Днес празнуваме Осми март, деня на жената, съпругата и майката. И ако в нашето съвремие има само един ден, в който изпълняваме желанията на нежната половина на човечеството в далечното минало не е било така. Преди седем хилядолетия, не мъжете, а жените са имали тежката дума в рода и семейството. Тогава е имало матриархат. Пра-прадядовците ни не само са слушали жените си, но са ги и обожествявали.

  Всичко е заченато в Древна Анатолия/Анадола/ ,когато мъжете занемарили лова и започнали да препитават семействата си със земеделие. Археолозите датират тази революционна семейна промяна в седмо хилядолетие пр.Хр. Първоначално човечеството е отъждествявало жената с Луната, поради съвпадението на тяхната цикличност. Добре известно е, че лунния цикъл  съвпада по времетраене с месечния  т.е. менструален цикъл на жената, който регулира нейните възпроизводителни функции. Това съвпадение на биологичния женски цикъл  със синодичната ротация на Луната определя до голяма степен човеоуподобяването на небесното „светило”. Но женското начало се отъждествява и със Земята и преди всичко с нейните плодоносещи функции. И отново се проявява тенденция към антропоморфизъм. Като прибавим и изконната роля на жената като пазителка на домашното огнище се стига до появата на първото антропоморфно божество Богинята майка. В земеделските центрове от VII хил.пр.Хр. Чатал Хайюк и Хаджилар,открити в Анатолия са констатирани ранни храмове на тази богиня. При това тя е изобразена в момент на раждане.

 Хилядолетие по- късно изображенията на женското божество се появяват и в Източните Родопи.Те са открити в неолитното селище под централната част на Кърджали, както и в близки до града пещери. Представляват плоски, схематично скулптирани от кост или камък статуетки. С ювелирната си изработка се отличава една костена статуетка, открита в Карабекировата пещера. През меднокаменната епоха( IV-III хил.пр.н.е. ) броят на женските идоли се увеличава чувствително. Каменните и костени идоли отстъпват място на глинените. За разлика от плоските неолитни богини, тези от епохата на медта са с изявени гърди и корем, подчертаващи детеродната им функция. Така в оформящия се политеистичен пантеон Богинята майка раждайки се заобикаля с нови персонажи. На първо място това е нейната дъщеря. Двойката богини присъства още в анатолийските центрове, където археолозите са открили както статуетки,така и изображения върху стени на храмове.

 В класическата древност тези богини са обвити в мистерия. Те са чествани и стават известни с гръцките имена Деметра и Персефона и постепенно придобиват популярност в Европа. Наричат ги Житната майка и Житната дева. В българските земи преди век се е почитала Житната царица. От последния житен сноп се е изработвало чучело, което е обличано в женска риза. За да се осигури плодородие, то се разнася из селото и се хвърля в реката.

  Анализирайки популярността на тези две богини Джеймс Фрейзър стига до извода, че Деметра символизира зрялото тазгодишно жито, а Персефона взетото от него семе за посев,засято наесен.

  Мъжкият партньор на Богинята майка е богът бик,който впоследствие се отъждествява със слънчевото светило.В Източните Родопи символ на оплождането на Земята от Слънцето е пещерата Утроба.

  В Източните Родопи са открити твърде малко изображения на богини от античността. Интересна е една схематична женска фигура с вдигнати нагоре ръце, изобразена върху керамична плочка. Тя е открита в околностите на Ивайловград. Проф.Тодор Герасимов я определя като келтска по произход. В III в.сл.Хр.се датира изображението на богиня върху златен венец ,намерен в могилния некропол на римската вила-рустика в кв.Веселчане на гр.Кърджали. Тя определено може да се отъждестви с Великата богиня майка. Последната е била изключително популярна сред местното тракийско население до приемане на християнството. Наричали са я Кибела, Бендида, Котито или с гръцкото Артемида. От нея тракийските владетели са получавали своята инвеститура.

  Християнската религия налага универсалният образ на жената майка чрез Богородица, като почитането й по нашите земи е по-силно изразено от това на Христос. Така се продължава античната традиция. Изобразяват я върху фрески, икони, напрестолни кръстове, обкови на евангелия. От с.Дрангово , Кирковско произхожда една късносредновековна бронзова матрица с изображение на Божията майка. Тя има паралел в едно евангелие от Бачковския манастир. Често срещано е изображението й върху реликварии,  като тези от с.Минзухар и гр.Джебел. Тя присъства  и върху дърворезбата върху късносредновековния напрестолен кръст от с.Поточница,Крумовградско. С висока художествена стойност са изображенията на Дева Мария върху иконите в ивайловградските църкви.

Днес вече престанахме да виждаме в жената божеството.Индустриализацията ни донесе еманципацията, а демокрацията-порнографията.По опиянените на Осми март забравят,че на този ден цветята имат най-висока цена.

Георги Кулов