Мастанлийски (Момчилградски) окръг обхваща част от територията на Източните Родопи, място с богата история и уникално културно историческото наследство. След Балканската война Източните Родопи и части от Западна Тракия са присъединени към България и страната ни получава излаз на Бяло море. Но обстановката на Балканския полуостров е тежка, нестабилна и непрекъснато се усложнява. Едва приключила Балканската война започва нова Междусъюзническата война, а по късно и Първата световна война. Непрекъснатите военни действия оставят дълбоки и трайни следи в живота на целия български народ, които понася много загуби, както материални така и духовни. Във войните са загинали стотици хиляди военни и цивилни българи, нанесени са поражения върху икономическото и стопанско развитие на страната. Основната цел за участието на България в Първата световна война е връщането на отнетите и територии на Вардарска Македония, както и територии отнети и от Румъния и Гърция. Изхода от участието на България в Първата световна война отново не е в нейна полза. Като страна участничка в коалицията, която е загубила войната, тя е принудена да понесе много материални и финансови загуби. С подписването на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. България губи голяма част от своите територии, които са дадени на съседните държави, а на страната ни са наложени финансови репарации, който трябвало да изплаща като губеща страна. България губи и възможността си за национално обединение.
Съгласно клаузите на Ньойския договор Беломорска Тракия е дадена на Гърция, като границата е установена при Маказа. С протокол № 37 от 22 февр. 1920 на МС, т. ІІІ се закрива Гюмюрджински окръг и се създава Мастанлийски (Момчилградски) окръг, които се състои от четири околии: Егридеренска (Ардинска), Ортакьойска (Ивайловградска), Кошукавашка (Крумовградска) и останалата част от Гюмюрджинска околия със седалище Мастанли (Момчилград). Съществуващите Кърджалийска и Свиленградска околии били до тогава към Одрински окръг се присъединяват към Старо-Загорски окръг. Останалите територии от Гюмюрджинска и други околии от Южна Тракия се присъединяват към съответните граничещи Даръ-Деренска (Златоградска), Кошукавашка (Крумовградска), Ортакьойска (Ивайловградска), Мастанлийска (Момчилградска) и Егри-деренска (Ардинска) околии. Със Заповед № 298 от 06 април 1920 г. на МВРНЗ Гюмюрджински окръг се преименува в Мастанлийски (Момчилградски).
Придобивайки статут на окръжен център, Мастанли (Момчилград) е преобразуван от село в град. В действителност в Мастанли (Момчилград) има вече изграден Селски общински съвет, които от 1920 година носи името Градски общински съвет, към него били изградени всички основни служби но това не е било достатъчно. За да придобие облик на окръжен център в Мастанли (Момчилград) е трябвало да се създадат условия за преместването на вече съществуващите и действащи административни български структури, както и разкриването на нови държавни служби, за която цел е било необходимо да се построят доста сгради за тяхното настаняване, а това е труден и продължителен процес. Определеният за окръжен център град Мастанли (Момчилград) през 1920 г. наброява едва 957 човека, населението е било в голямата си част неграмотно, чувствала се е липсата на достатъчно образовани хора, които могат да заемат различни държавни служби. Поради тази причина първоначално за седалище на околийския център на новоучредената Мастанлийска (Момчилградска) околия е определено с. Шех Джумая (Джебел). Редица други учреждения от окръжен ранг се е наложило да бъдат настанени в град Кърджали. Заедно с преместването на седалищата на учрежденията от Гюмюрджина съответно в Кърджали и Мастанли (Момчилград) се преместват и много от чиновниците работещи в тях, което поставя и нов проблем за разрешаване – жилищния.
С образуването на Мастанлийски (Момчилградски) окръг се създава и Мастанлийския (Момчилградски) окръжен съвет с Окръжна постоянна комисия. За съжаление има запазени само частични документи отразяващи дейността на съвета. За да започне да функционира съвета най напред трябва да бъде избрано ръководство в състав председател и членове. За пръв председател е бил избран Никола Ангелов Янков, роден през 1878 г. в с. Юглюк (Дарец), Крумовградско. Участвал е като доброволец в Балканската война и в Първата световна война в 38-ми полк, 6-та рота, 3 взвод, където почти до края на войната прекарва на Солунския фронт.
