Хасковски регион отново се появява в полезрението на икономическите анализатори с негативен знак. Този път в последната публикация на Явор Алексиев от Института за пазарна икономика, който коментира тенденциите на пазара на труда у нас, стъпвайки на базата данни за развитието му през 2017 г. от Националния статистически институт.

Като цяло предварителните данни от НСИ потвърждават очакванията за подобрение в големи части от страната. Освен, че се отчита рекорден коефициент на заетост от 66, 9 % на национално ниво, за пръв път в страната не се появява област със средногодишен коефициент на заетост на населението на възраст 15-64 години под 55 %.

Въпреки тези положителни новини, обаче, някои от най-трайно наложените регионални дисбаланси са все още ясно видими, тъй като и през последната година основно се повишава броят на заетите в южната част на страната, посочва в коментара си Явор Алексиев и дава пример с факта, че за всеки 4 работни места на юг е разкривано само едно на север от Стара планина.

Хасково обаче не попада в тази положителна „южна тенденция“, а напротив. Регионът присъства в анализа с изключенията и то с най-голям спад в броя на заетите-минус 2 хил. души. Габрово и Видин са също в тази негативна статистика, съответно с минус -1,5 хил. души и -1,4 хил. души.

Най-голям абсолютен ръст на броя на заетите се наблюдава в област Пловдив-33 хил. души, следвана от Стара Загора и столицата с по 16 хил. души.

Коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години се увеличава в почти всички области на страната с изключение на Габрово и Видин, където е отбелязан минимален спад, а без промяна особена остава показателят за Варна, Сливен и Хасково.

А иначе като цяло анализаторът посочва добрата тенденция за свиване през 2017 г. на разликата между столицата и областта с най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст, който е 19 процентни пункта. За сравнение нивата през 2008 и 2009 г. са били 24 процентни пункта. Това свиване на регионалните различия при показателите за пазара на труда е очаквано, тъй като рекордно високата заетост и почти отсъстващата безработица в столицата предполагат по-бавната промяна на стойностите на тези показатели в настоящия и следващи периоди. В същото време икономическият подем се разпростира извън столицата и най-големите градове към по-малките икономически центрове в страната заради все още по-ниските цени на труда, земята, офис площите и други фактори, посочва Явор Алексиев.

В перспективите по темата за следващата -2018 година икономическият анализатор обаче отбелязва, че с приближаване на средните стойности за ЕС по отношение на икономическата активност и заетостта на населението в работоспособна възраст, българският пазар на труда започва да изпитва някои от вече познатите в другите европейски страни проблеми. Един от тях е увеличаващия се недостиг на труд.

И въпреки че през последните месеци в България се правят стъпки в посока облекчаването на вноса на чуждестранни работници, икономистът от ИПИ

смята, че това не е достатъчно за облекчаването на този недостиг.

Алексиев смята, че през следващата година можем да очакваме още по-силен сблъсък между негативните демографски процеси, проблемите с квалификацията на безработните, дори и с тази на част от работещите и нуждите на трудовия пазар. Затова той смята, че настоящия период в условията на рекордна заетост и недостиг на работна ръка, трябва да бъде преосмислен от правителството, като неподходящ за налаганите мерки за директно създаване на субсидирана заетост.

Инертно определяни като „важни”, но все още необлечени в конкретика концепции като „дуално образование”, „учене през целия живот” и „продължаваща квалификация” трябва да бъдат поставени в центъра на публичния дебат и политики, ако не искаме в един момент бюрата по труда пак да се окажат пълни, а политиците – изненадани.

Усилия трябва да се насочат и към облекчаване и усъвършенстване на трудовото законодателство, което да насърчи гъвкавите форми на заетост, включително работата на непълен работен ден,категоричен е икономистът Явор Алексиев в анализа си.

Красимара Славова