21 март е първият ден на иранската Нова година – „Ноуруз“ (от персийски: „ноу“ – нов и „руз“ - ден). Новият ден казва „довиждане“ на старата година и „добре дошла“ на новата. В българския бит той съществува в поговорката: Нов ден – нов късмет!
Празникът датира поне от VI в. преди Н.Е. и отбелязва новата година в деня на Пролетното равноденствие и началото на астрономическата пролет. Известен е в транскрипциите на персийското си значение, като новруз, нуруз, невруз, нефруз, науразъй и е пролетен празник в тюркоезичните страни от културния ареал на древен Туран, в Афганистан, Индия, Пакистан, Азърбайджан, Ирак, Кюрдистан и Турция.
Ноуруз се празнува в Евразия от хора с различна религии и култури. Корените на празника произлизат от древната дуалистична религия – зороастризмът. Ноуруз е главният празник в зороастрийския слънчев календар. В него настъпването на пролетта е имало огромно духовно значение, символизиращо победата на доброто над злото и радостта от живота над скръбта.
Според зороастрийската традиция Ноуруз се отбелязва в първия ден на пролетта по пладне, когато слънцето е в апогея си. Иранците вярват, че точното време на настъпването на Новата им година е моментът, в който двойка златни рибки, отделени за целта и плуващи в кръгъл стъклен съд, чукнат за първи път опашките си.
Празникът Ноуруз се асоциира с множество разнообразни местни традиции, включително с легендата за митологичния персийски цар Джемшид. Затова и в наши дни новогодишните празненства в Иран са известни като „Ноуруз-е Джемшиди“. Според древния мит, Джемшид е удивил съвременниците си, възнасяйки се в облаците на колесница теглена от бясно препускащи коне. Те нарекли на негово име единственото разлистено по това време дърво „чемшир“, вечнозеленият символ на живота и безсмъртието и започнали да честват този ден като празник.
Подобни сказания има в индийската и турска традиции, а легендата за Аму Ноуруз (привнесена в Русия, оттам и в България като Дед Мороз) е популярна в страните от Централна Азия.
Иранците празнуват Ноуруз през целия ден. Ходят на гости на роднини и приятели и си разменят подаръци, посещават културни представления и участват в традиционни забавления. Децата получават малки играчки и писани яйца. Семействата и общностите споделят символично блюдо, състоящо се най-често от варен ориз и зеленчуци, комбинирани в множество местни подправки. В Киргизстан, съвместният обяд е публична церемония на специална извънградска територия, където се готви курбан от биволско месо, наречен „нуруз кедже“.
Приготвянето на новогодишната „ноуруз“- трапеза е по запазена стародавна традиция. На нея се нареждат определен брой символични предмети, които с малки регионални различия общо се свеждат до следното: вода, свещи, чинии с кълнове от зеленчуци („сабзе“), блюдо приготвено от смачкани житникълнове, огледала, яйца и разни плодове. Предметите символизират чистота, светлина, изобилие, щастие и плодородие през новата година. В Иран и някои райони на Индия новогодишната софра се нарича „софре-йе хафт сийн“, сиреч, на нея задължително присъстват 7 предмета, чиито наименования започват с арабската буква „с“ (сийн).
В знак на признание на значението на този древен празник, през 2009 г. Ноуруз е внесен в списъка на Всемирното културно наследство на ЮНЕСКО, а през 2010 г. Общата Асамблея но ООН обяви 21 март за Международен ден на Ноуруз.
(следва)
Т. Стоянов
