Въпреки постигнатите през 1927 – 1929 г. успехи от властите в борбата им с разбойниците, нападенията и обирите осъществявани от последните продължават да се повтарят с неотслабваща сила до средата на 30-те години. Само през 1930 г. например са извършени 78 обира, при които са обрани 409 509 лв. Високо е нивото на разбойническата престъпност в района и през 1932 и 1933 г., когато са извършени съответно 56 и 17 обира. Ограбените при тях пари и вещи възлизат на обща стойност от 980 878 лв. За интензивна разбойническа дейност свидетелстват и непълните данни, с които разполагаме за 1934 г. През месеците януари, март, май и юни на същата година, са извършени 13 обира, а върлувалите само през месец май банди са 13 на брой.
Главната причина, която и сега предизвиква и обуславя разбойническата престъпност в района, е изключително влошилото се в годините на голямата икономическа криза финансово-икономическо положение на населението. През месец март 1932 г. окръжният управител в Кърджали съобщава на МВРНЗ, че „кризата в района бушува в страшни размери и че „поради обезценяването и липсата на пазар за произведения тютюн, населението търпи незапомнен глад“. Два месеца по-късно същият посочва, че въпреки отпуснатите безплатно от Дирекцията по Храноизноса няколко вагона царевица за населението, положението на последното продължава да остава бедствено. Според други сведения, в някои селища от района, поради недояждане населението заболява от хроническа треска и умира масово. При тези условия големи групи от хора от местното население са принудени да търсят спасение от глада, чрез бягство в Турция и Гърция, като изоставят на произвола тютюните и покъщнината си. Сведения за такива забягнали в Турция и Гърция групи от местни жители, окръжният управител съобщава няколкократно на МВРНЗ. Същевременно, не са малко и онези местни жители, които за да осигурят прехраната си се отдават на разбойническа дейност. В донесението си от 12 април 1932 г. до МВРНЗ например, окръжният управител в Кърджали съобщава, че появата на множество малки групи въоръжени рабойнически банди на различни места в окръга „още преди да се разлисти гората, се дължи изключително на бедственото положение на населението“.
Допълнително стимулиращ развитието и разрастването на разбойническата престъпност фактор в тези години е и дейността на създадените на турска и гръцка територия специални секции за нелегална разбойническа дейност в пограничните български райони. Според областния полицейски инспектор в Стара Загора, такива секции са образувани в Одрин, Цариград, Лозенград, Гюмюрджина, Драма, Димотика, Серес и Солун. За тяхното съществуване и дейност, насочена към формиране и изпращане на разбойнически банди в крайграничните български територии свидетелстват в показанията си и някои заловени от българските власти разбойници. Освен че допринасят за разрастване на разбойничеството, тези секции имат немалки заслуги и за политизиране на неговите прояви. Съществуват сведения, според които на някои от преминаващите в България разбойнически банди са възлагани задачи за действия на политическа основа.
Друг, немаловажен фактор за нараастването на разбойническата престъпност сега е и отбелязаната в докладите на окръжния управител от 1932 г. готовност на част от местното население от турски произход да подпомага укриването на своите сънародници-разбойници. Подбуждано към това от племенните си и религиозни чувства и връзки с голяма част от върлувалите разбойници, това население в някои случаи вече отказва да съдейства на властите в борбата им с последните. Налице са дори случаи, когато ограбени от разбойници местни жители отказват да дават сведения на полицията за нападателите, които са ги обрали. Други местни жители, като Емин Хасанов от с. Яворово, Кърджалийско, например, се поставят в услуга на разбойническите банди идващи от Турция, като им осигуряват подслон и ги информират къде и кога ги търси полицията. Благодарение на това, последните вземат предпазни мерки и дълго време остават неразкрити и незаловени от властите.
За запазване на високото ниво на разбойническата престъпност в началото и средата на 30-те години на ХХ-ти век немалък дял имат и допусканите от отделни представители на властта грешки и слабости в борбата им с разбойниците. През 1931 г. например, окръжният управител установява, че причина за извършените многобройни обири в Ивайловградска околия е невземането на сериозни мерки от страна на околийския началник, който при всички обири се е намирал в командировка из района. Не по-малка вина за същите обири има и неговият заместник, който нямайки никакви полицейски познания, е главният виновник за това да не бъде унищожена появилата се в края на месец март 1931 г. разбойническа банда.
Особено отрицателно се отразява на борбата на местните власти с разбойничеството решението на окръжния полицейски инспекторат от 1931 г. да не се вземат строги мерки срещу разбойниците и техните укриватели, тъй като това щяло да предизвика голямо недоволство сред местното население преди наближаващите избори. Според същото решение, спешни мерки за унищожаване на разбойниците окръжният полицейски инспекторат щял да вземе веднага след провеждане на изборите.
Затруднява борбата с разбойничеството и косвено стимулира неговите прояви и постоянният недостиг от оръжие, хора и някои помощни средства, необходими на полицейските органи за преследване и унищожаване на разбойниците. В кореспонденциите си с окръжните полицейски и административни власти, околийските началници в района и сега редовно отправят искания да им бъдат отпуснати оръжие и боеприпаси, полицейски кучета, бинокли, полски телеграфни апарати, да се въведе денонощна телеграфна служба за осигуряване на добра връзка между съседните общини и т. н. Особено настоятелни са исканията им за увеличаване числеността на полицейската стража и отпускане на средства за поддържане на контрашайки за преследване и унищожаване на бандите. За да бъде поне отчасти преодолян големият недостиг от хора за преследване и унищожаване на разбойниците, в края на месец юли 1931 г. Дирекция на полицията изпраща на разпореждане на окръжния управител в Кърджали 10 стражари и един старши стражар, окомплектовани с необходимата техника и полицейски кучета. Разпределени в две групи от по пет човека, те са изпратени в помощ на полицейските власти в Ивайловградска околия, където разбойничеството по това време е силно развито. Там, те са използвани предимно за устройване на засади на най-често преминаваните от разбойниците маршути за движение, както и за разследване на дейността на някои уличени като ятаци на разбойниците местни жители. В резултат на разкритията, направени от тези групи, обезвредени като ятаци на разбойниците са жителят на Ивайловград Панайот Дубаров, който е интерниран в Карнобат, и семейството на Христо Георгиев от с. Асърлъка.
Някакви по-значими успехи в дейността по разкриване, преследване и унищожаване на разбойническите банди обаче, специалните полицейски групи не постигат. Самият окръжен полицейски началник в писмо до окръжния управител от 25 юли 1932 г. дава преценка, че те не са изпълнили предназначението си и не са дали почти никаква резултатна дейност. Причината за това той вижда в обстоятелството, че хората, влизали в състава на изпратената от София полицейска група са били неподготвени за действие в една такава нагъсто пресечена местност, населена с инородно население, каквато е в по-голямата си част Източнородопската област. Поради това, същият предлага усилването на групите за преследване на разбойници да става чрез наемане и назначаване на 10 – 12 местни жители, които да се разпределят в 3 – 4 контрашайки. От своя страна, окръжният управител отправя настоятелно искане до МВРНЗ да се увеличи полицейската стража в района за сметка на намаляването ѝ в съседния Смолянски окръг, където разбойници почти няма. Сведенията, съдържащи се в архивните документи, с които разполагаме обаче, не ни дават основание да приемем, че това искане е било удовлетворено.
(Следва)
Вълчо Златилов,Държавен архив-Кърджали
