Марта

По традиция в края на мразовитата бяла зима посрещаме с радост и повсеместни пожелания за здраве Първи март. След Коледа, това е следващият календарен празник, който с духа и същността си подхранва надеждите за топлота. Твърде често журналисти, фолклористи, етнографи го определят като най-българският от българските календарни празници. В действителност корените му са дълбоко в древността и датират много преди формирането на българската народност.

Какъв ден е Първи март? Като елемент от календар, предхождащ Юлиянския, той е начало на стопанската нова година, на една слънчева година, която под влияние на древните перси е придобила разпространение в Източното Средиземноморие. Днес иранската нова година е известна с названието Навруз и е останала като официален празник за мюсюлманите шиити, които я отбелязват с настъпването на астрономическата пролет на 21 март. Силата на традицията и ритъмът на селския живот са съхранили почитането й у редица народи.

  Кълновете на този празник по нашите земи можем да търсим още по времето на Омирова Троя, когато тракийските племена са осъществили контакти с иранските номади в Мала Азия. Официално обаче Първи март става начало на календарната година едва в Зороастрийска Персия. Тук под влияние на египетския и вавилонския календари се възприема слънчевата година, която се състои от 365 дни. Мощта на Персийската държава на Дарий и Ксеркс правят този календар твърде популярен в огромен ареал. Системното подражание от страна на тракийската аристокрация на персийския двор е един от възможните пътища за възприемането му в Древна Тракия. Не е изключено популярността му да е поддържана от силното влияние на източните религиозни култове по време на Римската империя. Християнските ереси: манихейство, павликянство, богомилство, както и мюсюлманското алианство са носители на тази традиция през Средновековието.

  Ето как в наши дни го описват етнографите: В Авренско децата стават сутрин рано, обикалят три пъти дворовете, звънят с чанове и викат заклинателно: ”Бягайте змии и гущере, баба Марта идва с ножачките и копачките,с огънче и пламенче”. Жените с нови премени, помитат домовете, дворовете и кошарите. Събират старата слама и шума на двора и я запалват. Децата преди да прескочат огъня измиват очите си. Битува суеверие, че ако не го направят, очите им през годината ще бъдат слепени и ще ги болят. За да бъдат здрави, майките им ги закичват по ръцете с бели и червени  вълнени конци. Връзват мартеници по коланите си и невестите, а момите кичат плитките си. Не са забравени и животните и преди всичко малките агънца и теленца. За берекет се връзват мартеници както на ведрото с мляко,така и на бурилото с масло.

Освен в Авренско, етнографката Мария Николчовска е констатирала празнуването на Баба Марта в Ивайловградско, Кирковско и Ардинско. Обичаят се е съхранил не само сред християнското, но и сред мюсюлманското население в селата Добромирци, Бенковски, Горски извор,  Чорбаджийско, Вълчанка, Млечино и др. За връзването на мартеници по животни в Безводно пише и д-р Гани Ганев.

 Според Мария Николчовска традиционната мартеница , изработена от бяла и червена вълна има своя древен корен в схващането за апотропейната роля на червения цвят. Прибавянето на белия цвят води началото си от празника на семейството на Бабинден, когато също се прави ритуално закичване с бяла и червена вълна. Широко разпространено в Източното Средиземноморие е схващането, че белият цвят символизира ритуалната чистота и мъжкото начало, докато червеният се свързва с женската природа. На места, както в гр.Ардино и с.Млечино се използва бяла и черна вълна. Белият и черният цвят в славянската религиозна система символизират живота и смъртта, здравето и болестта. В Родопите се срещат и разноцветни мартеници, а в Мелнишко и Софийско вместо червена или черна,се използва оцветена в синьо вълна. За украса се използват парички, синци, скилитки чесън. Конецът на мартеницата е винаги усукан наляво. Често се изработват човекоподобни бели и червени фигурки, наричани в някои райони Пижо и Пенда. Това название,както и символиката на цветовете отвеждат отново в дълбока древност, когато се е зараждал празника. В зороастрийския дуалистичен модел мъжът и жената са равнопоставени, схващане застъпено и в космогоничните представи. Началото на човешкия род според персийската митология се поставя от Мартйа и Мартаянг. В цялостен вид митът е изложен в петнадесета глава на релгиозната книга „Бундахишна”. Че се касае за родоначалници на човешкия род, свидетелстват и запазените в нашия фолклор названия на празника „Баба Марта” при християните и „Стара Марта” при мюсюлманите. Касае се за един древен, здраво свързан с природата празник, който дълбоко в своята същност  е посветен на семейството, на неговата здравина и плодовитост. Този празник е надживял опитите на други религии да го абсорбират,запазвайки езическата си характеристика. Времето му е дало възможност не само да се съхрани по нашите земи, но и обогатен от формиралите народността ни етноси, да придобие специфичен български облик. Така всъщност народът ни се е сдобил с два новогодишни празника: предримската Баба Марта и християнската Коледа.

Георги Кулов

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини