На този Ден преди 73 год. фашистка Германия подписва безусловната си капитулация пред съюзните сили на Русия /тогава Съветски съюз/, САЩ и Великобритания. Ден преди това руски войници са развели знамето на Победата над Райхстага /немското Народно събрание/. Обявен е краят на продължилата пет години и взела 50 милиона жертви Втора световна война. Сложен бе край на Хитлеристката илюзия за немското превъзходство над останалия свят. Единствената страна, която има куража, доблестта, достойнството и жертвоготовноста да им се противопостави, бе Русия. Тя, Русия, сама се изправи срещу смазващото в началото на войната военно, икономическо, техническо и финансово превъзходство на цяла днешна Европа, чийто ресурси и жива сила Хитлер насочи на изток, към Москва. Няма световно признат политик и историк, който да отрече, че на Русия се дължи преди всичко Победата на 9-ти май 1945 г., при цялото уважение и признателност на нейните съюзници – САЩ и Великобритания, включили се във военните действия едва във втората фаза на войната. За тази заслужена признателност, за тази Велика ПОБЕДА над тогавашна расистка Германия, Русия заплати и най-високата цена. Не остана непочернено от скръб семейство в някогашна Съветска Русия. В тази кървава световна баня преди 73 години Русия даде 27 милиона жертви. Броят е по-голям от общия бройна загиналите на всички останали воюващи държави във Втората световна война.
Зад шокиращия брой руски жертви стои категоричната заповед на Вермахта /немското военно командване/, а тя по същество гласи следното: „…на западния фронт немската войска следва да унищожава противникови подразделения, но на изток, срещу Съветска Русия, тотално унищожение на народа – жени, деца и старци…”.
Да се учудваме ли тогава, че и днес, 73 години след края на тази зловеща война, по руската земя продължават да се разкриват още и още останките на руски войници и офицери, и тържествено, с нужната почит да се препогребват. Днес може би повече от всякога звучат и тежат мислите на виден руски пълководец от 19 век че, “една война е завършила едва тогава, когато бъде погребан и последният загинал войник… “. И днес обаче отново управляващият елит на една силна и мощна държава открито заявява своите претенции за еднолично управление над останалия свят. Днес и те, както преди повече от 75 години представителите на немския райх твърдят за своята изключителност и отреденото им право на световно господство.
Днешна Русия помни и свято тачи своите герои от Великата Отечествена война. А зародилото се от група ентусиасти преди 7-8 години движение „Бессмертный полк” завладя днес масово цял един народ по необятната руска шир в Деня на Победата. Нещо повече, от наколко години „Безссмертный полк“ шевствува по много държави по света. Западът гледа с неразбиране на морето от млади хора, носещи портретите на загиналите във войната свои родственици и недоумява как всемогъщият долар и т. н. американски и европейски „ценности” са отстъпили пред руската памет, признателност и дълг.
Днес, 73 години след Деня на Победата, както и в България именувахме този паметен ден, сме длъжни да наведем глава в знак на памет и признателност към жертвите на Втората световна война, в това число и българските такива. Открито да признаем, че Русия /Съветският съюз/ е страната, народът, който с цената на милиони свои жертви и неподражаем героизъм, не позволи на хитлеристките идеолози да наложат правилата за расово превъзходство. Този Ден на Победата днес, повече от всякога следва да се приема и като камбанен звън към тези, които решават настоящето и бъдещето на народите.
Иван Колев
Председател на Клуба за приятелство с Русия
