Чувствали ли сте мозъка си леко бавен след консумация на захар или гигантска порция? Вероятно сте изпитали ефекта на захарта. Новопроведено изследване твърди, че тя би могла да засегне познавателните ни функции.

Участниците демонстрирали забавяне в изпълнението на редица когнитивни задачи след консумация на глюкоза или трапезна захар, в сравнение с доброволците, консумирали фруктоза или сукралоза. Постенето преди това още повече влошавало ефекта.

“Очарован съм от начина, по който сетивата влияят върху поведението и живота ни. И най-вече от това как консумацията на захар би могла да промени работата на мозъка. В хода на еволюцията, ние сме развили предпочитания към сладкия вкус” казва авторът на изследването Май Пенг от Университета в Отаго.

Множество трудове са изследвали ефекта на глюкозата върху познавателните функции. За хора от всички възрасти, веществото има положителен ефект върху паметта. Проучвания върху други когнитивни функции, като време за реакция, внимание, разпознаване на лица и работна памет довели до противоречиви резултати.

Ефектът на другите захари, сред които фруктозата и захарозата, върху познавателните функции не е толкова добре проучен. Това е важно, защото те се обработват от тялото по различен начин – фруктозата не преминава кръвно-мозъчната бариера като глюкозата, а се метаболизира в черния дроб. Захарозата се разгражда до фруктоза и глюкоза, които се обработват по два различни начина.

За да определят сравнителните ефекти на глюкозата, захарозата и фруктозата, изследователите разделили 49 доброволци на няколко групи. Те били подлагани на едни и същи тестове всяка седмица, в период от един месец, преди да преминат в друга група. Самите доброволци не знаели в коя точно група се намират. Някои от тях били помолени да се въздържат от храна 10 часа преди теста.

Консумирали напитки, съдържащи глюкоза, захароза, фруктоза или сукралоза като плацебо. 20 минути по-късно, били изпробвани познавателните им функции – били подложени на един и същ тест с едни и същи въпроси, в една и съща последователност.

Учените се интересували основно от способността им за обработка на информацията, изпълнителната функция и селективното внимание – дейности свързани с префронталния лоб. Били измерени и стойностите на глюкоза в кръвта им.

Резултатите демонстрирали, че участниците, консумирали глюкоза и захароза, са по-бавни с 200 милисекунди или 0.2 секунди в отговарянето на въпросите. Това не звучи внушително, но като се има предвид, че най-високата средна стойност била 921 милисекунди, говорим за значителен процент от общото време за реакция.

Всичко това подсказва, че явлението захарна кома е реално, поне за определени видове захари.