С Димитър М. Димитров, секретар на Дружба „Родина“ и управител на Тангра ТанНакРа ИК, разговаря д-р Елена Алекова

Г-н Димитров, вие сте един от секретарите на Дружба „Родина“. Разкажете що за организация е тя? Как е създадена? Какви цели и задачи си е поставила?
Като организация Дружба „Родина“ възникна спонтанно. Учредихме я на 1 ноември 2009 г. в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В нея членуват над 95 процента българи мохамедани (от Родопите, Тетевенско и Североизточна България), и няколко процента българи християни, предимно от София. Организацията вече девет години се занимава с културно-просветна дейност.

Какво провокира създаването ѝ? Някакъв конкретен повод или просто решихте?
Няколко са причините, които ни подтикнаха. Първата е, че ни попаднаха документи и архивни материали от някогашната Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ (1937 – 1947 г. ), заличени от знанието на българското общество. Това ни провокира нас като издателство да ги направим достояние на широк кръг хора.
След като прочетохме тези документи и архиви на „Дружба „Родина“, осъзнахме, че и днес има сили в България, в областта на политиката и на културата, които полагат сериозни усилия да отдалечат българите мохамедани от българския им корен, да ги обявят за небългари, като дори фалшифицират историята, свързана с тях, да променят техния начин на мислене и впоследствие да създадат „помашка нация“. Това е второто, което ни провокира. Решихме, че е време – по примера на някогашната Дружба „Родина“ – да дадем отпор на тези антибългарски попълзновения от страна на нечистоплътни хора, които с псевдонаучни книги и изследвания се опитват да подменят идентичността на нашите сънародници с ислямско вероизповедание. Започнахме да говорим коя е била старата Дружба „Родина“ и каква е историческата истина за българите мохамедани. Вече сме издали 15 книги в тази посока. Издаването и разпространението на тези книги е основната дейност на новата Дружба „Родина“.

Може ли да се каже, че сте наследници на някогашната Дружба „Родина“? Нея ли сте възстановили, или сте създали нова организация?
Ние не сме правоприемници на старата Дружба „Родина“, ние просто припознахме Устава, по който родинци са работили, и той стана и наш Устав. По него днес работим като културно-просветна организация, главно като издаваме книги. Имаме структури в много краища на Родопите, както и много симпатизанти, които ни подкрепят и участват в дейността на Дружба „Родина“.

Разкажете нещо за старата Дружба „Родина“…
Възниква на 3 май 1937 г. в Смолян в читалище „Христо Ботев“ по идея на двадесетина българи мохамедани и двама българи християни – Петър Маринов и Георги Петров. След пламенната реч на бъдещия председател Камен Болярски (тогава Ариф Бейски) те се сплотяват и решават да учредят организация, която веднага започва много широка и бурна обществено-полезна дейност и става известна в Родопите като „Културата“. Изграждат над 40 клона. Занимават се с култура и просвета, организират курсове по готварство и шивачество (за жените). Провеждат вечеринки, които се посрещат с изключителен интерес – дотогава жена от тези среди в читалище не е стъпвала, а ето че жени дори започват да участват в представления. Излизат извън Родопите – слизат до Пловдив, идват до София, на екскурзии. Постепенно тръгва и промяна на облеклото – махат се тестемели, фереджета, фесове, мъжете слагат каскети. И въобще започват живот, който се приближава до живота на целокупното българско общество. За химн на Дружба „Родина“ те избират песента „Мила Родино…” още през 1938 г. , която става химн на Народна Република България едва през 1964 г.
През 1942 г. те се обръщат към правителството с молба да разреши на онези от тях, които желаят, да сменят имената си, и то по съдебен път, а не произволно. И след като им е разрешено те, запазвайки исляма като вероизповедание, приемат български имена – Камен, Росен, Латинка… Така преди драматичните събития около 9 септември 1944 г. над 70 хиляди българи, които изповядват исляма в Родопите, са с български имена, избрани от самите тях и променени по съдебен път.

