По случай 28 октомври – Световен ден на тютюнопроизводителите, Националната асоциация на тютюнопроизводителите-2010 организира за шеста поредна година отразяването на празника. Събитието е под егидата на Международната асоциация на тютюнопроизводителите  ITGA, отбелязва се едновременно в голям брой държави-производителки, връчват се Петиции на институции, местна и централна власт,  на правителствата на страните,  да защитят поминъка и препитанието на милиони тютюнопроизводители по света, поради спадането на търсенето и новите политики заплашващи тяхното бъдеще. 

Тютюнът повече от столетие е икономическата емблема на Източните Родопи.Многобройните опити да се намери алтернатива в селското стопанство пропадат.Негов бич се оказват единствено индустриализацията и миграцията.След като страната ни дълго време е сред водещите производители на ориенталски тютюни ,днес сме едва на 25 място в света по износ на зеленото злато.Приходите са едва 156,2 млн.долара.

 Тютюнът е субтропично растение.Неговата родина е Америка.Пренесен е в Европа през 1518 г.От тук се разпространява в целия свят.Не е известно кога той навлиза по българските земи.Най ранни данни за региона е оставил френският пътешественик Шарл дьо Пейсонел,който обхождал Османската империя в началото на ХVІІІ в.Той пише,че през петдесетте години на века тютюнът е един от главните търговски артикули на България.В тази страна,пише той има много видове и качества тютюн ,давайки информация за различни сортове.Краеведът Кирил Попгеоргиев допуска ,че тютюнът е проникнал по нашите земи в края на ХVІІ,началото на ХVІІІ в.Той смята,че в Източните Родопи тютюнът навлиза от Беломорието.Цитира спомени на възрастни хора според които в края на ХІХ век културата се отглежда предимно по поречието на Арда(1).Тезата му се потвърждава от Годишника на Одринският вилает.В него се дават данни за тютюневото производство в Кърджалийската кааза.Така през 1885 г. са произведени 90 071 кг,през 1886 г.-43 044 кг.,през 1887 г.-27 392 кг.,през 1888 г.-41 470 кг.,1889 г.- 2858 кг.,а през 1890 г.-80 000 кг.Авторите на годишника отбелязват,че част от това производство се изразходва от самите производители,а по-голямата част се изнася за чужбина.Подчертава се че всяка година производството намалява заради сушата и ниските изкупни цени.Сочи се, че в предни години са се произвеждали 250 тона тютюни,като цената е варирала от 14 до 20 гроша за килограм.Заради падащите изкупни цени много производители се отказват,сочат авторите на годишника.(2)

  Че тютюнът навлиза в Кърджалийско от Беломорието потвърждава в своята книга за село Безводно д-р Гани Ганев.Той пише,че в периода от 1878 до 1912 г. голяма част от мъжкото население е отивало на работа в Гюмюрджина/дн.Комотини,Гърция/,в Ксанти и Ксантийско.Там безводненци са ставали ратаи у богати турци и работили тютюна в полето.Така те усвоили производството на тази култура.През 1907 г. местните хора закупили разсад от Ксанти.Годината била благоприятна.Тютюнът „полудял”.Безводненци получили добри доходи.Те се убедили,че тютюнът е добра култура за техните ниви.Въпреки това те засявали не повече от 30 % от земите си.Имали нужда от житни култури и затова заделяли площи.Основен проблем пред местните производители бил производството на разсад.Културата се налага през годините на т.нар.социализъм.През шестдесетте години на миналия век средният годишен доход надхвърлял 4500 лева-приходи немислими за други земеделски култури по това време.(3)

  Кирил Попгеоргиев отбелязва,че в райони като Ардино,където обработваемата земя е малко,хората продължавали да слизат и аргатуват в Беломорието и след Балканските войни до 1919 г.,когато граница откъсва Западна Тракия от България.

  През 1920 г.тютюнотърговците,наши и чуждестранни напущат Беломорието и започват да се интересуват от тютюна ,отглеждан в Източните Родопи.Изграждат се складове и през  периода 1921-1927 г.  Кърджали става център на тютюневата обработка.(4)

   Сериозен подем изживява производството на тютюни в периода 1921-1923 г. От 1 219 588 кг.полученото зелено злато скача на 3 929 705 кг.

