Арменците в Кърджали се събраха на празнична трапеза, за да посрещнат Рождество Христово, предаде БГНЕС.
Малката общност посрещна своята Коледа в миниатюрния си клуб „Севан“ до градския пазар. Тези хора нямат свой храм в Кърджали, но продължават да се надяват общината да им съдейства за поставянето на хачкар – Кръстов камък на видно място. В тревата на централния парк отпреди години е сложена звездата на Давид – спомен за живелите някога в града еврейски фамилии, които отдавна вече ги няма. Председателят на арменското дружество Агоп Узунбохосян и почетният консул на Армения в Пловдив Ехиезар Узунян преди 5 години разказали на кмета Хасан Азис идеята си за хачкара, показали му снимка на прототипа. С тогавашния главен архитект Петя Назърова определили и мястото му в парка – до знака на Европа. „В този град има арменски заселници незнайно откога. Те са заживели в пълен синхрон и разбирателство с всички етнически групи. Искаме да поставим и нашия знак – нас ни има и сега, и всеки един от нас с присъствието си обогатява облика на града. Всеки от нас е добър занаятчия, работник, инженер. Нашият хачкар няма да засегне никого и не виждам никаква пречка да го има редом със звездата на Давид, църквите и джамията“, казва Агоп, който е директор на Астрономическата обсерватория. Той подчертава, че някога в Османската империя в сърцето на Истанбул е построена Желязната църква „Св.Стефан“, архитектът на която също е арменец. На Балканите всичко е така преплетено и затова светът, в който живеем, е особено красив, допълва Агоп. Според него проблемът за поставянето на Кръстовия камък е в липсата на общинска разпоредба, но пък може да се разчита на добрата воля на администрацията. В клуба вече е тясно и шумно, пристигат семейства, съпругите носят ястия за трапезата, а всяка рецепта е с история от бабите и дядовците. „На Бъдни вечер приготвяме 7 или 9 постни ястия, непременно пита хляб и ашуре. Моят дядо Доник е учил занаят в Александрия, дошъл е в Пловдив от Одрин, всичко правя по неговите рецепти. Баклавата я варя – първо се изпича на бавен огън, докато изсъхне, после се залива със сиропа, тавата се върти върху котлона, докато сиропът заклокочи и попие напълно“, обяснява Жанета Харачиян.
Анушабур е арменското название на ашурето и означава „сладка супа“. Тя го вари в огромна тенджера цяла нощ на слаб огън, докато житото пусне нишестето си, ореховите и бадемовите ядки се обелват – за да се избегне неприятният цвят от съдържанието на йод в ципите и да се постигне розов цвят на ашурето. Розовата вода, брашното и захарта се прибавят накрая. Жанета си спомня арменското училище в Пловдив – нямало друго подобно по времето на социализма, което да разреши деца да се отдават на религията си, а тя носела кръста по празниците. Пристигал владиката от Букурещ и с арменските попове обикаляли къщите, за да раздават нафората. Жанета от 40 години е в Кърджали, начална учителка е в близкото село Широко поле, където работи с деца от турския етнос. Няма лоши деца, щом ги обучаваш с любов, от моите випуски са излезли адвокати, лекари, инженери, допълва тя.
За големите християнски празници купува тамян и окадява всяка стая в семейното жилище, а коледната вечеря остава на масата до сутринта, за да се нахранят и мъртвите. Агоп Узунбохосян казва, че при преселението си от различните части на Турция арменците са донесли и кулинарното разнообразие тук, което е повод за неизменните люти спорове между домакините, на което мъжете се заливат от смях. Магрдич прави чемен по един начин, аз по друг, така е и при жените, хващат се гуша за гуша, защото рецептите от Ван и Текирдаг, например, са съвсем различни за едно и също ястие, допълва той. Чемен е подправка от смлян твърд корен, сладък и лют червен пипер, кимион, чесън, в нея се овалва пастърмата и се окачва за сушене, така се приготвя прочутата кайзер-пастърма, но оригиналното й название е Кайсери – град в Централна Турция с много сух климат, обяснява вещо Агоп.
Няма дюнер, има дьонер кебап, казал на един майстор, а той се оправдал, че не знае как да го изпише на витрината. А как пишеш „миньор“ бе, човек, разсмял се астрономът. Отсега мисли как да отбележат международния ден на майчиния език 21 февруари – миналата година проявата била свързана с религиозния празник Вартананц, с който се припомнят жертвите на арменския народ. Това е първата битка на християнска Армения с Персия, приключила с фиаско за арменските воини, но по-късно независимостта била спечелена. Празникът е посветен на битката, оглавена от великия пълководец Вартан Мамигонян, в която Армения оказва решителен отпор срещу опитите на могъща Персия да ги откъсне от християнската вяра. Състояла се е на Аварийското поле през 451 г. и въпреки кръвопролитието и посечената 200-хилядна армия на Мамигонян, персите се отказват от асимилаторските си стремежи към Армения, разказва Агоп. В компанията има още един Агоп – синът на най-известния в Кърджали обущар Арменяк Харачиян и съпруг на сладкодумната Жанета.
Бил е на 12 години, когато започва да играе в детския футболен отбор на „Арда“ и остава посветен на топката през целия си живот – от играч и учител до съдия по турнирите, а след пенсионирането и продавач на зеленчуци на пазара. „Сега жената си ме отглежда, а на мен умът ми е в строежа на кооперацията, най-после имаме разрешението. Ние сме такъв народ, че май нищо не ни липсва, но останахме съвсем малко в Кърджали, затова пък сме задружни“, казва той през смях. Тюрфина Органян припомня неотдавнашното откриване на арменската църква в Ямбол – напълнила й се душата като гледала колко много хора пристигнали тогава от цялата страна с автобуси и коли. Че къде по света няма арменци, пръснати сме навсякъде, казва тя. На трапезата вече е голямата торта с надпис на арменски, който се произнася като „Шънорхавор Сурп Дзънунт“ – „Честито Свето Рождество“
http://novini247.com
