Неустановена остава самоличността на разбойниците и през 1929 г., когато извършват няколко поредни обира, в това число и над представителя на дружество „Сингер“ в Ивайловград Петко Долапчиев. По време и на тези обири полицията остава ням зрител и безучастен свидетел на това, което става и не взема никакви мерки за разкриване на разбойниците. Нещо повече, в редица случаи оплакващите се пред околийския началник обрани и ограбени лица, вместо да бъдат подпомагани и успокоявани, са арестувани и обвинявани от полицията, че са си самоограбили добитъка или парите. За да признаят „самоограбването си“, някои от тях са дори заставяни да си копаят гробовете. Тези действия на полицията, както и странните и съмнителни обстоятелства, при които стават повечето от извършваните обири, дават основание на обществеността в Ивайловград да се усъмни, че автори на последните са самите полицаи. Това принуждава приближените на околийския началник лица и членовете на настоятелството на управляващия в града Демократически сговор, в специално заседание на бюрото на тази партия, да поискат от околийския началник уволнението на заподозрените в сътрудничество с разбойниците полицаи Д. Хамбаров, Бл. Петров и Ю. Лазаров, като „вредни за полицейската служба лица и като лица, уронващи престижа на партията“. Околийският началник Никола Кайряков обаче, не обръща никакво внимание на съветите на своите съпартийци, а им отговаря недвусмислено и ясно, че въпросните полицаи са му най-верните и опитни хора, и че без тях „не можел дори на диша“. При друг подобен случай на искане на уволнението на същите полицаи, след дадения отрицателен отговор, той не без гордост заявява: „Като моята полиция едва ли има в цяло Царство“.
Междувременно, върлуването на анонимната банда в околията продължава. На 22 октомври 1929 г. през нощта, на 3 км от Ивайловград в местността „Райковската сая“, недалеч от с. Покрован, разбойниците нападат и обират Борис Алексиев от с. Мандрица и Димитър Гюзелев от Ивайловград. Въпреки започналото разследване на обира, неговите извършители не са разкрити. Това изглежда окуражава разбойниците и не след дълго те извършват своят най-голям, но оказал се и последен обир. На 23 ноември 1929 г., от засада, устроена на седмия километър на шосето Ивайловград – Крумовград те нападат камионетката на Момчилградската окръжна Постоянна комисия. С пушечни изстрели четирима разбойника от бандата принуждават движещата се кола да спре, а от намиращите се в нея пътници са ограбени 22 000 лв., три балтона, два пистолета и шест часовника. От дадените при нападението изстрели тежко ранен в крака е пътуващият в камионетката италиански поданик Евгени Лукели – чиновник в италианската фирма за производство на коприна „Константин Антлери“. Леко ранен в ръката е и шофьорът на колата Александър Дектерев – руснак, жител на Хасково. По време на обира разбойниците не срещат съпротива нито от цивилните лица, пътуващи в камионетката, нито от намиращия се сред тях полицейски стражар от Ивайловградското околийско управление Илия Власаков. Последният, въпреки че има възможност да спре с оръжието си нападателите, показва учудващо за ситуацията бездействие. За проявеното малодушие и за това, че „се е оставил да бъде обезоръжен като овца“, със заповед на Момчилградския окръжен управител от 3 декември 1929 г. той е дисциплинарно уволнен, а поведението му при срещата с разбойниците е публично порицано пред всички полицейски органи в окръга.
Дръзкото и самонадеяно нападение на разбойниците, при което потърпевши се оказват не само някои представители на местната държавна власт, но и пребиваващи в страната чужди поданици, най-после предизвиква предприемането на решителни действия от страна на органите на МВРНЗ в борбата срещу бандата. Нареждане за разкриване и залавяне на разбойниците идва от самия министър-председател Андрей Ляпчев, лидер на Демократическия сговор. Поради съществуващото недоверие на населението в околията към местната полиция, и по предложение на ръководството на местния клон на нелегалната тракийска организация „Комитет за свободата на Тракия“ (КСТ), полицейското дирене и съдебното следствие по обира са възложени на полицейски инспектор от Кърджали. Големи заслуги за успешния ход на следствието, както и за самото разкриване и залавяне на членовете на бандата има пунктовият началник на КСТ в Ивайловград Иван Терзиев.
