Българоезичните мюсюлмани днес заради добрите отношения между България и Гърция са живата връзка със Западна Тракия. Гранично-пропускателните пунктове позволиха роднини от двете страни на границата да общуват свободно. Това заяви при представянето на книгата си „Българоезичните мюсюлмани в Западна Тракия през втората половина на ХХ в.” д-р Явор Саръев.
Той посочи,че до 30-те години на миналия век Гърция не крие, че част от мюсюлманското население в южните склонове на Родопите говори български. В последствие обаче тя го обявява за славяноезично. При работа в архивите на Ксанти и Комотини Явор Саръев открива доказателства, че става дума за българско население приело исляма в периода от началото на ХVI в.до 1666 г.
Заради различни причини българоезичните мюсюлмани търсят автономност. Резултат от това е т.нар. Гюмюрджинска република от 1913 г.
С Лозанския договор от 1923 г.Гърция и Турция си разменят население. Изключение прави Западна Тракия. Тук мюсюлманите си остават за сметка на гърците в Истанбул.
Явор Съръев описва като светъл период времето, когато върху част от Западна Тракия се простират границите на българската държава. Възрастните българоезични мюсюлмани от Гюмюрджинско и Ксантийско с умиление си спомнят, че са учили в българско училище.
Най кошмарен за нашенци е периодът на гражданската война в Гърция избухнала непосредствено след Втората световна война. Тогава те стават обект на произвол. Стига се до идеята за Мюсюлманска комунистическа република.
В началото на петдесетте години на миналия век Гърция и Турция се сближават. Гърция признава наличието на турско малцинство. Само няколко месеца по късно тя вече съжалява. Заради търкания за Кипър отношенията се изострят. Кипър е индикаторът определящ и политиката на южните ни съседи в Западна Тракия. От петдесетте години съществува терминът „помашка политика”. Търси се възможност за обособяване на помашко самосъзнание. Таен център,наречен Консултативен съвет за малцинствената политика за Тракия ръководи тази политика. Тя се характеризира с рестрикции към турскоезичното население и толериране на българоезичното.
За съжаление днес българският език не е достатъчен тези хора да се свържат с българската нация. Религията ги определя към мюсюлманската умма, където понятие нация няма, заключава Явор Саръев.
Издателят и секретар на патриотичната организация „Дружба Родина” Димитър Димитров подчерта, че книгата излиза в отговор на много спекулации. Искахме да покажем истината. Нашата организация е издала 16 книги за българите мохамедани, пет от които за спекулациите с тяхната история и идентичност, подчерта Димитров. Той посочи, че най-честите лъжи са свързани с групово изтребление на българи с мюсюлманска вяра с отровен газ през седемдесетте години на миналия век. За тези лъжи са сезирани българските държавни институции и Прокуратурата.
Георги Кулов
