В първата част бе разгледано въздействието на протичащата технологична революция върху новата икономическа и международна обстановка, която ще даде отражение при изграждането на индустриалната зона в Кърджали. В тази част са представени емпирични данни за нейните последици относно заетостта в отраслите с различна степен на технологична интензивност в кърджалийския регион. На тази основа се правят изводи за изработване на една перспективна високотехнологична стратегия, която да отчита и геополитическите особености на района и на страната ни като цяло, и която не трябва да разчита преди всичко на среднотехнологични инвестиции от нашите съседи.
Очевидно е, че бъдещето роботизирано производство ще изисква висококвалифицирана работна ръка. Което ще постави социално-икономическия проблем за масова трудова заетост, която е типична тъкмо за приключилата вече възходяща фаза в цикъла на Кондратиев. Темата и свързаните с нея въпроси е изключителна сложна и важна, но за сега е достатъчно да се изтъкне емпирично установимата тенденция на раздвоеност на трудовата заетост, изразяваща се в това,че поради навлизането на новите технологииот края на последното десетилетие на миналия век се наблюдава трайното влошаване в заплащането и намаляване на относителния дял на средноквалифицираните специалисти в развитите икономики. Според анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) икономиките на бившите социалистически страни имат тази особеност, че при тях намалява и заетостта в нискотехнологичния сектор. Може да се предположи, че тази асиметрия между Изтока и Запада се дължи на трудовата миграция тъкмо в отрасли, които не изискват висока квалификация на работната ръка, но са с много по-добро заплащане в развитите икономики.
Този модел се наблюдава с твърде интересни особености отчасти и у нас и може да се онагледи с данни на Евростат.
По показател брутен регионален продукт (БРП) на глава от населението на ниво статистическа регионална единица (NUTS 3) в ЕС, които съответстват на нашите области, за периода от 2006 до 2015 г. Кърджали показва повишаване от 2.300 евро до 3.300 евро, т.е. с повече от 40%, но остава трайно в десетката на областите с най-ниски стойности. Максимумът е постигнат от София-град с 13.600 евро през 2015 г. - нарастване с почти 80% за същия период. Тези данни са нужни за индиректните изводи относно раздвоеността в трудовата заетост в секторите с различна степен на технологична интензивност. Преки заключения не са възможни, тъй като Евростат предоставя данни за заетостта в секторите с различно ниво на технологична интензивност само за по-обобщеното ниво (NUTS 2), което обхваща няколко области (NUTS 3). При това за България има информация само за Югозападния и за Южния централен регион и то само за периода 2012-2015 гг.
За целите на изтъкнатите тук аргументи на първата (виж графика 1) от долните две графики са показани детайлни данни за БРП на глава от населението за петте области в Южен централен регион за периода от 2006 до 2016. А на втората (виж графика 2) е представена заетостта в четирите сектора с различна степен на технологична интензивност от 2012 до 2015 гг..
Както се вижда от първата графика(графика 1), след 2010 г. Кърджали трайно остава на последно място по показателя БРП на глава от населението в Южния централен регион. Тази тенденция корелира както с наложените промени в режима на тютюнопроизводство, така и с представяните като перспективни инвестиции в автомобилостроенето.
Втората графика(графика 2) показва, че в Югозападния (ЮЗ) регион, обхващащ областите (NUTS 3) София град и област, Перник, Благоевград и Кюстендил, се потвърждава установената в изследването на ОИСР тенденция за източноевропейските икономики. Наблюдава се повишаване на заетостта в промишлените сектори с върхови технологии и намаляването ѝ в нискотехнологичните сектори. Не така стоят нещата за Южен централен (ЮЦ) регион, където заетостта и във високотехнологичните и в нискотехнологичните сектори намалява, но се увеличава тази в средно-върховите и средно-ниските технологични сектори, които ще бъдат засегнати най-силно от новите технологии.
За още по-добро онагледяване на тези различия в регионалното развитие могат да се използват комбинираните данни от двете горни графики, които съпоставят заетостта в промишлените сектори с различна степен на технологична интензивност и БРП за Кърджали и София (град),
За високотехнологичните сектори в Югозападен (графика 3) и Южен централен район (графика 4)както и за секторите с ниска степен на технологична интензивност (съответно графики 5 за ЮЗ и 6 за ЮЦ)се наблюдават следните зависимости.
Въпреки че методологически не е напълно прецизно да се съпоставят данни между различни регионални нива зависимостите между заетостта по степен на технологична интензивност на регионално (NUTS 2) ниво и БРП на областно (NUTS 3) ниво са достатъчно красноречиви. За Югозападния регион (София град и област, Перник, Благоевград и Кюстендил) и София (град) има ясно изразена зависимост между повишаването на БРП и повишаването на заетостта във високотехнологичните сектори на промишлеността (графика 3). Обратна е тенденцията при нискотехнологичните браншове(графика 5).
