От седем години над 70 коне от вида Коник препускат свободно сред дивата природата на Източните Родопи и вече успяват да оцеляват доста добре без човешка намеса. Българо-холандски екип, който от 2011 г. работи за възстановяването на дивата природа в Източните Родопи, предалга конете да получат официален статут на диви животни.

 

Конете Коник (Equus caballos) са възстановка на тарпана (Equus ferus ferus), известен като евразийски див кон - изчезнал подвид на дивия кон. Тарпанът изчезва в дивата природа в края на XIX век. С днешна дата конете вече живеят сводобно в природата в два района в Източните Родопи – при Бойник и край изоставеното село Сбор. Те са изцяло приспособени към живота си в дивата природа: оцеляват в горещото и сухо лято, преживяват студ и дебели снегове, оцеляват и при вълчи атаки. За предимствата на статут "Див" за природата и хората на Родопите и България, както и за Европа разговаряме с холандския еко експерт Франк Зандеринк и ръководителя на българския екип Христо Христов.

 

Защо една холандска неправителствена организация работи за биоразнообразието в България?

 

Франк ЗандеринкФ.З.: Защото Холандия е част от Европа и ние искаме да възстановим природата и биоразнообразието навсякъде. Животните не разпознават границите и ги пресичат. Затова и има нужда от подобряване състоянието на природата като цяло.

 

Освен това Източна Европа има много повече дива природа в сравнение с Холандия. Да не забравяме, че Холандия и Великобритания са най-обезлесения райони в света. И може би това обяснява големият интерес от наша страна към възстановяване на природата: защото знаем какво значи всичко да е опустошено, минали сме през опита да нямаме дървета, животни. Не знам дали има друга държава освен Холандия в Европа, която да е празнувала и да се е радвала толкова заради завръщането на вълка в природата.

 

А какъв е фокусът на вашата работа, как постигате целта си?

 

Ф.З.: Нашата организация винаги се фокусира върху възстановяването на природата, не слагаме огради, защото природата винаги е динамична, се променя, адаптира. Искаме да помагаме на природата да възстанови естествените си процеси и после да отстъпим крачка назад, няма нужда да управляваш и регулираш природата.

 

Като собственици на тези коне, нямаме икономически интерес. Нашият единствен интерес е да възстановим естествената природа там.

 

Какво е специалното на тези коне от вида Коник?

 

Ф.З.: Коникът не е единствения вид кон, който може да живее и да оцелее в дивата природа. Но точно този вид е доказал, че e пригоден да оцелява в много сухи и горещи райони, както и в студени зони, може да плува, да се пази и защитава от вълци. С една дума този вид е много силен.

 

 

В момента десетки коне от вида живеят свободно в Родопите, това не ги ли прави диви?

 

Христо Христов (Хр. Хр.): В момента над 70 коне живеят като диви коне, но все още има някои неща, които не ги прави съвсем диви.

 

Формално имаме задължение да ги групираме, всяко животно трябва да има чип, повече или по-малко ги третират като домашни животни. Но те живеят в дивото, те са диви, оцеляват в дивата природа, те сами си си набавят храната.

 

Също така имаме готовност при някакви определени наложителни ситуации, при мониторинг например – ако преценим, че трябва, можем да се намесваме в техния начин на живот. В началото - по време на адаптационния период - често го правехме, сега не ни се налага почти никога. Често изобщо не можем да ги видим...

 

Успяват ли тези коне да си набавят сами храна вече?

 

Ф.З.: Домашните получават храна всеки ден, едно и също количество през зимата и лятото. 
Естественият начин на живот за дивите коне е да се хранят много през есента, за да трупат мазнина. През зимата те отслабват. В края на зимата те са много слаби и гледната точка на хората е, че те са в лошо състояние, но това не е вярно. Хората смятаме че всеки има нужда от редовно хранене, три пъти на ден. Всъщност това е съвсем нормално за тяхната природа – просто губят килограми и се пречистват от излишните неща, останали от зимата, а после на пролет отново наддават.

 

Защо са важни тези коне за биоразнообразието, за т.нар. мозаечния пейзаж?

 

Ф.З.: Стремим се към поддържането на отворени пасища и ливади, защото там има повече храна за повече видове животни. Тук е ролята на едрите тревопасни и тяхната роля в системата. Пасат точно колко е необходимо на едно място храстите и дърветата, с тях има идеален баланс. В една и съща среда животните не си пречат, а се допълват: Конете предпочитат житни растения, избягват детелини, само в краен случай. Така не се конкурират с други тревопасни, а дори се допълват – например с кравите, които се хранят повече с бобови видове.

