В средата на 1928 г., когато в Кърджалийско и Момчилградско действат посочените вече банди, идващи от Турция, в Ивайловградска и Крумовградска околии проявява дейност една, сформирана от местни жители банда. Неин водач е Кара Шабан, жител на с. Белополци, Ивайловградско. Членове на бандата са и Татар Али от с. Карадемирлер, Крумовградско, Таксим Сарифов от с. Дъръкьой, Исмаил Чауш от с. Кадънка и Ахмед Хасанов от с. Вранско, Крумовградско. За съжаление, съдържащите се в архивните документи сведения за дейността на тази банда са крайно ограничени и съставянето на една по-цялостна картина за нейната дейност е невъзможно. Запазени са единствено сведения за два извършени от бандата обира. Първият от тях е осъществен на 27 юли 1928 г., когато от жител на с. Неофит Бозвелиево, Крумовградско, разбойниците обират 12 000 лв. Вторият от тези обири членовете на бандата извършват на 20 юли 1929 г. От преминаващи по пътя Ивайловград – Крумовград пътници те ограбват 10 200 лв. Дело на разбойниците от тази банда е и извършеното на 28 юли 1928 г. убийство на селянина Али Исмаилов от с. Юнуз Юрен, Ивайловградско. Като съучастници на бандата в това убийство са заподозрени и издирваните от Харманлийското околийско управление разбойници Петър Топалов и Янко Тодоров от с. Урумкьой (Ефрем), Харманлийско.

Картината на разрастналото се в края на 20-те години на ХХ-ти век разбойническо движение в Източните Родопи се допълва и от дейността на една друга, действала на територията на Крумовградска околия разбойническа банда. Неин главатар е Мехмед Салиев Исмаилов от с. Момина сълза, Крумовградско, известен сред местното население още с прякора си Калтакчията. Първоначално негови сподвижници и членове на бандата са двамата му съселяни Байрям Алиибрямов и Мехмед Османов. Преселени след края на Първата световна война в Одрин, те се завръщат в родното си село винаги, когато е трябвало да участват в предстоящи обири.  Според запазените в архивните фондове полицейски статистики за развитието на разбойническата престъпност в Момчилградски окръг, най-голяма дейност членовете на тази банда осъществяват през лятото на 1928 г. Само в периода 13 – 19 август, същата година, извършените от тях нападения и обири са четири на брой. При два от тези обири от жители на с. Неофит Бозвелиево и с. Черничено, Крумовградско, разбойниците обират около 20 000 лв. Останалите два обира те извършват над жители на с. Синичилер и с. Звънарка, Крумовградско, но ограбените при тях суми са незначителни.

За да прикрият собствената си самоличност и да насочат издирващите ги власти в погрешна посока, при нападенията си разбойниците от тази банда говорят на български език и дават вид, че са българи. За известно време тази им тактика е успешна и те необезпокоявани продължават върлуванията си в района. През есента на 1928 г. обаче, разбойниците са разкрити от полицията и преследвани от нейни части са принудени да се завърнат в Одрин. В края на същата година, за многото им престъпни деяния на българска територия срещу тях е заведено дело и с присъда № 271 от 1928 г. на Кърджалийския окръжен съд тримата разбойника са осъдени на смърт. Междувременно, през месец октомври 1928 г. жителят на с. Хухла, Ивайловградско, Димитър Ангелов предава на властите заловено от него в района на българо-гръцката граница непознато лице, което се оказва брат на Калтакчията. От направеното му дознание се разкрива, че в състава на бандата, освен осъдените вече разбойници влизат и някои неизвестни дотогава на полицията лица. Това налага Окръжният съд да разгледа повторно заведеното срещу бандата дело и с издадената на 1 март 1929 г. присъда № 68 на смърт чрез обесване са осъдени още трима членове на бандата и един на 15 години затвор. Но, тъй като наложените смъртни наказания не премахват опасността от предприемане на нови нападения от страна на укриващите се зад граница разбойници, полицейските власти замислят да влязат във връзка с турските си колеги от Одрин и да изискат членовете на бандата да бъдат осъдени от турските съдилища, или да бъдат екстрадирани в България. За осъществяването на този план се предвижда в Одрин да бъде изпратен специален пратеник от окръжния полицейски инспекторат, който след като установи контакт с турските власти, е трябвало заедно с тях да се опита да залови членовете на бандата в момент, когато преминават границата. Реализирането на този план обаче, се забавя и през пролетта на 1929 г. членовете на бандата се появяват отново в Крумовградска околия и извършват два нови обира. При първия от тях, от дома на местен жител в с. Ак-Гюзлер разбойниците ограбват 40 000 лв. При нападението стопанинът на къщата е ранен в ръката, която впоследствие е ампутирана. Разследването на фактите и обстоятелствата по този обир не разкрива участието на бандата в него. Потърпевш се оказва напълно невинният Али Осман Чауш от с. Звънарка, Крумовградско, който е изпратен в затвор. Вторият обир, който бандата извършва при това си идване в България е осъществен на 20 юни 1929 г., когато от жители на с. Голямо Каменяне, Крумовградско, разбойниците ограбват около 40 000 лв. При завръщането си след този обир в Одрин членовете на бандата са арестувани и изпратени в местния затвор. По искане на българските власти, в края на 1929 г. главатарят им Мехмед Салиев Калтакчията е екстрадиран в България и е изпратен в Кърджалийския затвор.

 Немалък дял за увеличаване на разбойническата престъпност през 1928 г. в Източните Родопи има и оглавяваната от братята българо-мохамедани Раиф и Сали Шараметови от Смолян банда, която полицията подозира, че е извършител на много станали в предишни години обири. В състава на тази банда, освен двамата братя влизат и българо-мохамеданите Исмаил Мюмюнов от с. Завоя, Кирковско, Мустафа Арифов от с. Соколите, Ариф от Девин, Рашид и Сали от Златоград. През месец септември 1928 г. членовете на бандата извършват два последователни обира на жители от с. Софийци и с. Чокмаково, Момчилградско, от които ограбват общо около 10 000 лв. При втория от тези обири, извършен на 21 септември, бандата е разкрита и преследвана от група полицаи е принудена да премине границата и се установи в Одрин. При преследването ѝ е заловен Исмаил Мюмюнов, който наскоро след това е изпратен в затвор, където почива. 

В Одрин двамата братя – водачи на бандата, наемат дюкян, в който продават овощия, пъпеши и дини. Средства за прехраната си осигуряват и от упражняването на занаята ахчилък, усвоен от тях в България. Същевременно, продължават да извършват и разбойническите си нападения в крайграничните български територии. Когато им предстоял обир, те събирали членовете на бандата в намиращия се близо до дюкяна им Люлейджилер хан и след като уточнявали плана си за действие за една нощ преминавали границата и идвали в Кърджалийско. В края на 1928 г. след един от поредните си обири, извършен на пътя Момчилград – Джебел, членовете на бандата са разкрити отново, но и сега успяват да се измъкнат от преследващите ги полицаи. След този обир бандата преустановява разбойническата си дейност и на българска територия нейни прояви повече няма регистрирани. Двамата братя обаче, не скъсват напълно с разбойническото си минало. Намиращи се в тесни връзки с разбойници от други, укриващи се в Одрин банди, те още дълго време са търсени от тях за помощ и съвети, а дюкянът им се превръща в своеобразен център за посрещане и изпращане на разбойници в България.

(Следва)

Вълчо Златилов,началник на Държавен архив-Кърджали