Какво се случва след 9 септември 1944 г. ?
След 9 септември този естествен възрожденски процес сред нашите сънародници, изповядващи исляма, е прекъснат, за съжаление. Ръководството на Смолянския партизански отряд, бъдещият акад. Кирил Василев и Никола Палагачев, вземат обратен курс – обявяват Дружба „Родина“ за фашистка организация, връщат арабско-турските имена, отново забулват жените и… накратко казано, посичат старата Дружба „Родина“. Петър Маринов и Светослав Духовников са изгонени от Родопите. И двамата минават през затворите, Народният съд в Асеновград ги съди. Разполагаме днес с протокол от делото, което там се е провело, и най-тежкото обвинение срещу тях е, че са карали децата да ходят на училище. Съдията, възмутен, става и казва, че за това не трябва да ги вкарват в затвора. Но така или иначе, дълги години те живеят далече от Родопите. Срещу Камен Боляров също започва някакъв скалъпен съдебен процес, на който е осъден на смърт. Убит е на 11 април 1951 г. – гробът му и до днес не е известен. Трагичната е съдбата и на Маньо Шарков, мюфтията на Велинград. На него му е забранено да упражнява професията си, три години е бил в Белене, след това работи като строителен работник до последните си дни. Просто човешки драми. Но, така или иначе, организацията, както и нейните ръководители са окончателно попилени и цялото им възрожденско дело е зачеркнато за дълги години.
Едва след 60-те години партийните функционери се осъзнават и възобновяват онова, което са правили Дружба „Родина“, за да се стигне до събитията през 1972 г. , когато започват пак да сменят имената на българите мохамедани. Но, за съжаление, вече го е нямало онова възраждане, онзи ентусиазъм – на българи мохамедани от 30 – 40-те години на миналия век, онзи естествен полъх на свободата. През 70-те години подходът е партийно-административен, чиновнически. Да, ефектът е бил положителен, но… едно е – когато дадено нещо хората сами го правят, друго – когато то се прави по партийно-административна линия.

И тогава за какво са били преследвани родинци? За нищо… Единствената им вина е, че са работили за България и българщината в Родопите. Не е ли време да бъдат реабилитирани?
Това е една от главните задачи на новата Дружба „Родина“ – да намерим начин да реабилитираме всички тези хора, защото те наистина са били преследвани само за това, че са били родолюбци. Това, което направихме на този етап, е да ги предложим за почетни граждани там, където те са работили и са допринасяли ползи за българското общество. За наша удовлетвореност, общината във Велинград ни подкрепи и направи почетни граждани Маньо Шарков и Герасим Попов. Площадът пред мюфтийството там дори вече носи името на Маньо Шарков, поставихме му и мраморна плоча. Издадохме две книги в негова памет. В Пловдив беше по-сложно, защото искахме да направим почетни граждани Камен Боляров, Петър Маринов, Светослав Духовников, а там не ги познаваха. Да, бяха чували за Петър Маринов до известна степен благодарение на публикации на сина му Александър Маринов, но за Камен Боляров и Светослав Духовников не знаеха нищо, нито пък за Дружба „Родина“. След неимоверни усилия от наша страна Общинския съвет подкрепи предложението ни. Най-сложно беше в Смолян. В Общинския съвет имаше представители и на ДПС. Но и там станаха почетни граждани (за втори път, но в друг град) Камен Боляров, Светослав Духовников и Петър Маринов. Всичко това сме отразили в специална книга („Дейци на Дружба „Родина“ – почетни граждани“).
И още нещо. Преди две години направихме предложение до Българския антифашистки съюз да преразгледа действията на смолянската партийна организация след 9 септември 1944 г. относно Дружба „Родина“. На свое заседание БАС се разграничи от нейните действия и в момента работим съвместно.
Направили сме същото предложение и до Националния съвет на БСП. (В скоби ще вметна, че по повод на 80-годишнината на Дружба „Родина“ през 2017 г. ние получихме поздравителен адрес освен от президента на Република България Румен Радев и кмета на Смолян Николай Мелемов, но и от Корнелия Нинова. ) Надяваме се и там да преразгледат дейността на някогашната партийната организация в Смолян и да осъдят промененото отношение към Дружба „Родина“. Предполагам, че макар и трудно, ще вземат решение да се разграничат от тях. Това не е присъда, това е един морален акт, който наследниците на родинци очакват, защото просто… Как да го кажа… Няма думи, с които да оправдая безумните действия на партизаните след 9 септември 1944 г. в Смолянско по заличаването на Дружба „Родина“ и нейните ръководители.

