Историческият музей даде на Кърджали много будители, един от тях е дългогодишният уредник и завеждащ отдел „Етнография” Мария Николчовска. Името ѝ се нарежда сред тези, на които дължим богатството на фондовете на музея и великолепната му експозиция, която очарова всеки посетител. Николчовска поставя началото на музейното дело, наред с Андрей Андреев, Христо Гълъбов, Иван Балкански и неуморната Мара Михайлова. Всеотдайността на универсалната личност и широчина на интересите на Мара Михайлова има продължител в лицето на Мария Николчовска.
Николчовска е етнографът, на който Кърджали дължи перфектна експозиция, грабваща с пъстротата на шевиците и отразяваща целия спектър от общности в Източните Родопи. Можем да я оприличим на шарена черга, в която е втъкано многообразието на Кърджалийския край.
Учейки се от Мара Михайлова, която бе духовен съдник на плеяда уредници в музея, Николчовска бе изключителен професионалист на терен. Тя има невероятен усет към материалната и духовна култура на местните хора. Познават я в целите Източни Родопи. Посрещаха я и я гощаваха, докато ѝ разказваха предания и даряваха за музея носии и сечива.
Мария Николчовска обичаше до̀сега с хората на планината. Тя ходеше при тях. Изнасяше беседи, във фокуса на които бе техният бит и култура.
До нея се допитваха много изследователи. Идваха от институтите на БАН. Някои бяха коректни. Други крадяха от творчеството ѝ. Тя гледаше отвисоко на присвоените ѝ изследвания. Радваше се когато за хората от региона се знаеше повече и се чуваше повече.
Мария Николчовска се пенсионира през 1997 г. Побързаха да я освободят, защото бе професионалист, а професионалистите не са на мода в обществото ни.
Мария Петрова Николчовска е родена на 2 септември 1942 г. в с. Тенево, Ямболско. Първоначално учи в местното училище „Васил Левски”. Средното си образование получава в ЕСПУ ”Хр.Смирненски” в Ямбол. Дипломира се в историческия факултет на СУ ”Св.Климент Охридски”. Идва в Родопите. Преподава история в селата Оряхово и Фотиново.
През 1970 г. Мария Николчовска прекрачва прага на Историческия музей в Кърджали и става уредник в отдел „Етнография”. Извършва теренни проучвания в почти всички населени места на Източните Родопи. Има огромен принос за попълването на фонда на музея с етнографски материали. Пише за списания „Българска етнология”, ”Музеи и паметници на културата”, Известия на музеите в Южна България” и др. В съавторство със свои колеги от музея участва в издаването на селищни истории, като тези на Кърджали, Момчилград, Ивайловград и Ардино. Не пропуска да вземе участие с доклади в национални конференции.
След пенсионирането си живее в родното си село Тенево.
Тя се завърна в Кърджали през 2015 г., за да вземе участие в научната конференция за полувековният юбилей на Историческия музей - музей, който без нея нямаше да го бъде.
Георги Кулов
