В края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век процесът на постепенно затихване и отмиране на разбойническата престъпност в Източните Родопи е вече дотолкова напреднал, че постепенно довежда до пълно и окончателно възстановяване на реда и спокойствието в района. В кореспонденцията на местните полицейски и административни власти с техните висшестоящи инстанции от това време липсва каквато и да е информация за станали разбойнически нападения и обири. В същото време, изобилстват съобщения от рода на „Разбойничество в района няма“, „Няма разбойнически прояви“ и т. н. При това за отбелязване е, че пълно омиротворяване и успокояване на обстановката настъпва не само в районите, в които разбойничеството е било сравнително слабо развито, но и в онези райони, където то е процъфтявало и никога не е изчезвало. В доклад на околийския управител в Ивайловград от 24 август 1938 г. до Областния директор в Стара Загора например, се посочва, че Ивайловградска околия, която в миналото е била една от първите по отношение на разбойническата престъпност в окръга, в последните няколко години е една от последните, и че „престъпността между населението в нея е намаляла до минимум“. В същия доклад, добре отразена е и наложилата се от това време тенденция на притъпяване остротата на разбойническите нападения и обири и постепенното им превръщане в обикновени криминални престъпления от рода на дребни кражби, незаконно носене на оръжие, нарушения на закона за подобряване на земеделското производство и опазване на полските имоти и др. Добре отразяват процеса на преустановяване на разбойническата престъпност в Източните Родопи и трансформацията на нейните прояви в обикновени криминални престъпления и редица други архивни документи от това време. Заедно с цитираните по-горе документи, те по убедителен начин свидетелстват, че времето на продължилото повече от две десетилетия разбойническо нашествие в Източните Родопи е безвъзвратно отминало, и че редът и спокойствието в района са окончателно възстановени.
Въпреки настъпилото пълно омиротворяване на обстановката обаче, създадената стройна организация за борба с разбойниците е изцяло запазена. От края на 1941 г. нейните репресивни функции са насочени срещу излезлите в нелегалност дейци на Българската комунистическа партия, завръщащите се от СССР политически емигранти, натоварени да извършват саботажни акции и да предизвикват вътрешни безредици, политическите емигранти, завръщащи се от Сърбия, избягалите от германски лагери сръбски пленници и редица други политически противници на властта. Със строго поверително окръжно на МВРНЗ от 15 септември 1941 г., изпратено до областните полицейски началници в страната, всички те са обявени за разбойници и срещу тях държавата повежда борба за пълното им унищожаване и ликвидиране. Проблематиката, свързана с тази дейност на местните власти в Източните Родопи обаче, излиза извън целите и задачите, които сме си поставили с настоящото изследване.
* * *
Разбойничеството е един от най-острите и сложни социални проблеми, пред който са изправени местните власти в Източните Родопи в периода между двете световни войни. За повече от две десетилетия Кърджалийски район и прилежащите му територии се превръщат в арена на планомерно организирана и твърде интензивно осъществявана разбойническа дейност. Многобройни разбойнически банди, формирани на гръцка, турска и българска територия системно ограбват, тероризират и избиват незащитеното местно население.
Условията и факторите, които благоприятстват и улесняват развитието на разбойничеството през целия период на неговото съществуване са граничното разположение на Източните Родопи и наличието в тях на силно пресечени гористи и планински местности, използвани от разбойниците за укрития, липсата на силна местна власт, способна да организира и поведе решителна борба срещу разбойничеството, мафиотската обвързаност на бандите с отделни представители на полицейските и административни власти. Но, не тези благоприятни условия и фактори пораждат разбойническата престъпност в района. Причината, която я предизвиква и обуславя е изключително влошилото се в годините след Първата световна война социално-икономическо положение на населението и свързаното с това рязко влошаване на неговия живот. Именно настъпилият в тези години повсеместен глад и мизерия принуждават някои от местните жители да се насочат към осъществяване на разбойническа дейност.
Още с появата на първите разбойнически банди местните власти предприемат редица действия за тяхното унищожаване. В организацията, която създават за борба с разбойничеството те се опират не само на войсковите части и полицията, но и на въоръжените чети на ВТРО, някои общински служители, много местни жители. След 1925 г. ценна помощ в борбата с разбойниците в Източните Родопи оказват и крайграничните гръцки и турски власти.
Независимо, че допринася за значително ограничаване на проявите на разбойничеството, създадената от властите организация за борба с него не довежда до пълното му унищожаване и премахване. Породено от дълбоките кризисни процеси, протичащи в икономическия живот на обществото, разбойничеството не се поддава на изкореняване само чрез репресивни военно-полицейски и административни мерки. Едва в средата на 30-те години на ХХ-ти век, когато с отминаването на голямата икономическа криза отпада и причината, която го е породила, то постепенно отмира и изчезва. Негативните последици от него обаче, още дълго време са един от факторите, които оказват задържащо въздействие върху обществено-икономическото и политическото развитие на Източните Родопи.
(Край)
Вълчо Златилов
Държавен архив-Кърджали