Да не хвърляме вината върху всичките партизани. Извършителите си имат имена…
Да, разбира се. Кирил Василев, зам. – командир по политическата част на отряда „Колю Шишманов“, и командирът Никола Палагачев са главните действащи лица. Останалите приемат техните решения и под ръководството на Иван Радев от Пловдив, който отговарял за партийната организация в Смолян, предприемат всички онези действия, които днес човек не може да си обясни и които всъщност никой до днес не е обяснил. Вече си отидоха всички, които са участвали в разгрома. Остава само да четем документите и да гадаем. Това е.

Имате ли подкрепата на съвременните учени (историци и османисти), на общественици и писатели?
Имаме, разбира се. Още когато започнахме, в самия зародиш, зад нас застанаха плътно акад. Георги Марков (тогава той беше директор на Института за исторически изследвания при БАН), проф. Георги Бакалов (светла му памет!), проф. Илия Тодев (директор на ИИстИ при БАН след акад. Марков), проф. Христо Матанов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които са историци, и още – доц. Стоян Танев, почетен професор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Стоян Райчевски, известен изследовател на Родопите, доц. Георги Митринов от БАН. Много ни помагат и Зоя Начева, директор на Държавен архив – Смолян, както и Александър Маринов, син на секретаря на старата Дружба „Родина“ Петър Маринов. За наша радост, в дейността ни се включи и един млад изследовател – Явор Саръев, който защити дисертация на тема „Българоезичните мюсюлмани в Източна Тракия“. Вече я издадохме като книга – в нея за първи път се осветлява живота на българите мохамедани, живеещи в Северна Гърция.
Мога да изредя още десетки имена на наши учени, които подкрепиха с познанията и капацитета си издателската дейност на Дружба „Родина“ и се противопоставиха с научни аргументи на онези „добронамерени“ изследователи на, както те го наричат, „помашкия етнос“ в България, какъвто няма. Така се даде научност на този спор, стигнахме до провеждане на научни конференции по темата за лъжите и спекулациите. Имаме вече няколко издания в тази връзка, предстои да издадем още няколко книги, с които ще осветлим цялата история и днешния ден на нашите сънародници, изповядващи исляма – кои са те, откъде са и въобще, всичко, което е свързано с тях. Истината трябва да излезе такава, каквато е.

За какви точно лъжи и спекулации става дума?
Като се започне от „фундаменталната“ (в кавички!) книга на (пак в кавички!)„академик“ Петър Япов и негови последователи и се стигне до разни писания на проф. Евгения Иванова, да речем. Япов и нему подобни се удряха преди време в гърдите, че били измислили какви ли не теории за произхода на българите мохамедани, като нито един от тях дори не споменаваше, че имат български произход и че са приели исляма: една част – насилствено, което е факт (писано е много на тази тема), друга част – „доброволно“ (това, за „доброволното“, не може да се докаже, а е в кавички, защото хората тогава са били принудени икономически, от обстоятелствата – за да оцелеят, те и техните семейства). Та тези пишман учени изкарват българите мохамедани всякакви други, но не и българи, в най-добрия случай – богомили, които са били прогонени и са се скрили в Родопите от цар Борис и похристиянчването, но такива данни няма. Няма данни, че православието в българската държава е предприемало гонения и убийства. Няма.

Всъщност самите богомили са християни, макар и по-особени – богомилството е християнска ерес… Но това е друг въпрос…
Точно така… Други абсурдни теории „доказват“, че българите мохамедани са араби, пленени от византийците в битките и заселени в Родопите… Има и „куманска теория“… И още една теория – че пет века преди кан Аспарух българи, изповядващи исляма, са дошли тук от Волжска България. Такива теории са измислени още няколко. Нито една от тях, пак подчертавам, не допуска, че те са българи, православни християни, приели по принуда – икономическа или физическа, исляма. Но мисля, че в момента с изследванията на ДНК и другите анализи, които се правят от акад. Ангел Гълъбов, ще се види по безспорен начин кой какъв е.

