Случайността в хасковската галерия „Форум“ се превърна в приятна среща на младата художничка Реджина Калинова и академик Христо Панев.
Дъщерята на Ставри Калинов е за втори път през последните две години в южния град. Първият път тя придружи именития си баща за негова изложба. Днес Реджина се завръща в Хасково, за да покаже пред публиката свои произведения.
Докато усмихнатото момиче подреждаше картините си, първи гости на изложението се оказаха роденият в село Крепост майстор на четката Христо Панев и синът му Габриел Панев, който също е художник. „Има собствен почерк, в картините ѝ има стил“, похвали работата на Калинова Панев старши.
В изложбата си Реджина Калинова е подредила картини от любими места-Несебър, Пловдив, емблематични сгради от София, настроения от село Свежен.
Нейна муза обаче са трамваите. „Хората се качват и слизат от трамваите, използват ги за придвижване, но рядко се замислят, че всъщност трамваите са един изминат път. Аз ги забелязвам. Когато преминавам през трамвайната линия и пред мен да се разминат два трамвая, това ме привлича. Иска ми се да тръгна подир тях, тогава ми се случва магия. “
В тази изложба Реджина Калинова показва онези неща, които съществуват във всекидневието ни, но малко хора ги забелязват и се замислят върху тях. Малко обръщат внимание, че тривиалните неща всъщност им влияят. Реджина обаче ги фиксира и ги пречупва през своята гледна точка. Казва, че за много от образите в картините си получава коментари, че са изкривени. „А те не са криви. Това е моята гледна точка, аз ги виждам по този начин и се опитвам да ги споделя със зрителите точно през призмата, през която съм ги усетила. Искам да са истистински, неподправени, неизправени. Казвам на хората със забележките, че те са решили така да погледнат картините, затова им се струват криви. Явно до тези хора не достига моето послание. “
Образите на Реджина Калинова са разпознаваеми в ярките им цветове и черния контур. За цвета художничката казва, че е душата ѝ.
В изложбата в галерия „Форум“ авторката е подредила и бутилки, кутии, чаши, украсени с декупажна техники. „Често казват, че това е мой екопроект. А аз виждам нещата по-простичко. Това са стъклени бутилки, които хората използват, а след това изхвърлят. Но с малко усилие и повече желание техният живот може да бъде продължен. Те могат да станат вази, бутилки за вода. Отново да се превърнат в полезни предмети. “
Красимира Славова