За Южния централен район и Кърджали тези зависимости (съответно графики 4 и 6) са доста хаотични. При което трябва да се има предвид, че същата картина се наблюдава и при непредставените тук данни за БРП за Пловдив, където има силно развита индустриална зона.
Нужно е да се отбележи, че, ако новата индустриална зона в Кърджали се изгради с високотехнологичен профил, на първо време би трябвало да се стигне до зависимости от типа на тези, които се наблюдават за югозападния регион по отношение на София (град).
Един от факторите, който би трябвало да повлияе положително в тази насока е нивото на работната заплата. Но поради твърде сложните и все още нестабилни взаимовръзки в регионалната икономика той, казано на икономически език, все още е твърде нееластичен, т.е. малки повишавания не водят до съответни социално-икономически промени, в т.ч. и такива на трудовия пазар. Което е причина и за наблюдаваната хаотична картина.
Макар че липсват подробни изследвания, би могло да се твърди, че има закономерност нискоквалифицираните работници, които биха могли да бъдат обучени допълнително, да предпочитат работа в чужбина поради несравнимо по-добро заплащане на неквалифицирана работна ръка там, а такива с адекватна квалификация да не желаят да мигрират от вътрешността на страната.
В този смисъл разчетите на новия инвеститор в Кърджали за предоставяне на работна заплата с 20% по-висока от средната за региона едва ли би обезпечило трайно квалифицирана работна ръка в региона.
Стратегията към изграждане на индустриална зона с фокус върху производства с висока принадена стойност на интелектуален продукт трябва да предопредели и приоритетите при привличане на потенциални инвеститори. В сегашната крайна фаза на дългия технологичен цикъл на Кондратиев има съжителство на сектори с вече остаряла, но не и изживяла времето си технология на едросерийно производство, което предполага относително крупни финансови инвестиции (напр. автомобилостроене). Техният недостатък е, че в в случая те имат нисък хоризонт на икономическа реализация. Крупни инвестиции на базата на по-перспективните нови или високотехнологични производства представляват рисков капитал и се натъкват на много трудности поради липсата на съответни финансови инструменти и на адекватен режим за правна регулация. Такава впрочем е картината като цяло и в Южния централен регион.
Ето защо най-перспективната политически осъществима дългосрочна стратегия е да се привличат предимно малки и средни фирми, които да се позиционират в тесни високотехнологични ниши на световния пазар и същевременно да са интегрирани в по-малка или по-голяма степен в производствените цикли на националната ни икономика. При това трябва да се отчита и „съжителството“ им с паралелни средно-високи и средно-ниски технологични производства в едни и същи сектори на промишлеността.
Причината за такава двойствена ориентация ще се налага и поради факта, че за сега България все още няма очертан модерен технологичен профил със сравнителни предимства на международните пазари, поради което и не е възможно изграждането в разумни срокове на технологични кластери, чрез което да се избягват потенциалните за националните ни интереси рискове.
Пристигането на посочения в началото на статията нов инвеститор в Кърджали несъмнено е пример за инвестиционно решение, което се вписва много добре в скицираната горе стратегия. Но трябва да се има предвид, че това е само началото. Най-опасно би било, ако с това се отчете изграждането на индустриалната зона и с това нещата да се приключат.
Най-неправилно обаче би било, ако на изграждането на индустриалната зона в Кърджали се гледа като плацдарм за чуждестранни инвестиции, чрез които нашата югоизточна съседка ще стъпи здраво на икономическата територия на Европейския съюз. Такова виждане противоречи на интересите на България и не е съобразено по никакъв начин с очертаните по-горе глобални технологични тенденции.
****
През последните десетилетия Китай възприе прилаганите от нас до края на 1980-те години методи за технологичен трансфер и модернизация, налага ги много успешно без неолиберални залитания и сега ние трябва да изграждаме „топлинен щит“ за защита от жегата на предстоящата му поредна пазарна експанзия на Запад.
При това е необходимо да се отчита фактът, че днес - във върховата фаза на цикъла на Кондратиев - технологичните промени водят наред с изостряне на международните отношения и до много бързи (нелинейни) и необратими промени в икономическите, социални и политическите дадености.
Нужно е тези реалности да се осъзнаят на национално и местно ниво и да се използват потенциалните възможности на съществуващи и бъдещи индустриални зони за обезпечаване на технологичен пробив на световните пазари с наши собствени ресурси. Да се разчита в това отношение само на външни инвестиции, които не гарантират усвояване на върхови технологии, би ни довело до позициониране в последния ред на отлитащото технологично ято.
И поради това визията за Кърджали не може повече да бъде като за нечий бастион в тъмната периферия на страната, където могат да се привнасят каквито и да са производства от съседите, а като предмостие за технологичен пробив и инвазия на световните пазари в т.ч. и на юг и запад от нас.
Димитър Димитров