Има ли „помашки език“? В Гърция през 90-те години се издадоха дори речници, а у нас преди няколко години за такъв говореше Ефрем Моллов, както и Георги Зеленгора, завършил Софийския университет „Св. Климент Охридски“, впоследствие защитил докторат…
След няколко публикации на наши водещи учени по тази тема през последните години не съм забелязал някой да твърди, че „помашки език“ съществува. Преди това твърдяха, че има, но след като се осветлят от истината, подобни нелепи твърдения просто изчезват. Нито в Гърция могат да го измайсторят, нито Ефрем Моллов успя, а още по-малко Георги Зеленгора. Въобще след нашите публикации спряха да пишат на тая тема.
Но има по-опасни спекулации и лъжи, които се измислят и тиражират – за събитията от 1972 г. , когато се извърши смяната на имената на българите мохамедани. Шампион при изфабрикуването на подобен род лъжи е Илкер Алп, професор от Турция, автор на книгата „Българските зверства в документи и фотографии“. В тази книга няма нито един верен ред. По негови сметки убитите българи мохамедани (той ги нарича „турци“) при смяната на имената са над 50 – 60 хиляди. Тази книга се разпространява на английски език, на турски език. Това е наистина опасен лъжец, затова го дадохме на прокуратурата за разследване. Той „върви в комплект“ с друг лъжец, който малко е заимствал от него, но не всичко – Хюсеин Мемишоглу, бил дълги години преподавател по история на БКП във ВМИ „В. И. Ленин“ в България, сега е турски професор. Той има една книга – „Страници от историческото минало на помаците“, в която е изфабрикувал доста лъжи и която се разпространява на български, турски и английски езици.
Най-фрапиращата лъжа, която тиражират и двамата, е тази, че съществуват 1850 трупа на помаци турци, поединично избити и хвърлени в язовир „Доспат“, че със самолети с боен отровен газ са били избивани помаци турци по горите на Родопите и край Самоков. Такива неща, знаете, въобще не са се случвали. Известен е броят на жертвите.

Какъв е той?
Всичките жертви и от двете страни (имам предвид и милиционера от Сърница, и войничето в Корница, което е убито по погрешка от туркофили, и онези две жени от Барутин, за които се казва, че са починали от рани по-късно и за които не е още известно дали са били убити, защото при съдебни проверки се установи, че в Барутин няма жертви), общо между седем и девет души са загубили живота си, бих казал, при нещастни случаи. Те не са били убити от милицията или от войската, която уж била стреляла в тълпите. За какви хиляди или десетки хиляди говорят Хюсеин Мемишоглу и Илкер Алп? Неизвестно…
А не бива да се лъже и спекулира с тези неща, защото в нашия регион това е взривоопасно. За съжаление, тези лъжи минават покрай ушите на доста изследователи, които работят на тази тема досега, просто не ги забелязват, не ги отразяват, не ги опровергават. Но все още има живи свидетели на тези събития и ние сме длъжни да кажем истината такава каквато е, докато те са живи. Мисля, че в поредицата от издания на Дружба „Родина“ ние постепенно разкриваме истината и, живот и здраве, ще продължим да я разкриваме. Бъдещите поколения трябва да знаят истината.
Кажете някои от заглавията на вашите издания…
През 2009 г. например ние правихме конференции на тази тема, вследствие на което излезе книгата „Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани“ (Сборник с доклади от научната конференция в Смолян от 29. 10. 2009 г. ). От по ново време е сборникът „Българите мохамедани – лъжи и спекулации“, първа част. Излезе през 2016 г. Сега подготвяме втора част. В тези книги водещи наши учени от Българската академия на науките, от Софийския университет и други изследователи, публицисти и писатели правят научно издържана критика и или споделят своите научни дирения по публикации на лъжците, спекулантите и фалшификаторите на историята. Според мен доста добре се получава, дето се води научен спор, чрез който се разкрива обективната истина.