След края на войната Никола Ангелов Янков е избран за окръжен съветник от листата на БЗНС в новосъздадения Мастанлийски (Момчилградски) окръжен съвет и избран за негов председател, на която длъжност е назначен с царски указ.
Основните дейности на Мастанлийския (Момчилградския) окръжен съвет и Окръжната постоянна комисия са били да подпомага местните органи на власт и управление при реализирането на техните решения във всички сфери на обществения, стопански, икономически и културен живот.
Длъжността на председателя на Окръжния съвет по това време не е била платена, плащали са му само дневни пари, когато са се провеждали заседания. Никола Ангелов Янков е заемал поста председател на съвета от 1920 г. до 9 юни 1923 г. Дейността на Мастанлийския окръжен съвет може да бъде проследена и по гласуваните през годините бюджети. Така например в утвърдения от Министерството на вътрешните работи бюджет за 1921 г. , в разходната му част са заложени суми за подкрепа и насърчаване в областта на всички отрасли на стопанския живот. Предвидени са били суми за подобряване на санитарното състояние в окръга, като за тази цел се предвиждат стипендии за обучение на лекари, зъболекари и акушерки. За подобряване и увеличаване на земеделското производство най вече тютюнопроизводство и за развитието на бубарското се предвиждат суми за закупуване на машини в размер на 18000 лв. , за обучение на специалисти в размер на 100000 лв. , за откриване на бубарница и сушилня в Ортакьой (Ивайловград), Окръжния съвет е предвидил сумата от 50000 лв. За развитието на скотовъдството са заложени сумите от 130000 лв. , а за занаяти и индустрия сумата от 15000 лв. , за поправка и направа на мостове сумата от 150000 лв. , като най-голямата сума в размер на 600000 лв. е предвидена за развитието на образованието в окръга.
Първия председател на Мастанлийския (Момчилградския) окръжен съвет Никола Янков има заслугата за гласуваната сумата от 300 000 лв. за строителството на „Общ дом“ в Кърджали. С негово съдействие са били отпускани стипендии на даровити ученици българчета и турчета, които били изпращани да учат във Франция и Германия за лекари и инженери, които след дипломирането си идват да работят в окръга. Той е имал пълната подкрепа на окръжните съветници турци, които са гледали с недоверие на управниците изпратени от Стара България. Самият той е владеел много добре турски и гръцки език. Стремял се е към добро и справедливо управление както за българите така и за турците. Както ръководния състав, така и състава на Окръжния съвет се е променял през годините на неговото съществуване. Така например на първата си редовна сесия проведена на 7 февр. 1927 г. за председател на Окръжния съвет е бил избран Пандо Сидов – роден през 1878 г. в с. Жупанища (днес в Гърция), участник в Илинденско-Преображенското въстание, в Балканската и Междусъюзническата войни. След войните се заселва в Кърджали и е избран за депутат в ХХII Обикновено събрание.
В периода 1928-1930 г. председател на Окръжния съвет е бил Иван Попов – също участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световни войни, заселил се в Кърджали през 1921 г.
Приоритет в работата на Окръжния съвет и Постоянната комисия е прокарването и откриването на ж. п. линията Раковски-Кърджали-Мастанли (Момчилград). Официалното откриване на ж. п. гара Кърджали става на 8 окт. 1931 г. Година по късно на 4 дек. 1932 г. става и официалното откриване на гара Мастанли (Момчилград) и пристигането на първия влак в града. На тържествата в Кърджали и Мастанли (Момчилград) присъстват министър председателя Н. Мушанов и министъра на железниците Ст. Костурков.
Мастанлийския (Момчилградския) окръжен съвет съществува за много малък период от време от 1920 г. до 1934 г. , когато правителството прави нови административно-териториални промени. С Указ № 179 от 1934 г. окръзите се обединяват в области и Мастанлийски (Момчилградски) окръг е закрит, като територията му е включена към Старозагорска област с което се прекратява и неговото съществуване.
Гергана Димитрова
Държавен архив – Кърджали
