През 1934 г. при визитата си в България дясната ръка на бащата на съвременна Турция Кемал Ататюрк - Исмет Инюню, се обявява за създаването на турска народна партия в нашата страна. Тогавашният посланик на южната ни съседка застъпва това мнение пред представителите на излизащите на турски медии в България, като добавя, че турците трябва да са единни.
Мечтата за турска партия в България на Ататюрк се сбъдна, но не и желанието тукашните турци да бъдат единни. ДПС е емблемата, запазения знак на тази мечта, но процесите на роене с времето стават неудържими. Така Движението се превърна в Партия майка за множество отцепници. Турският президент Реджеб Таип Ердоган лично застана зад алтернативен политически проект, в желанието си неговата Партия на справедливостта и развитието да има свое представителство в нашата страна. Българските турци бяха разделени на две, не само механично, но и идеологически. Част от тях трябваше да приемат ислямизма, проповядван от Ердоган, други останаха на позициите на кемализма, отстоявани от Народо-ропубликанската партия.
Мнозина видяха в това краха на етническото единство на българските турци. Един от тях Ешреф Кахраман, дисидент и политзатворник от времето на Възродителния процес, се обяви директно срещу проекта ДОСТ и си навлече гнева на управляващите в Турция.
Самия проект ДОСТ беше продукт на политическия разрив между Турция и Русия, настъпил след свалянето на руския бомбандировач от турските ВВС. Обратът в двустранните отношения направи ДОСТ ненужен. Дните му бяха преброени, особено след слабото представяне на парламентарните избори. Заваляха обвинения, че са похарчени много пари за нищо. Ореолът на святост бързо избледня и лидерите на тази партия се крият от електората,а привържениците се отдръпнаха.
Въпросът днес е защо се търси политическо обединение на българските турци и на кого е нужно то? Акцията е безспорно пиарска и обслужва вътрешнополитическите интереси на Ердоган. В медиите срещата преди седмица в Бурса бе представена като дело на изселническата организация „Балгьоч”. Всъщност обаче организацията е деполитизирана и нейният председател проф.Юксел Йозкан не се ангажира пряко с помирителна мисия. Това прави почетният председател Турхан Генчоглу, но това изглежда по-скоро като лична инициатива. Той обяви за медиите, че освен представители на ДОСТ и ДПС на свикания от него помирителен форум са присъствали и НПСД и други формации. Това не бе вярно. Опровергаха го Корман Исмаилов и Рафет Улутюрк. Това не бе случайно. И НПСД и ръководената от Улутюрк изселническа организация „Бултюрк” не крият мераци за нов десен проект на мястото на ДОСТ. Както подчертава секретарят на Федерецаия „Справедливост-България” Ремзи Хамди, свободно място на политическия хоризонт няма да остане. Въпросът е какъв е потенциалът на нов десен проект.
Има развитие на позицията на ДПС. От категоричното “не приемаме обединение, но ще простим на заблудените” до “привържениците ни ще решат в рамките на отчетно-изборната кампания”. ДПС няма да пропусне шанса да се покаже като Партия-майка,прибираща блудните си синове.
Тези дни бившият земеделски министър Мехмед Дикме изрази становището, че Ердоган търси в ново политическо обединение в България, посланик пред ЕС. Посланикът пред ЕС обаче не е Доган, а президентският приятел Бойко Борисов. Именно двамата държавници ще кажат дали ще има отново единство на турското политическо представителство или алтернативен десен проект, който да си партнира с ГЕРБ.
Георги Кулов