 По инициатива на Пловдивската търговско-индустриална камара от 5 до 7 октомври 1924 г. в Кърджали се провежда стопанска конфереренция с 200 делегати.Водещо място се отделя на производството на тютюн .В докладите се сочи,че ако не се подобрят отношенията между комисионерите  на тютюневите къщи и производителите тежки времена очакват отрасъла.Измамите на комисионерите и злоупотребите възмущават цялата местна общественост.В приета резолюция се сочи,че качеството на тютюните от Източните Родопи е най-доброто в страната.Препоръчва се на тютюневите къщи да рекламират местните тютюни зад граница.(5)

 Тютюневите фирми купуващи тютюн нарастват на 62 български и 7 чуждестранни.

Отстоявайки своите интереси тютюноработниците стачкуват през 1922,1929,1934, 1936  и 1939 г.В периода 1921-1925 се учредяват тютюнопроизводителни кооперации за общи продажби в Ардино,Мишевско,Джебел,Кърджали,Крумовград.Те изграждат свой Окръжен съюз.

Световната икономическа криза в периода 1929-1933 г. се отразява тежко на тютюневият отрасъл.Производството спада,а изкупните цени са рекордно ниски.

 Едва през 1936 г.производството бележи ръст.Тогава обаче започва и продажбата му за нацистка Германия.(6)

  В годините на т.нар.социализъм тютюнопроизводството става приоритет на държавата.Семействата отглеждат зеленото злато на акорд в рамките на Трудово кооперативни земеделски стопанства,прераснали по късно в Аграрно-промишлени комплекси.Според доклад на първия секретар на Окръжния комитет на БКП Георги Петров,доходите от тютюн са около 85 % от припечелваното от селските стопани.За периода 1965-1979 г. добивите се удвояват.Партийният ръководител възлага на 1500 първенци в производството на тютюн да обучават повече от 23 000 кооператори.(7)

  Тютюнопроизводството през 1980 г. осигурява 18 % от създадения обществен продукт в областта.Той донася 41% от доходите от чистата продукция.Заема 48% от обработваемата земя и формира 83% от общата селскостопанска продукция и 92% от общия доход на АПК.

  Още тогава се констатира,че няма друга култура,която да дава такива високи доходи в почвено-климатичните условия в Кърджалийско.Тук нивите са със средна големина от 4,7 дка и наклон от 12,4 градуса.(8)

През 1980 г. добивът на тютюни в Източните Родопи достига 21 200 тона.Успехите се обясняват с тесните връзки на производители със специалисти от Института по тютюна в Пловдив,Комплексната опитна станция в Кърджали и Опитната станция по тютюна в Хасково.Организират се курсове за кооператорите.Така през 1976 г. 2600 души преминават обучение за повишаване на уменията в тютюнопроизводството.(9)

 След   т.нар.Голяма екскурзия и непрестанните опити на селското население да се устрои в Р Турция замира и тютюнопроизводството.Получените количества през 1995 г. са на нивото от 1923 г.-4000 тона.Това е най-слабата реколта от 1929 г.насам.Цигарените фабрики търсят възможност да внесат тютюн отвън.

  Година по-рано тогавашният областен управител на Хасковска област Теньо Делчев прогнозира,че ще дойде време,когато производителите ще бъдат молени да отглеждат тютюн.Една от причините с многото пробойни в Закона за тютюна и тютюневите изделия приет през 1993 г.по настояване на ДПС.(10)

  ДПС прави възможното да спаси отрасъла,докато е в изпълнителната власт.През 2006 г. по настояване на земеделският министър Нихат Кабил търговците на тютюн обещават да увеличат квотите  за изкупуване на тютюн от реколта 2006 г.По предварителна информация фирмите изкупуващи тютюн бяха с намерение да ограничат квотите с 50 на сто.(11)  

През 2014 г.има истинска вълна от протести.Повод дава Закона за тютюна,който либерализира пазара.

Председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев каза тогава, че ще се настоява държавата да бъде балансьор. Тя трябва да компенсира разликата между производствена стойност и продажна цена на единица килограм под формата на национални доплащания. При басмите, които се отглеждат в Източните Родопи тази разлика е от 6,50 до 10 лева и управляващите трябва да я покрият. Парите могат да се вземат от  двата милиарда лева, които годишно влизат в хазната под формата на акцизи , ДДС, осигуровки, които целия сектор от производители до преработватели и пласьори плащат. Според Филев са нужни едва 10 % от тази сума или 200 милиона лева за национални доплащания. Така ще се запазят 200 000 работни места и ще се изхранват 100 000 семейства.

  От Сдружението на производителите на ориенталски тютюни, които се отглеждат в Родопите пък са непреклонни. Те искат сериозна държавна намеса в регулиране на сектора. Те са изразили своята позиция в среща с тогавашния председател  на ДПС Лютви Местан и депутати.Те настояват за промени в закона, които да гарантират срокове за изкупуване в договорите производители-фирми, държавни експерти в комисиите и минимални изкупни цени. Това съобщи тогавашния кмет на община Кирково Сали Рамадан, който е в ръководството на сдружението. Той каза, че почти всички големи търговци на тютюн като “Булгартабак холдинг”, “Кърджали-БТ”,”Сокотаб”,”Михайлидис”,” Мисариан” са вече на пазара. Те обаче оперират с по една комисия като опипват почвата. Затова и тютюнопроизводителите не бързат да предлагат стоката си.Сали Рамадан лично подкрепи протеста на тютюнопроизводителите от Източните Родопи ,който се състоя до Кирково.

 Убедени сме че има картелно споразумение и то трябва да се разследва, казва Сали Рамадан. Той бе провел среща с кметовете на населени места за да се набележат мерки в защита на производителите.

 Рязко  намаля броят на желаещите да отглеждат тютюн през 2016 г. година в община Кирково-последната крепост на тютюнопроизводството в Кърджалийска област.В поземлената комисия бяха регистрирани не повече от 250 души,които са декларирали ,че ще отглеждат зеленото злато.Причината за отлива не са само ниските изкупни цени,но и новото законово изискване производителите да докажат правото на владеене на земята-собственост или аренда.Това сподели  председателят на Общинския съвет на общината Сали Рамадан.

През миналата година средно едно семейство е произвеждало около 800 кг.тютюн.При поливните площи добивите са от 180 до 250 кг. на дка,а при останалите от 120 до 180 кг. в зависимост от годината и климатичните условия.Така семейство получава около 4000 лева средно за година при изкупна цена от 5 лв.за килограм.

По закон,който действа от 2011 г. право на държавни доплащания имат само тези,които са произвеждали тютюн и в по ранни години-2007,2008 и 2009 г.Останалите производители нямат право на държавна субсидия.

Ако производител е получил до 1 тон басми,може да получи доплащане в размер на 2,69 лв.на килограм.Ако реколтата му е между 1 и 2 тона-държавното доплащане е 2,65 лв.за килограм.При произвелите над 2 тона субсидията пада на 1,74 лв.за килограм.

Бележки:

  1.Попгеоргиев К.,Тютюнът в Родопите.,Нов живот,бр.230,1 Х 1986

  2.Годишник на Одринския вилает 1892-1893 г.,Държавен архив-Кърджали,Ч.П.№181/1984,с.38

  3.Ганев Г.,Село Безводно в миналото и днес.,С.,1969,с.,53-57

  4.Попгеоргиев К.,Цит.съч.

  5.Ингилизов Т.,Четири милиона килограма тютюн произведени в Източните Родопи.,Нов живот,бр.13,20 І 1995 г.

  6.Попгеоргиев К.,Цит.съч.

  7.Петров Г.,Заслужено внимание към тютюнопроизводството.,Нов живот,бр.43,10 ІV,1979

  8.Халилов И.,Опитът на челниците-достояние на всички.Български тютюни,1981,№11,8-12

  9.Халилов И.,Цит.съч.

  10.Ковачев В.,Тютюнопроизводството претърпя крах.,Нов живот,бр.9,13-15 І 1996

  11.Кулов Г.,Обещават да вдигнат квотите.Нов живот,бр.31,18-20 ІІ,2006

Георги Кулов