Празникът на Огъня (на персийски Чаршамбе-йе Сури) е главният фестивал, който повдига завесата на тържествата по случай иранската Нова година - Ноуруз. Той се провежда в навечерието на последната сряда на иранската календарна година. Фестивалът се състои от множество специални предновогодишни обичаи и ритуали, централно място сред които заема прескачането през огън.
Със залеза на слънцето иранците палят безброй огньове, събират се около тях и ги прескачат пеейки „зарди-йе ман аз то – сорхи-йе то аз ман“, в буквален превод „моето жълто е твое – твоето червено е мое“. С този символичен ритуал те искат от огъня да им отнеме бледността и проблемите, като в замяна им даде своята топлина и енергия.
Към края на последния ден на годината всеки бърза да се прибере в къщи при семейството и любимите си хора. Честването на Ноуруз е специален момент, който всеки иска да отпразнува семейно, споделяйки своята радост и благодарност с най-близките си.
С тиктакането на часовника и наближаването на Новата година иранците сядат на тържествената и специално приготвена за целта софра, съдържаща 7-те атрибута започващи с буквата „с“. Те присъстват символично на трапезата и най-често са: „сенджет“ - сушена миризлива върба (латин. Eleagnus), символ на мъдростта, „сабзе“ – зелени прорастъци, символ на прераждането, „сийб“ – червена ябълка, символ на здраве и красота, „саману“ – пудинг от житни кълнове, символ на сила, „сир“ – чесън, символ на добро здраве и медицина, „серке“ – оцет, символизиращ търпение и накрая „сомак“ – смрадлика, символизираща изгрева на слънцето и победата на Доброто над Злото. На трапезата също се слагат монети, цветя, огледало, свещи и писани яйца за да носят късмет, благоденствие и щастие на семейството.
Специално място на масата е отредено за свещения за мюсюлманите Коран. За голяма радост на децата, на нея се поставя и стъклен съд с плуващи в него две златни рибки.
Ноуруз е събитие, което в Иран се празнува цели 14 дни! Целта е социализиране на населението и заздравяване на семейните и роднински връзки. През това време иранците взаимно си гостуват и черпят със свежи плодове и ядки, а възрастните дават пари на децата, наречени „ейди“ (празнични). Периодът се използва и за туристически пътувания из страната и в чужбина.
(следва)
Т. Стоянов