Ние, българите, сме носители и разпространители на световни религии сред други народи.

И това не се отнася само за християнството, братята Кирил и Методий, славянската азбука и църковните книги и духовници, изпратени в Киевска Рус. Били сме и първите, приели исляма и разпространили тази религия в земите на днешна Русия.

Но това е направила другата българска държава - Волжка България.

След разпада на Стара Велика България на Кубрат, неговият втори син Котраг поема на североизток на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. 

Мястото, което избират българите, е много комуникативно, благодарение на големите реки и търговските пътища, преминаващи оттук. Появяват се големи икономически, културни и политически центрове. Археологически разкопки са доказали съществуването на повече от 2000 населени места, на територията на днешните руски области: Пензенска, Уляновска, Самарска и в Татарстан и Чувашия.

Столица на държавата е град Болгар, чиито разцвет е през XI-XII век. Разположен е в устието на река Кама и през него са преминавали много важни търговски пътища.

Вторият по значение град е Биляр. През XII век за кратко той става и столица на държавата. В писмени източници от онова време го наричат „Великият град“.

Сред останалите градове-крепости са известни имената на Сувар, Балмер, Иски Казан, Джукетау и още няколко. Тази България е съществувала повече от 300 години и докато Дунавска България през 864 г. приема християнството, във Волжка България през 922 г. при хан Алмуш за официална религия е обявен ислямът. 

За приемането на исляма голяма роля играят активните икономически и културни връзки с вече мюсюлманизираната Средна Азия. Предполага се, че първите българи, приели исляма, са търговци и пътешественици. Известно е, че през 922 г. халиф Али ал-Муктадир от Багдад изпраща във Волжка България посолство, съставено от известни писатели, пътешественици и религиозни дейци и те въвеждат исляма като религия тук.

Това оказва влияние и върху писмеността, използвана от волжките българи. Преди приемането на исляма те използват руническа писменост, вероятно същата, която са ползвали и Аспаруховите прабългари. И както в Аспаруховата България след приемане на християнството се приема нова азбука, така и след приемането на исляма във Волжка България се разпространява писмеността на базата на арабската азбука, която се ползва тук до 20-те години на ХХ век, т.е. до идването на власт на болшевиките.

Волжка България е и единствената средновековна държава, която е успяла да победи Чингиз хан при прочутата "овнешка битка" през 1223 г. Тази битка е между българите и Златната монголска орда Самарска Лука по течението на Волга. Научавайки за планираната нападение на монголците, при идването им българите имитират отстъпление, като вкарват врага в предварително подготвен капан. 

Чрез тази военна хитрост българите нанасят удари на монголците, които се спасяват с бягство. Но мнозина от тях попадат в плен. След края на битката българите разменят пленените монголци за овни, което за монголската армия е огромен позор. Това сражение остава в историята като "овнешка битка".

Най-голям разцвет Волжка България отбелязва през XII в. и първата третина на XIII в. до 1236 г., когато е покорена от монголската армия.

Волжките българи са имали и добре развита икономика. Те търгували с много страни, стигайки до Китай. Развивали дейността си в цял Сибир, откъдето носели ценни кожи, добивали камъни и бивни на мамути, а след това ги продавали на пазарите на Болгар, в Европа и Азия. Стигали от Бяло море до Северния ледовит океан, откъдето взимали кожи и бивни на моржове. 

Развивали и занаятчийско производство за вътрешна консумация и износ. През XIV в. тук се развивало производството на чугун, докато в Източна Европа то се разраства едва през XVI в. Археолозите са открили чугунолеярни работилници с пещи за топене, развиващи температура 1000 и повече градуса.  Българите правели изящни ювелирни изделия. Техните древни технологии и днес се ползват от татарите. 
Било е развито стъкларството.

Тази силна и богата страна отдавна я няма, но споменът за българите, живели и развивали икономически и търговски връзки, остава. Затова не е зле и в днешна България да се говори повече за онези славни победни времена на двете Българии и да се знае, че сме били важен фактор в Източна Европа през Средновековието.

Dir.bg