Хамид Реза Азади е първи секретар в посолството на Ислямска република Иран в София. Той е съветник по въпросите на културата и директор на Културния център към легацията. Хамид Азади е в страната от половин година. Неговото посещение в Кърджали е първото на дипломат от такъв ранг от деветдесетте години на миналия век. Хамид Азади имаше срещи с зам.-кметът на Община Кърджали Веселина Тихомирова и зам.-областният управител Леман Али.

- Г-н Азади,Вие проявявате интерес към Кърджали. Какво Ви подтикна да дойдете в града ни?

- Вие знаете ,че по физически причини се намираме в София. Там е посолството . Там е културния център. Поради това и почти всички наши културни прояви са съсредоточени в столицата. Но за да разширим нашата културна програма. За да разширим нашите културни изяви извън София се стараем да установим контакти с регионалните държавни институции и местните власти.Желанието ни е по-пълно да представим културната програма,която има културния център и посолството на Ислямска република Иран.

-Вие имахте среща със зам.кметът по  културата г-жа Веселина Тихомирова. Кои бяха акцентите във вашия разговор?

Запознахме се с културния календар на град Кърджали за да видим в какви сфери в бъдеще можем да бъдем във взаимна връзка за общи проекти. Това ,което се вижда на пръв поглед е че имаме доста широко поле на действие особено в сферата на културните фестивали в които можем да участваме в гр. Кърджали. Можем да покажем различни изложби на занаяти,мероприятия свързани с традиционната иранска култура. Бихме желали в рамките на културната програма да представим иранска музика.

-Споделихте,че имате готовност да организирате за студенти в Кърджали курс по персийски език  и история на иранската цивилизация. Какво не знаем за Ислямска република Иран?

-Ние смятаме,че иранската култура все още е слабо позната във света и  отчасти във вашата страна. Причините са различни. Част от тях се коренят в политическите пристрастия на медиите или в политическите нагласи в света. Има един своеобразен информационен чадър. Ние вярваме,че иранската култура има какво да каже на целия свят, в частност в България. Взаимното опознаване между иранската и българската култура,би спомогнало за сближаването между иранския и българския народ. Опознаването й в света, определено би го направило по мирен и добър.

-Вие посочихте,че Иран е една страна толерантна към своите граждани от различни етноси и религии. Кърджали е столица на толерантността. Може ли да се изгради мост на толерантността?

-С радост можем да кажем,че вътре в Иран имаме едно много приятно и толерантно отношение към всички наши малцинства религиозни и народностни. Имаме арменско,еврейско, зороастрийско малцинства. Те изповядват свободно своите религии. Те са представени с квоти в националния парламент. Тази толерантност на мюсюлманите към малцинствата ни радва. Като пример мога да посоча,че една от големите атракции за гостите на страната ни през последните години са различните църкви ,които се намират в Иран. Религиозните малцинства честват своите храмови празници. Това става завладяващо и за туристите, празникът става общ.  Освен религиозното многообразие което имаме в нашата страна ,за нас е важно и националното. Освен изброените народности имаме още кюрди, турци, лори. Те живеят в мир под едно знаме. Това е показател за културното ниво в страната и на нивото на културата на самото общество.

-Като заговорихме за културни празници, мисля,че трябва да споменем един много тачен в Иран празник Навруз -21 март, поставящ началото на слънчевата Нова година. Той е познат и в нашата страна. Бихте ли казали нещо повече за него?

-Навруз е един от много старите ирански празници. Датира даже преди исляма в Иран. Това не е празник,който се чества само в Иран. Той е много разпространен. Има го в Турция, Таджикистан, Азербайджан. Познат е и в други държави, които го честват по  различен начин. И след навлизането на исляма в нашите земи,този празник се приема като национален. След Деня на ислямската революция този празник е приеман от гражданите като един от най важните за страната. Този празник в Иран подчертава един от най-важните елементи на иранското общество-семейството. Двете седмици които обхваща Навруз са свързани със взаимното гостуване на семействата ,те отиват да се видят едно с друго. Да си подновят семейните връзки. Празникът е показателен, че иранското общество държи на семейството,на връзките между семействата.

-В България има спомен за този празник,за честването на настъпващата астрономическа пролет. Напоследък има изследвания, които установиха древни връзки между двата народа. Търсят се корените на българите в Иран. Как гледате на тези проучвания?

-Това което разбираме от изследванията които се правят и от установените данни е,че имаме доста по-дълбоки връзки,отколкото се предполагаше досега. Видяхме ,че може да се работи върху общите думи в двата езика. Имаме поглед върху персийските думи,които се ползват в България. В тази връзка Културният център на Иран издаде кнуга за персийските думи в българския език,които са използвани или все още се използват. Мисля,че тези изследвания ,ако се задълбочат ще се открият още по-дълбоки и по древни връзки между нашите две култури и два народа. Не можем да отминем и паралелите в архитектурните паметници в в Иран и България. Нужни са още изследвания защото културните влияния са много силни.

-Като говорим за изследвания ще посоча,че в Източните Родопи съществува общност от последователи на шиизма, на алевизма. Как гледате на тази общност?Смятате ли,че тя може да бъде полезна за контактите на Кърджали с Иран?

-Да,знаем за тази общност. Тя е едно от много общи неща,които има между България и Иран. С тези хора ние имаме общи религиозни вярвания. Разбира се нашата културна програма е много обхватна. Тя е насочена към всички български граждани. Ориентирана е към всички. В това отношение не правим разлика между тази общност и останалата част от българските граждани. Културната ни програма е ориентирана към всички. Те са една част от хората до които може да достигне.

-Гн Азади, благодаря за вниманието,което ни отделихте.

-Благодаря Ви за възможността да споделя нашите приоритети пред читателите на вашите издания. Надявам се да гостуваме с нашата културна програма и контактите да станат регулярни. Желая на Вашите читатели много здраве и хубави празници.

Въпросите зададе: Георги Кулов