 

С навлизането на човека в естествената среда на дивата природа, когато той активно започва да опитомява добитък - коне, крави, кози, те продължават да пасат по същия начин в природата и да поддържат поляните и ливадите отворени. Сега обаче има тенденция хората да напускат масово селата и да продават опитомените си животни

 

В момента има две опции - да спадне драстично броят на пасищния добитък, който яде храстите и дърветата, с това ще позволи на дърветата по поляните да пораснат толкова, че да се затворят горите, да обраснат поляните и пасищата. Не трябва да допускаме това да се случи.

 

Каква е алтернативата?

 

Ф.З.: Алтернативата е именно като привнасяме подходящи видове коне, които заедно с дивия добитък поддържат тези зони отворени. Така се отваря и повече пространство за биоразнообразието, което подсигурява това, което ние целим.

 

С появата на диво живеещи коне и див добитък има голямо подобрение в поддържането на природа. Поне спряхме затварянето на пасищата, на ливадите от дървета. Това може да се види лесно като се прекоси границата в Гърция.

 

Благодарение на възстановяването на дивите коне в Родопите една дупка в естествената верига е вече запълнена.

 

Помагат и за развитието на туризма в региона през последното десетилетие – той е свързан с наблюдение на диви животни, сафари, кайкарство.

 

Как се приучават конете да живеят в дивото, ако не са го правили досега?

 

Ф.З.: Тези животни са пригодяват лесно към дивия начин на живот, знаят какво трябва да правят и какво трябва да търсят като следват инстинктите. Тези, които първо докарахме през 2011 г. от Холандия никога не бяха виждали и подушвали вълк, но социалната структура на групата е толкова силна ,че те усещаха опасността, събираха се заедно цялата група и се биеха срещу вълка - това е в инстинкта им.

 

Как се бие стадо коне с вълк, вие наблюдавахте ли ги?

 

Ф.З.: Не сме ги виждали, но разбрахме след като на другия ден намерихме покосеният вълк, както и по следите от рани и ухапвания по самите коне.

 

Понякога губим и коне, които стават жертва на вълците, но това е нормално. В повечето случаи конете оцеляват, а вълците бягат и се хранят с някоя сърна или елен.

 

Какви са институционалните стъпки, за да получи този вид статут див?

 

Ф.З.: Имаме вече позволението и подкрепата на местната власт в Момчиловград и в Крумовград - животните да живеят в дивата природа. Но се изисква и решенеи на национално ниво. Затова и сме изпратили искане до Министерство на околната среда и водите да признаят диво живеещи животно - така че те да нямат нужда от ограждения, чипове и т.н. Очакваме сега покана от Съвета по биоразнообразие, където да представим презентация и да изложим исканията си в нея. Този съвет трябва да даде своята оценка и финално министърът на екологията трябва да вземе решение. Възможно е да чакаме месеци наред.

 

Съществува ли опасност хора да си ги опитомяват?

 

Ф.З.: На практика е възможно, но хората, които биха го направили ще имат няколко затруднения: тези коне не могат лесно да се открият в дивата природа, освен това те самите са диви и са трудни за хващане. Убиването им и ловът също е възможен.

 

Този вид защитен ли е по някакъв начин, има ли забрана да се ловят например?

 

Ф.З.: Формално те все още са собственост на Приятели на родопските крави, т.е. Те все още принадлежат на някого и ако ги застреляте или вземете, това е кражба на чуждо имущество.

 

Хр.Хр.: Ако след срещите с институции този вид коне получи статут див вероятно ще трябва да се гласува и нормативен акт, който да ги защитава от бракониери. Това ще стане ясно от разговорите с отговорните институции, ще се допитаме с експерти. 
Има ли нужда от това зависи от решението на министъра, но ако получат статут на диви животни, вероятно ще е същото като да убиеш друго диво животно, когато нямаш разрешение.

 

Какъв е вашият опит с този вид коне в Холандия, имат ли такъв статут див?

 

Ф.З.: Конете тук идват от Холандия. През 1980-те ние привнесохме около 50 коне от вида от Полша. По произход те са полски коне. Транспортирахме ги в района, където в момента те наброяват 5 - 6 хил. броя, но все още нямат статут на диви и в Холандия.

Дневник