Има ли интерес към подобни издания днес? Към кого са насочени вашите книги?
Книгите са насочени към българското общество, към българските политици и държавници, към симпатизанти на Дружба „Родина“, но и към нейните отрицатели, опоненти, защото в България научната критика е сведена до минимум или въобще отсъства. Поне така е днес. Как е било преди 10 ноември 1989 г. , не мога да коментирам, защото не съм се занимавал в детайли с тая тема. Но днес, в тази свободия, всеки – кой когато си поиска – пише каквото му хрумне и смята, че това, което му е хрумнало, е вярно, докато не бъде опроверган. Изследователи, които работят с нас, са се фокусирали и анализират всяка книга по проблемите, свързани с българите мохамедани, която излиза. Разбира се, книги, които обективно отразяват събития и факти, не ги подлагаме на научна критика и не ги коментираме. Напротив – приветстваме ги. Но книги, като тези на Илкер Алп и Хюсеин Мемишоглу, които вменяват вина на България за неща, каквито не са се случвали, и които предизвикват омраза примерно в една Турция спрямо нас, българите, те са обект на научна критика. Представяте ли си какво става, когато 80 милиона турци четат книги, които са ужасни, когато гледат и филми, които мултиплицират лъжите? А с Турция в момента сме съседи и трябва да градим добросъседски отношения. Същите тези книги с лъжи са вкарани в западни библиотеки – един Господ знае какъв е тиражът им. Докато нашите книги, за съжаление, излизат само на български език, в ограничен тираж.
Е, за наша радост, със силите, с които разполагаме, успяваме да ги разпространим в Родопите, в библиотеките из страната, но, общо взето, нямаме тази мощ, която стои зад разпространителите на лъжите и спекулациите.

У нас също си имаме професори, които спекулират с темата за българите мохамедани – проф. Евгения Иванова например. През 90 – години имаше дори някакъв център към президентството (Желю Желев беше тогава президент), в който работеха Антонина Желязкова, Михаил Иванов. Книгата на Георги Зеленгора, в която ставаше дума за съществуването на „помашки език“, бе написана и издадена под ръководството на един университетски преподавател (доц. Михаил Груев). Значи не можем да говорим, че само профани се занимават с темата и фабрикуват и разпространяват лъжи.
Тези учени, които Вие споменахте, за съжаление, едностранно, спекулативно, некоректно поднасят информация за българите мохамедани и то все с този уклон по всякакъв начин да ги отделят от българите християни, да отрекат общия им произход. Те също са привърженици на екзотичните теории за произхода на българите мохамедани, за които вече говорихме, те не подлагат на научна критика нелепостите, макар вече да са доказано несъстоятелни, подминават със затворени очи лъжите и спекулациите на Илкер Алп и Хюсеин Мемишоглу и извършват една още по-зловеща пакостна работа, защото се крият зад маската на български учени, които ужким са обективни…
Проф. Евгения Иванова вече е разобличена. Чл. – кор. Стоян Михайлов има една много хубава студия, публикувана през 2012 г. („Оклеветяването и фалшификациите на Родинското движение не престават“), с която прави на пух и прав нейната ехидна книга „Отхвърлените „приобщени“ или процеса, наречен „възродителен“ (1912-1989) от 2002 г. Антонина Желязкова, която със селективно избрани съдби поднася темата за българите мохамедани, е разкритикувана от акад. Николай Хайтов още навремето. Михаил Иванов е от същия ранг и той подбира хора едностранно, за да доказва абсурдни тези. На мен ми е интересно защо тези хора мълчат, когато издадем някоя от нашите книги. Ето, девет години Дружба „Родина“ издава книги, в които доста остро ги критикуваме… а в техни публикации те не ги закачат – да кажат истина ли е, не е ли истина… Не коментират това, което издаваме. Правят се, че то не излиза. Много пъти сме ги канили на научни конференции. Не идват… Тоест, ние ги забелязваме, а те нас не ни забелязват. Не че ни е притрябвало тяхното внимание – ясно е защо си кротуват. Но слава богу, че през последните години, след като направихме поредицата за лъжите и спекулациите, поне спряха да пишат. Не ги забелязваме на хоризонта. Последната книга, която излезе, беше на Георги Зеленгора за помаците в Турция и за техния „помашки език“, но и той някъде потъна… Разменихме преди време една кореспонденция с него и научния му ръководител Михаил Груев, който дори не съм сигурен, че беше чел тая книга. Но не получихме отговори от тях. И сега си кротуват, някъде се скриха. Не знам къде.