В края на 1929 г. едномесечните усилия за издирване на разбойниците довеждат до скандални разкрития, имащи ефекта на сензация. Оказва се, че бандата е съставена изцяло от бивши и настоящи полицаи, които, използвайки служебното си положение, години наред тайно са организирали и осъществявали разбойническа дейност. Главатар на бандата е Дончо Янакиев – бивш полицейски стражар в Ивайловград. Първите си обири той извършва в Свиленградска и Хасковска околии, където от пътници ограбва много вещи, пари и облигации. За тези грабежи, срещу него има водени няколко дела от съдебните власти в Хасково. След пренасянето на дейността му в Ивайловград, той първоначално се ориентира към извършване на обири в близките крайгранични гръцки селища. Вероятно по това време успява да завербува за членове на бандата си гръцките поданици Коста Стайков и Коста Капсъзов от Драма, бивши жители на Ивайловград, както и Нешо Маняков от с. Чаталджа, Драмско. Заедно с тях извършва редица обири, в това число и тези от 22 октомври и 23 ноември 1929 г. По-късно за ятаци и помагачи на бандата са привлечени и полицаите Благой Петров, Димитър Хамбаров, Юрдан Лазаров, Захари Струмчев, Димитър Станчев, Кочо и Васил Бозеви, Иван Табаков и Яни Стайков – брат на разбойника Георги Стайков. Тази внушителна група полицаи от околийското управление в Ивайловград не само че изцяло се поставя в услуга на главатаря си, като го въоръжава и укрива, но и сама подбира и посочва жертвите, които е трябвало да бъдат ограбвани и дава съвети кой е най-безопасния начин за извършване на нападенията. След всеки успешен обир плячката се разпределяла по равно между всички. Така става и след обира на камионетката на Момчилградската постоянна комисия. Вечерта на 23 ноември 1929 г., в къщата на укривателя си Захари Струмчев, Дончо Янакиев предава лично на Д. Хамбаров 1000 лв. от ограбените при обира пари, със заръката същите да се разделят по равно между всички членове на бандата.
Предприетите от властите бързи и решителни действия за издирване и залавяне на разбойниците, принуждават Д. Янакиев да премине границата и се укрие на гръцка територия. Там обаче, е заловен от гръцките власти и по искане на българската страна през месец март 1930 г. е екстрадиран в България. Междувременно, в резултат на направените разкрития всички влизащи в състава на бандата полицаи и цивилни лица са арестувани. През месец ноември 1930 г. срещу тях в Ивайловград се провежда голям съдебен процес, гледан от състав на Кърджалийския окръжен съд. С издадената от него присъда № 334 от 16 ноември 1930 г. Д. Янакиев е осъден на „смърт чрез обесване в центъра на Ивайловградска околия“. Със същото решение на съда полицаите Бл. Петров, Д. Хамбаров и Ю. Лазаров са осъдени на по 12 години затвор, Д. Станчев, В. Бозев и Я. Стайков на по 10 години, а К. Бозев на 1 година. По-късно смъртната присъда на Д. Янакиев е заменена от цар Борис III с доживотен тъмничен затвор.
След приключването на съдебния процес обществеността в Ивайловград изисква от МВРНЗ да отстрани от поста околийски управител компрометиралия се с бездействието си срещу разбойниците Никола Кайряков, когото мнозина от местните жители не без основание считат за истинския водач на бандата. В писмо до министъра на вътрешните работи, подписано от група граждани, се настоява „този некадърен полицай да бъде уволнен, за да се тури в ред околията и се върне изгубения престиж на властта“. Искането е много активно подкрепено и от ръководството на местния клон на нелегалната тракийска организация в града. В началото на 1931 г., в резултат на силния обществен натиск Н. Кайряков е уволнен и на мястото му е назначен нов околийски началник. Това обаче, не довежда автоматически до премахване на разбойничеството в околията. Впечатленията за нея още дълго време са, че е „една от най-разбойническите околии в окръга“.
(Следва)
Вълчо Златилов, началник на Държавен архив- Кърджали
