Представете си, че преди много милиони години динозаврите са карали коли в градове с високи сгради. Нелепа идея, нали?

Но ако на Земята някога е съществувала друга технологично развита цивилизация на интелигентни динозаври, след десетки милиони години всички директни доказателства трябва да са изчезнали.

Как наистина знаем, че на Земята не са съществували други индустриални цивилизации, които са се развили, достигнали са своя разцвет и са изчезнали, много преди да се появят човешките същества?

Променили са се континентите, океанското дъно е друго, но следите все пак може да се запазят в древните геоложки скали. И въпреки че все още няма никакви доказателства, професорът в Университета в Рочестър Адам Франк (Adam Frank) и  Гавин Шмид (Gavin Schmidt), директор на Института Годард за космически изследвания на НАСА, предлагат доказателства да се потърсят по-внимателно, разказва сайтът на Университета в Рочестър.

В статия, публикувана в International Journal of Astrobiology, учените излагат любопитен мислен експеримент. Всъщност парадоксът на липсата на доказателства за съществуването на друга интелигентна цивилизация във Вселената може да се обясни с най-различни причини. Животът на планетата просто може да не възникне, да не развие сложни форми, да не достигне нивото на интелигентни същества - и ако това все пак се случи, цивилизацията просто може да не оцелее дълго, да изчезне в резултат на глобална ядрена война, климатични или други бедствия. В края на краищата собствената ни техногенна култура е на няколкостотин години, но нищо не гарантира, че ще просъществува дори още толкова.

Във връзка с това Франк и Шмид повдигат въпроса

каква следа може да остави човечеството в геоложки мащаб на времето - в десетки и стотици милиони години.

"Ние с Гавин не намерихме следи от други индустриално развити цивилизации - подчерта Адам Франк. Силурската  хипотеза от фантастичния сериал "Д-р Ху" с интелигентни влечуги дава материал за размисъл на изследователите, споделя Адам Франк в Тhe Аtlantic.

Човешките същества сега навлизат в нова геоложка епоха, която много изследователи определят като антропоцен, период, в който човешката дейност силно влияе върху климата и околната среда. В антропоцена изкопаемите горива са се превърнали в централен елемент в геоложкия отпечатък, който хората ще оставят на Земята.

Опивайки се да определят какъв ще бъде отпечатъкът на антропоцен, Шмид и Франк изследват какви следи биха открили бъдещите учени, за да разберат със сигурност, че е съществувала човешката цивилизация. И въобще какви доказателства  могат да останат, ако индустриални цивилизации като нашата са съществували преди милиони години.

Човешките същества са започнали да изгарят изкопаеми горива преди повече от 300 години, отбелязвайки началото на индустриализацията. Изследователите подчертават, че изхвърлянето на изкопаеми горива в атмосферата вече е променило въглеродния цикъл по начин, който се записва в следите на въглеродните изотопи. Човешките същества могат да оставят геоложки отпечатък и чрез:

1. Глобалното затопляне - от отделянето на въглероден двуокис и смущения в азотния цикъл;

2. земеделието - чрез значително увеличаване на степента на ерозия и изкуствено наторяване;

3. пластмаси, синтетични замърсители и дори неща като стероидите могат да останат геохимично забележими за милиони и може би дори милиарди години;

4. една ядрена война, ако се случи, ще остави зад себе си необичайно повишение на радиоактивните изотопи.

Въпросите, повдигнати от Франк и Шмид, имат последици и от астробиологична гледна точка, и нов начин да мислим за живота и цивилизациите във Вселената. Разглеждането на възхода и падането на цивилизациите по отношение на техните планетарни въздействия може също така да повлияе на това как изследователите подхождат към бъдещите изследвания на други планети.

"Знаем, че ранният Марс и може би ранната Венера са били с по-благоприятни условия за обитаване, отколкото сега, и може би един ден ще сондираме геоложките отложения там", коментира Шмид. "Тези изводи ще ни помогнат да разберем какво трябва да търсим".

Тук обаче е заложена ирония, отбелязва Шмид - ако една цивилизация може да намери по-устойчив начин за производство на енергия, без да наврежда на своята планета, тя ще остави след себе си по-малко доказателства, че съществува.

"Въпросът не е "да спасим планетата", коментира Франк. "Без значение какво правим на планетата, ние просто създаваме ниши за следващия цикъл на еволюцията. Но ако продължим по същия начин да използваме изкопаеми горива, игнорирайки изменението на климата, то ние, хората, може и да не сме част от продължаващата еволюция на Земята".