Малко думи за големия път на Ботевата чета

Сред ярките събития, които винаги ще ни изпълват с гордост и самочувствие на нация с европейско достойнство, е дръзновеният поход на Ботевата чета в края на май 1876. Всеотдайният патриотизъм на Ботевите четници е израз на солидарност и съпричастност към великото дело на Априлското Въстание. Жертвоготовността на българските емигранти, участвали в бойния поход на четата, е потвърждение на думите на патриарха на българската национална революция Г. С. Раковски: „Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини“.

В дните на Априлското въстание нашите емигранти в Румъния и в съседните страни с жив интерес следят развоя на събитията. Искреността и патриотизмът на всеки честен патриот е поставена на изпитание поради общонационалния характер на битката на Априлци,  които въстават в името на българското възкресение. Харизматична личност, с безспорни лидерски и организационни качества, Христо Ботев формира чета от 200 души, решителни патриоти-емигранти, готови да поемат пътя на борбата. Пръв помощник на войводата Христо Ботев е офицерът Никола Войновски, а знаменосец – Никола Симов – Куруто. Освен тях, в ръководството влизат Никола Обретенов, Иваница Данчов, поп Сава Катрафилов и братът на войводата – Кирил Ботев, братът на Васил Левски – Петър, и други познати имена сред патриотичната емиграция в крайдунавските пристанища.

Без да имат необходимото време за специална военна подготовка, преоблечени като градинари и търговци, четниците овладяват австрийския параход „Радецки“, на 17 май 1876 г. дебаркират при Козлодуй, целуват родната земя и без да губят време се отправят към центъра на най-близкия революционен окръг – Враца. От Козлодуй започва походът на безсмъртието на Ботевите четници. На 18 май на Милин камък те водят тежко сражение с многобройна потеря от черкези и башибозук. Загиват знаменосецът и около 30 четници. На 19 май четата се отправя към Веслец, след което насочват към връх Вола, над град Враца. На 20 май/2 юни в югоизточния склон на рида Камарата, където щабът на четата се събира да обсъди обстановката, неочакван куршум пронизва войводата. Останали без подкрепление, без храна и боеприпаси, изтощени от умора и напрежение, четниците се пръскат в различни посоки, но скоро попадат на преследващите ги потери. Като достоен боец загива и Никола Войновски, който с част от четата се устремява към Панагюрище с надеждата да помогнат на въстанието там. Заловените четници изпратени пред турските съдилища, където получават тежки присъди – затвор и заточение.

Макар и разгромена от османците, четата на Христо Ботев оставя ярка диря в най-значимата революционна проява на българите – Априлското въстание. С дръзкото, но цивилизовано овладяване на парахода „Радецки“, четата по свой начин популяризира националната кауза на въстаналите през април 1876 г. българи. Подвигът на Ботевата чета с основание се свързва с Априлската епопея. Признанието и уважението към безсмъртния подвиг на Христо Ботев и загиналите революционери идва веднага след Освобождението. Датата 2 юни – денят на гибелта на поета-революционер, става традиция и обобщен израз на признателност към загиналите за свободата и Освобождението на народа. Примерът на Ботевата чета винаги ще бъде мерило за висотата, към която трябва да се стремят всички поколения българи, радетели за просперитет на Родина.

Майор о. з. Златко Милков Колачев

Секретар на Областната и Общинската Организация на СОСЗР – гр. Кърджали