12-та годишна среща на местните власти ,която се провежда от 15 до 17 октомври в курортен комплекс „Албена”, фокусира вниманието на медиите и активния зрител в последните дни. Сред темите, които са били разисквани по време на форума, са устойчиво развитие на общините, алтернативите за финансиране на управлението на отпадъците, интелигентното местно управление, намаляване на административната тежест в общините, партньорството между властите. Подписано е и традиционното споразумение на НСОРБ с правителството.
Логично, „горещата“ тема за всички общини – финансирането на управлението на отпадъците, е била в центъра на дебатите още първия ден. А Форумът „Интелигентната община и интелигентен начин на управление“ е бил наситен с хубави примери от общините, свързани с активиране на гражданите за подаване на информация за удовлетвореност от работата на общинските администрации.
По част от дискутираните актуални теми по време на тридневния форум в к.к. Албена коментар за Общинско радио Кърджали днес направи кметът на Кърджали инж. Хасан Азис, който е активен участник в пленарните заседания и в качеството си на заместник-председател на НСОРБ.
ВОДЕЩ: Добър ден, г-н Азис. Често сте казвал, че на общините им се налага да дофинансират дейности, които са в прерогативите на държавата, като пример за това е община Кърджали. В подписаното споразумение между националното сдружение и правителството регулирани ли са тези процеси?
Инж. ХАСАН АЗИС: Подписахме две споразумения. Едното е традиционното споразумение с централната изпълнителна власт в лицето на Министерски съвет, в което са уточнени няколко приоритета в които търсим уеднаквяване на позициите. За първи път подписахме и споразумение със законодателната власт в лицето на председателя на народното събрание.
В рамките на пленарните сесии имахме възможност да разискваме различни въпроси. Тези които вие в началото анонсирахте. Като най-важен за нас, който касае всички жители на общините, независимо дали са малки, големи или средни, е този свързан с формирането на такса смет. Националното сдружение остава на позициите си, че предложените три основи за определяне на такса смет по–скоро ще затруднят и затормозят начина на събирането на такса смет. За да избегнем трудностите и неефективността на евентуалното прилагане на закона, ние предлагаме допълнителни основи за изчисляване на такса смет като нашето предложение е една от основите да бъде на базата на разгъната застроена площ. На второ място ние настояваме законът да бъде приет с още едно допълнение, с което да се уточнява, че той започва да действа от 2020 година, за да могат местните власти да се подготвят за различните основи за изчисляване на такса смет.
ВОДЕЩ:Как реагираха централните власти на тези ваши предложения?
Инж. ХАСАН АЗИС: На този етап те изслушват нашите предложения, като за съжаление на първо четене на закона предложенията, които бяха дадени от НСОРБ, не бяха взети в предвид. Но ние се надяваме между първо и второ четене в постоянните комисии на НС тези наши предложения да влезнат в Законопроекта. Стори ми се, че имаме мълчаливо съгласие за това от председателя на НС. Надяваме се това наше предложение да бъде прието, защото иначе законът, такъв какъвто би се приел от НС, няма да бъде работещ и ще бъде за сметка и на общините и на гражданите.
ВОДЕЩ: Напоследък много се говори за намаляване на административната тежест и в държавата и в общините. Има ли конкретни стъпки в тази посока що се отнася до местната власт и как бе коментирана тази тема по време на Годишната среща на местните власти?
Инж. ХАСАН АЗИС: Да. В началото имахме среща с вицепремиера Томислав Дончев, като основната тема беше намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса. В тази пленарна сесия взе участие и директорът на Агенцията за електронно управление, където има разработки до 2020 година една голяма част от услугите, които се предоставят от местната и държавна власт да бъдат електронни. В тази посока ние поставихме искането от страна на местните власти централната власт да подпомогне финансово общините, за да могат да си изградят от една страна информационната си инфраструктура, а от друга - да подготвят своя кадрови потенциал , за да могат да обслужват гражданите с електронните си услуги. Необходимо е и пълно синхронизиране между централната и местна власт, тъй като създадените административни услуги, които се предоставят от местната власт, зависят от базата данни на регионалната и централна власт.
Ще ви дам пример: ако един гражданин поиска административна услуга, която изисква съгласуване с областна администрация или Социалното министерство, ние трябва да имаме такава възможност. Ако няма такава синхронизация ние не можем да говорим за пълно обслужване и тогава ще се ограничим в предоставяне на електронни услуги, които са само от нашата компетентност.
Затова ние поставихме тези три условия: финансова обезпечетоност за изграждане на информационната инфраструктура; подготовка на кадри и съгласуване на различните видове администрации
ВОДЕЩ: А поставихте ли въпроса пред централната власт за дълговете на общините?
Инж. ХАСАН АЗИС: Това също бе една от основните теми. Още един път изразихме нашите притеснения и пред вицепремиера, и пред председателя на НС за това, че общините се натоварват с дейности, които са от компетенциите и задълженията на централната власт. Един от примерите, които дадохме е, че общините трябва да се грижат за близо 19 650 километра общинска пътна мрежа. Републиканската пътна мрежа е с почти същата дължина малко над 20 000 километра. И ако трябва да вземем пример и направим съпоставка - за общинската пътна мрежа се заделят около 50 милиона за поддръжка, а за републиканската - 700 милиона лева. Сами разбирате че всичко, което се очаква от жителите на общините се очаква от местната власт, а това натоварва изключително местните бюджети.
Общините поемат голяма част и от задълженията по отношение на водоснабдяване и канализация, социалната сфера, образованието и здравеопазването. В настоящия момент големият проблем, който се очертава в държавата като цяло е този с общинските болници, които започнаха да затварят. Вече имаме пример с Поморие. Затварят не толкова заради дълговете, които се формират в болницата, колкото заради несигурността, която хората работещи в тях имат за своето заплащане. Същото положение е и в държавните болници, които също формират много големи дългове. Затова това е сектора, в който държавната власт трябва да обърне сериозно внимание.
ВОДЕЩ: След тридневния форум чашата наполовина празна ли е или наполовина пълна по отношение на дълго прокламираната децентрализация?
Инж. ХАСАН АЗИС: Ще отговоря в духа на начина по които ми задавате въпроса. Чашата не е нито пълна, нито празна. За мен чашата е почти празна, защото вече има негативни ефекти, които се случват и едни от първите примери е болниците, които започват да затварят. При дисбаланса с пътищата – там чашата е напълно празна. В различните секторни политики ние не виждаме да има едно адекватно поведение на централната към местната власт. Към момента има тенденция за твърда централизация на властта. Напълно е спрян процеса на децентрализацията. Местните власти изцяло зависят от централната власт. Нещо което трябва да се поправи, защото в настоящия момент напълно се обезмисля местното самоуправление. В момента в нашата страна няма местно самоуправление, в момента има централна власт, която управлява местната власт.
Интервюто може да чуете след 16,00 часа днес, в записа на днешното предаване на Общинско радио Кърджали на страницата на Община Кърджали, линк: “Запис на последното предаване на Общинско радио Кърджали” или директно на адрес: https://www.kardjali.bg/?pid=2,7
Кърджали бг вести
