Решението за строителството на втори лифт над Банско е водеща тема за петъчните вестници.
"Правителственото одобри на последното си заседание за годината спорните промени в плана за управление на Националния парк "Пирин", които залагат нови сечи и строителство на ски писти и инфраструктура в почти половината парк. Не е гласувано проекторешението за промяна в концесионния договор с "Юлен", което трябваше да бъде гласувано заедно с поправките в плана за Пирин. Това стана известно от изявление на министъра на екологията Нено Димов на излизане от Министерския съвет пред журналисти, както и от гласуваното решение на Министерския съвет, изпратено по-късно от пресцентъра на кабинета. По време на заседанието отново Димов внесе извънредно за гласуване две решения за Пирин, които липсваха до днес сутринта в дневния ред на МС. В отговор на действията на кабинета еколозите още утре ще сезират Европейската комисия за нарушаване на две европейски директиви и за образуване на две наказателни процедури срещу България, научи "Дневник". Природозащитниците готвят и нов протест в защита на Пирин в първите дни на българското европредседателство.
Вестниците продължават да следят и темата за европредседателството.
"България ще ръководи дейността на Съвета на ЕС в момент, в който европейският дневен ред е изправен пред сериозни предизвикателства. Предстоят избори в Италия, а в Германия все още няма сформирано правителство. В същото време изтичат мандатите и на Европейската комисия, и на европарламента. По време на Българското председателство ще се води и важният дебат за бъдещето на Европа, както и какви ще бъдат параметрите на финансовата рамка и бюджета на Общността. Темата за миграцията е сериозен въпрос, свързан със сигурността и стабилността в Европа. По време на българското председателство продължават и преговорите за Брекзит. Заради излизането на Великобритания в бюджета на Общността се отваря дупка от 10 до 15 милиарда евро годишно, а нуждите на новите фондове - за сигурност, миграция, Африка - са около 11 милиарда евро годишно. Изглежда санкциите над Полша също ще са важна тема по време на срещите на европейските лидери в София. Относно цифровата икономика и уменията на бъдещето важни теми ще са тези за: Единния цифров портал, пакет киберсигурност, проекта на Директива за авторски права в Единния цифров пазар, регулиране на свободното движение на нелични данни от ЕС, регулиране на електронната неприкосновеност, предложение за Решение на ЕП и на Съвета относно общата рамка за предоставяне на по-добри условия в областта на уменията и квалификацията ("Европас") и за отмяна на Решение №2241/2004/ЕО, както и новата рамкова програма "Еразъм+" на ЕС за образование, обучение, младеж и спорт след 2020 г..." - в. "24 часа".
"Никой в България не преследва политическата корупция. В затвора няма нито един бивш служител на правителството. Достигнахме етап, в който описваме държавната корупция като превземане на държавата." Това разказва за Огнян Шентов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) в статия на лондонския "Гардиън", озаглавена "Облаци от корупция висят на България, докато поема председателството на ЕС". В нея авторката Дженифър Ранкин цитира от Брюксел доклад на ЦИД, "който обрисува унищожителна картина на корумпираност от върховете до низините на обществото". Повече от 20%, или 1.3 милиона пълнолетни българи, са участвали в някаква корупционна операция като плащащи или получаващи подкуп, но през 2015 г. са приключени едва 72 дела, разказва още Ранкин. В полунощ срещу 1 януари ще свири музика и ще блестят фойерверки, когато България - най-бедната и "най-корумпираната" страна в ЕС, ще поеме палката на ротационното председателство. Да си председател на заседанията на ЕС и на определянето на дневния ред вече не носи онова влияние, което имаше в миналото, но все пак е много важен момент за тази страна, станала член с последната вълна на присъединили се, се казва още в статията. - в. "Дневник".
В. "Сега" информира, че страната ни е изостанала според "Индекса на право на собственост":
"От 66-то място през 2016 г. отиваме чак на 85-то за 2017 г. според "Индекса на право на собственост". За това предупреждават от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Негативните данни са подготвени на базата на докладите през 2017 година. България пада и по отношение на "Индекса на глобализация", определян от икономическия институт KOF. Спадът е с 8 позиции от 30-то място през 2016 г. Днес се намираме на 38-мо място. Страната ни все още има слаб успех в иновациите, отчитат работодателите. Това е областта, в която бизнесът и държавата трябва да насочат своите усилия за постигане на напредък. Само с една позиция напредваме - на 38-мо място, според "Глобалния иновационен индекс" от 2017 година спрямо 39-то в предходното издание на класацията. Подобрение има обаче по "Индекса на икономическата свобода" - с 13 места по-нагоре. Индексът се определя от фондация "Херитидж" и списание "Уолстрийт джърнъл". От 60-то място през 2016-та г., страната ни отива на 47-мо място през 2017 година.
Всекидневниците следят и развитието по случая с разрушаването на къщата на ген. Рачо Петров.
"Провокира сериозен интерес как може точно по Коледа да започне такова разрушаване на знакови обекти. Това коментира министърът на културата Боил Банов, след като в празничните дни започна разрушаването на къщата на ген. Рачо Петров на столичния бул. "Дондуков". "Някак си не беше естествено", каза министърът в предаването "Тази сутрин" по bTV. В момента, в който разбрахме онзи ден, спряхме веднага разрушаването. Не мога да кажа защо е започнало то, видях само частично документи. Днес е първият работен ден, в който ще направим всички уточнения защо, как, дали е законно, или не, дали е морално, или не, каза още той. Къщата е знакова. Със сигурност не е единичен паметник на културата, но би трябвало да влиза в групов паметник. Всички тези детайли обаче ще станат ясни днес, добави министърът. Той посочи, че сградата е изоставена от много години. "В случаи като този държавата, в лицето на съответната общината, може да предприеме две неща. Едното е да започне да изгражда тази къща и да я ипотекира за сметка на собствениците, които, ако не могат да си плащат ипотеката всъщност, да се отнеме в полза на общината. Само че това става много сложно, защото някой път собствениците са по 20 - 25 човека и трябва да има подпис на всеки един от тях - процедура, която се жали в съда и става безкрайна. Другото, което може да направи, при обекти, които вече са показали конструктивна невъзможност да съществуват в тази визия, е да ги премахне и да изисква преизграждане в същия вид", каза Банов. "Всичко може да се възстанови, всичко трябва да се възстанови и оттук насетне всичко ще се възстановява", увери министърът." - в. "Стандарт".
