„Здравейте, името ми е Милица Гечева и съм ученичка от 12-и клас в СУ „Отец Паисий“ - гр. Кърджали.
Уважаема комисия, уважаеми дами и господа, позволете ми да започна с кратка предистория. Някога искали ли сте да избягате от времето, в което живеете и да се пренесете в друг свят, в друга вселена или може би в миналото или бъдещето? А знаете ли, че това Ви се случва всяка нощ? Сънят е единственият начин да „избягаме“ от времето (образно казано), макар и за кратко. Да сънуваме е нещо много хубаво, но ако сънуваме и наяве... Е, тогава със сигурност ще пропуснем много. В есето, което разработих на тема „Времето е в нас и ние сме във времето“, точно сънят е ключов компонент. Разказах една съвременна, може би и малко мистична, приказка за Левски и нас – неговите потомци. На базата на мисли и идеи на Апостола се опитах да пресъздам всичко онова, което може би някога той, съзнателно или не, се е опитал да предаде на бъдещето.“
С тези думи започна своята публична защита на историческото си есе дванадесетокласничката Милица Гечева от СУ „Отец Паисий“ при участието си в Ученическа конференция "Пространство и време" към ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" с организатори: Академия за Лидери на Историческия факултет, Ателие "История и памет" и подкрепата на Студентски съвет на ВТУ.
Магията на думите ѝ по темата "Времето е в нас и ние сме във времето" (В. Левски) прикова вниманието на всички присъстващи. С опита да намери необикновеното и човешкото в съдбата на Дякона, всъщност тя показа, че словото човешко притежава огромна сила и въздействие и може да прикове или отмести всичко, изпречило се на пътя ни, че чрез мисъл, дума, постъпка ние във всеки един момент играем, пресъздаваме и творим театъра на историята. И какво ще остане по страниците ѝ зависи единствено и само от самите нас.
„Знаете ли, аз не вярвам във факти, просто вярвам в човека, в бъдещето, в миналото... Понякога си мисля, че животът е като един голям театър, в който можеш да играеш най-различни роли, когато и както си поискаш. И точно сега искам да съм съвременница на Левски, да съпреживея всичко заедно с него, защото вярвам, че там ще открия истината. Но то, май се оказа, че истината е в мен самата, защото времето не чака, а лети... А после, след поредната роля, ще се върна тук, в моето съвремие, и ще живея в него, защото само така мога да не сънувам, да бъда във времето и да го „обърна“, както самият Левски – лъвски, български, е казал.“
Така завърши представянето си Милица Гечева от 12 Б клас, като за пореден път доказа силата и способностите на паисиевци: бе класирана на 1-во място с оценка Отличен 6.00 за историческо есе и публична защита на теза, приета е студентка с право на специалност по желание в Исторически факултет на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и поета кандидатстудентска такса от ръководството на факултета. Зад успехите ѝ стои дългогодишен труд и солидна подготовка под ръководството на г-н Кирил Гогов – учител по история и г-жа Звезделина Гечева – учител по БЕЛ. Двамата учители също са отличени с грамоти за научно ръководство и професионална подкрепа на млади лидери.
В конкурса участваха ученици от 34 населени места в България, разпределени в две възрастови групи: 9-10 и 11-12 клас. Предварителната селекция на изпратените конкурсни материали се осъществи от преподаватели по история и по география от съответните катедри на Великотърновския университет, а оценяването на конкурсните работи и публичната защита се извърши от специално жури под председателството на Декана на Исторически факултет.
Това съобщиха от ръководството на СУ "Отец Паисий"