Споменахте Николай Хайтов. Той подкрепи ли усилията ви?
Познавахме се добре с него. Бяхме единомишленици в издателската дейност на ТАНГРА ТанНакРа ИК. За съжаление, тогава ние още не знаехме нищо за Дружба „Родина“ и не работехме по темата. Той вече си беше отишъл, когато тази тема ни стана близка, тогава именно ни попаднаха негови публикации. Така разбрахме, че е той е работил преди нас по нея и е направил изключително много. Просто сме се разминали мъничко – с десетина години във времето. Какво да се прави – всеки в своето време работи. Но така или иначе, Господ да го благослови за всичко, което е направил в тази посока. Радвам се, че и ние мислим по начина, по който той е мислил. Важното е, че сега нашите усилия се наслагват, макар, докато беше той жив, да не сме коментирали с него нещата. Той е направил изключително много за нашите сънародници българи мохамедани и е имал куража и силата да води тази борба през годините почти сам. Негова е заслугата например за това Петър Маринов, Светослав Духовников и другите родинци през 70 – 80-те години отново да се върнат в Родопите.

Мине се не мине време, и проблемът с българите мохамедани пак и пак се подкладе. Уж всичко е ясно, уж това, уж онова… А не отмира. Няма ли най-после да бъде преодолян завинаги?
Този проблем можеше отдавна, отдавна да бъде забравен в България, защото, както е известно, кръвта вода не става, интегрираме се, работим и вървим заедно напред. Никой у нас не се интересува кой какво име носи, каква религия изповядва. Но има сили, злонамерени сили – от средите на политиците или духовниците, които се финансират зад граница и които с този въпрос непрекъснато продължават да спекулират. Дружба „Родина“ фактически е контрапунктът на тези сили. В държавата няма кой друг да спре тези хора. Те, финансирани отвън, си организират някакви закрити конференции, публикуват си книги, правят си някакви псевдоизследвания, моделират си някакви нови малцинствени групи, разпространяват лъжи и затварят българите мохамедани, капсулират ги, гледат да ги отграничат от българския народ. А сме една нация, един народ. Имаме една родина, една държава. Ако се спре със спекулациите, лъжите и интригите, мисля, че няма защо нашата държава нещо да прави, за да приобщава българите мохамедани. Те са си част от нея и много добре го знаят. Дори дейността на Дружба „Родина“ сама ще затихне, защото просто няма да има нужда от нея.

Като оптимизъм ли да разбирам тези думи?
Живеем в ХХІ век. България е член на Европейския съюз. Светска държава сме. В момента да се връщаме столетия назад е глупост. Но има злонамерени хора, които от това живеят и трябва да правят нещо, за да оправдаят парите, които получават, затова спекулират – с наука, с политика, с религия, с произход, с всичко. Днес е не просто много важно, а изключително важно на тези хора да им се даде отпор – научен, политически, религиозен. Отпорът, който ние можем да предложим, е като разгръщаме научна критика и като осветляваме лъжите им. Но вече е наложително според мен да се намесят и държавните институции и органи, а те, за наше учудване, още не се намесват. Едно е сигурно, докато има лъжи, спекуланти и фалшификатори по темата, ще я има и Дружба „Родина“.

Не разбират ли, че това тяхно заиграване с лъжите е твърде опасно на фона на глобалния сблъсък днес между християнските и мюсюлманските ценности? А ние сме на границата между християнството и исляма, което усложнява нещата, да оставим, че сме и обременени исторически…
Да, обременени сме и според мен единственият начин да излезем от омагьосания кръг на тази историческа обремененост е да изведем истината наяве. Каквато е – такава. Нещо се е случило. Факт е. Но нека то си остане в историята. Да се търси исторически реваншизъм и не знам какво си, и не знам защо си… в момента е безсмислено. Безсмислено е и да се спекулира с миналото, и миналото да се пренася в бъдещето. Защото миналото не бива да тежи на бъдещето.