Градът на слънцето край Ангел войвода е така дълго търсения Хелиополис, заяви археологът доц. Здравко Димитров. Разкопките в община Минерални бани ще продължат и през тази година, допълни той. Археологът се срещна с кмета на община Минерални бани за да уточнят подробности за бъдещата работа. Кметът Мюмюн Искендер каза, че общината ще намери средства да финансира дейностите по разкопките и през тази година. Очакваме да спечелим и проект за изграждане на инфраструктура до подхода към обекта - асфалтов път и паркинг. До самия комплекс ще се стига по пътека, както е на Перперикон.

От Хелиополис има пряка видимост към Перперикон, а оттам към Татул. Това го поставя в основната схема на най-значимите древни светилища, защото това е бил основния принцип при изграждането им, сподели Здравко Димитров. Ние попаднахме на огромно тракийско светилище, скална гробница, скален олтар, скален часовник, засега единствен в България, шарапани, над 70 скални ниши, късноантична крепост, раннохристиянска църква с гробове на първите свещеници. Който и да е от изброените обекти е достатъчно интересен сам по себе си, но когато всичко това е събрано на едно място, е несъмнено, че става дума за магнетично място, което хилядолетия е привличало хората, каза още Здравко Димитров.

Въпреки че мястото край с. Ангел войвода е известно още от 30-те години на миналия век, археологически проучвания в него започват едва през 2016 г. Резултатите от работата на екипа, ръководен от доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей (НАИМ), са такива, че още след първия археологически сезон Министерството на културата го обявява на паметник от национално значение. В охраняемата му зона са включени около 100 дка в най-северния край на рида Мечковец в Източните Родопи.

Това е най-големият и богат археологически обект в Хасковския край. На места масивната крепостна стена е запазена с височина около 5 метра, което я прави наистина внушителна. Намира се на около километър от с. Ангел войвода, община Минерални бани. В него има всичко от характерните за този район археологически обекти и най-близките му аналогии са с Татул, Глухите камъни и Перперикон. Тракийското светилище, което се простира на огромна площ, има всички видове изяви на тракийската култура, сполучливо наречена от проф. Николай Овчаров “култура на скалните хора” - от скални ниши до гробници, шарапани, олтар, скален часовник. Очаква се разкопките тази година да бъдат през месец септември, каза още доц. д-р Здравко Димитров.