Ново проучване открива, че конете са били опитомени за първи път от потомците на групи ловци и събирачи в Казахстан, които са оставили малко директна следа сред съвременното население. Изследването хвърля нова светлина върху дългогодишната "степна теория" за произхода и движението на индоевропейските езици, станало възможно след опитомяването на конете.

Опитомяването на конете е крайъгълен камък в историята на човечеството - то позволява на хората, техните езици и техните идеи да се движат по-далеч и по-бързо от преди, което води както до широко разпространение на селското стопанство, така и до войните с конници.

Учени от цял ​​свят си сътрудничат по нов интердисциплинарен изследователски проект, публикуван в Science. Изследователите анализирали стари и съвременни ДНК проби от хора и сравнили резултатите - 74-те стари геномни последователности, изследвани от групата, са на възраст 11 000 години и са от централна Азия и Турция.

Професор Еске Вилверслев от университета в Кеймбридж и университета в Копенхаген, ръководи проучването, в което се разглеждат археологическите находки, историята и лингвистиката.

Голяма част от изследването се основава на въпроси, повдигнати от учените от Института по скандинавски изследвания и лингвистика в университета в Копенхаген. Изказани са редица противоречиви теории за това, кой първоначално е опитомил коня, като предишни изследвания са насочени към хора от древната култура Ямная, предимно скотовъдска група, която живеела в Източна Европа и Западна Азия. (wiki - Ямната култура е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г. пр.н.е., в района между реките Днестър и Буг, и планината Урал. Кургани от ямната култура могат да се видят и на територията на България в Добруджа около границата с Румъния. Ямната култура е била предимно номадска, а земеделие се е практикувало само в някои речни райони. Открити са няколко могилни укрепления. Установено е отглеждането на домашни животни – коне, едър и дребен рогат добитък. Познати са били ралото и каруцата. Името на културата идва от специфичните ямовидни гробници (кургани), с които тя се характеризира. В тях мъртвите са били погребвани по гръб, с превити колене. Според курганната хипотеза на Мария Гимбутас за индоевропейския произход, ямната култура е свързана с древните индоевропейци.)

Д-р Гус Кронен, исторически лингвист в Копенхагенския университет, обяснява:

"Успешното разпространение на индоевропейските езици в Евразия озадачава изследователите в течение на век. Смятало се, че говорещите език от това езиково семейство играят ключова роля в опитомяването на коня и че това, в съчетание с развитието на колесните превозни средства, позволило разпространението им в Евразия от културата Ямная."

Въпреки това, както показва изследването, домашните коне са били използвани от хората Ботай (в сегашен Казахстан) преди 5 500 години и много по-на изток в Централна Азия, напълно независимио от Ямная. Потомците на тези Ботай са били по-късно изтласкани от централната степ от миграции, идващи от запад. Конете им също са били заменени, което показва, че конете са били опитомени поотделно и в други региони.

Няма връзка между културите Ботай и Ямная
Изследването не намира генетична връзка между хората, свързани с археологическите култури Яманя и Ботай, което е от решаващо значение за разбирането на движението на Ямная на изток. Очевидно експанзията им на изток напълно заобикаля Ботай, изминавайки 3000 километра през степите към планините Алтай в Централна и Източна Азия.

Професор Алън Вурайм от Археологическия университет в Ексетър и един от авторите на статията казва:
"Сега знаем, че хората, които първо са опитомили коня в Централна Азия, са потомци на ловците от Ледената епоха, които са се превърнали в най-ранните скотовъдци в региона. Въпреки местните им нововъведения, тези народи бяха изтласкани и заменени от европейски степни скотовъдци в средната и по-късната бронзова епоха, а конете им също били заменени."

Езиците се разпространявали чрез обмен между няколко култури
Най-старият познат индоевропейски език, хетският (Хитити), не е резултат от масовата миграция на население от Евразийската степ, както се смяташе досега, твърдят авторите на новото изследване.

За разлика от поредица от скорошни изследвания на движението на населението в Европа през бронзовата епоха, новите резултати от Азия показват, че населението и езикът са се разпространили в региона при смесването на групите хора.

Гойко Баржамович, старши преподавател по асириология в Харвардския университет, обяснява:

"В Анадола и в части от Централна Азия, където гъсто са разположени уредени сложни градски общества, историята на разпространението на езика и генетичните родословие могат да бъдат проследени по-добре чрез контактите и асимилацията, отколкото просто чрез миграцията на населението".

"За индоевропейските езици се смята, че се появяват в Анадола през второто хилядолетие пр.н.е. В новото изследване учените  привеждат доказателства от дворцовите архиви на древния град Ебла в Сирия, че индоевропейски език е бил говорим на територията на съвременната Турция още през 25-ти век пр.н.е. Това означава, че говрещите този език трябва да са пристигнали там преди каквато и да  експанзия на културата Ямная.

Проучването също така показва, че разпространението на индо-иранските езици в Южна Азия, като хинди, урду и персийски като основни съвременни разклонения, не може да бъде резултат от разширенията на Ямная. По-скоро индо-иранските езици се разпространяват с по-късното изтласкване на скотовъдски групи от южната част на Уралските планини през средната и късната Бронзова епоха.

Преди да влязат в Южна Азия, тези групи, които изследователите смятат, че са говорили индо-ирански език, се сблъскали с групи с произлизащи от по-западното население на Евразия. Това показва, че говорещите индо-ирански не произлизат директно от хората Ямная, а са по-тясно свързани с говорещите индоевропейски език, живели в Източна Европа.

Уникално сътрудничество между хуманитарните науки и природните науки
В това изследване генетици, историци, археолози и лингвисти достигат до общото заключение, че засиленото взаимодействие между степите и Индуската долина през късната Бронзова епоха е най-приемливото време за навлизането на индоевропейските езици в Южна Азия. Няколко автори на статията са имали радикално противоречиви възгледи преди да бъде постигнато окончателното тълкуване.

"Проектът беше изключително обогатяващ и вълнуващ процес. Успяхме да насочим много различни академични области към единен съгласуван подход", коментира авторът на статията, Питър де Барос Дамгаард, генетик в Копенхагенския университет.