Ликвидирането на бандите на Георги Стайков и Никола Чавдаров прави за известно време живота на населението в Ивайловградска и Крумовградска околии по-спокоен и по-сигурен. Подобно е положението и в Кърджалийска околия, чийто околийски началник с писмо от 30 декември 1927 г. съобщава на окръжния управител, че разбойничеството в околията му е намаляло до минимум. Не такова обаче, е положението в останалите околии на Източните Родопи. От 1927 до 1931 г. там действат няколко добре въоръжени разбойнически банди, съставени от изселили се в предишни години в Турция български граждани от турски произход и някои местни жители. Задграничната база на тези банди е гр. Одрин и неговите околности, където разбойниците предварително обмислят предстоящите си обири и нападения и се укриват от издирващите ги български власти. По мащабите на дейността си всяка една от идващите от Одринско разбойнически банди не отстъпва на разгърнатата от Георги Стайков и неговата банда дейност. Сравнително малкото запазени архивни документи, отразяващи техните прояви обаче, не дават възможност дейността им да бъде подробно и детайлно разгледана.

От тези банди най-рано проявява дейността си бандата на Халил Сеидов от с. Чубрика, Ардинско. В нея, освен водачът ѝ, влизат и Апти Юсеинов, Шефкет Мустафов, Аптула Аптиев и Апти Аптулов от с. Лисиците, Крумовградско, Афуз Османов от с. Скалище, Кърджалийско, Мехмед Мехмедалиев от с. Гняздово, Кърджалийско, Мюмюн Ибрахимов от с. Габрене, Кърджалийско и Илияз Салиев от с. Островец, Момчилградско. Районът на действие на тази банда обхваща територията на Кърджалийска, Момчилградска и Ардинска околии. Сравнително големият състав и обширният район на действие на тази банда улесняват в значителна степен престъпната ѝ дейност. Ограниченият брой архивни документи за нейната дейност, обаче, не дава възможност да бъдат разкрити много от извършените от нея обири и грабежи. Съдържащата се в тези документи информация дава представа само за четири извършени от бандата обира. При първите два от тях – извършени съответно на 22 август и 1 септември 1927 г. в селата Патица и Тозлар, от частни лица са ограбени общо 55 000 лв. Обект на нападение при другите два обира са джамиите в селата Гняздово, Кърджалийско и Островец, Момчилградско. Нападението си над джамията в с. Гняздово бандата извършва на 12 септември 1927 г. Ограбените при него 7 килима разбойниците продават в Одрин за 24 турски лири. Ниският приход от този обир принуждава бандата да промени тактиката си при следващото си „джамийско“ нападение. На 19 май 1928 г. , когато разбойниците нападат джамията в с. Островец, обект на техния грабеж вече не е имуществото в джамията, а спестяванията на заловените в нея богомолци. От домовете на по-богатите от тях са ограбени 150 000 лв. След този обир властите успяват да влязат в дирите на разбойниците и в началото на месец юни 1928 г. всички членове на бандата са заловени и предадени на съдебните власти. На 5 март 1929 г. Кърджалийският окръжен съд разглежда заведеното срещу разбойниците дело и осъжда на смърт чрез обесване двама от тях – Шефкет Мустафов и Илияз Салиев. Афуз Османов е осъден на 10 години тъмничен затвор, а Апти Юсеинов на година и половина.

През пролетта на 1928 година населението на Кърджалийска и Момчилградска околии е обезпокоено от появата и дейността и на друга, дошла от Одринско разбойническа банда. Неин главатар е Шефкет Исмаилов от с. Рогозари, Момчилградско. В състава на бандата влизат и Халил Якубов и Адем Меджебов от с. Църквица, Момчилградско, Ибрям Бекиров от с. Доброволец, Кърджалийско и Исмаил Оглу Илияз от с. Староселец, Провадийско. Първият регистриран от полицията обир на тази банда е извършен на 30 април 1928 г. , когато от Аптула и Ахмед Алиеви от с. Модрен, Кърджалийско, разбойниците ограбват 90 000 лв. През следващите няколко месеца дейността на бандата остава скрита за полицейските власти и нейни прояви официално няма регистрирани. Въздържането на разбойниците от открити действия в този период най-вероятно се дължи на разкриването и залавянето от полицията на ятаците на бандата от селата Рогозари и Соколите. Според някои непроверени сведения обаче, през лятото на 1928 г. бандата продължава да извършва своите обири и грабежи. Особено засегнати от тях са жителите на с. Поточница, Момчилградско. По всяка вероятност по това време бандата извършва и двете, станали известни по-късно на полицията убийства на селяни в района на с. Пелин.

Разрастването на престъпната дейност на петимата разбойника принуждава властите да предприемат решителни действия в борбата срещу тях. За унищожаването им полицията на няколко пъти поставя засади в районите, където разбойниците извършват най-често своите нападения. На 4 септември 1928 г. , в близост до с. Мишевско, бандата се натъква на една от поредните засади, но разбойниците успяват да се спасят като преминават границата. В завързалата се при преследването им престрелка, ранен и пленен е единствено разбойникът Ибрям Бекиров. Неуспехът на властите в опитите да ликвидират бандата на българска територия ги принуждава да потърсят помощ и съдействие за това от компетентните турски власти. На 20 септември 1928 г. българската легация в Ангора (Анкара) с вербална нота № 557 известява турското външно министерство за престъпната дейност на бандата на българска територия и изисква турските власти да извършат разследване по случая. Същевременно, въз основа на признанията, направени от Ибрям Бекиров за дейността на разбойниците в Кърджалийския окръжен съд срещу тях е заведено углавно дело N 354 от 1928 г.

Забавянето на предприетото от турските власти издирване на укрилите се в Одринско разбойници от бандата обаче, дава възможност на последните да подновят нападенията си на българска територия. В края на месец септември 1928 г. те отново преминават границата и идвайки в Кърджалийско, извършват два последователни обира. На 30 септември жертва на техния грабеж стават жителите на с. Житница – Мустафа Халилов и Мустафа Велиев, от които са ограбени 15 000 лв. На следващия ден, обект на нападението им е джамията в с. Кабаклар, Мишевско. От намиращите се в нея богомолци разбойниците обират 32 000 лв. и скъпоценни нанизи на стойност 15 000 лв. Този грабеж обаче, се оказва последен в дейността на бандата за 1928 г. При завръщането им в Турция, членовете ѝ са арестувани и след като разследването доказва престъпната им дейност в България, са осъдени от прокурорския паркет в Одрин и изпратени в затвор. За извършеното разследване на дейността на бандата и за наложената присъда на нейните членове, турското министерство на външните работи информира българската легация в Ангора (Анкара). На 2 май 1929 г. членовете на бандата са осъдени задочно и от Кърджалийския окръжен съд. С присъда № 134 четиримата, намиращи се в турски затвор разбойници са осъдени на смърт, а раненият и пленен Ибрям Бекиров – на 15 години затвор. Препис от тази присъда и молба за екстрадиране на разбойниците в България, Кърджалийският окръжен полицейски инспектор изпраща на турското генерално консулство в Пловдив. В хода на преговорите по екстрадирането на разбойниците обаче, Шефкет Исмаилов успява да избяга от затвора в Турция и през лятото на 1930 г. се появява отново в Кърджалийско и подновява разбойническите си нападения. От 22 август 1930 г. до 30 януари 1931 г. полицията регистрира пет извършени от него обира. От тях по-голям е само обирът му от 23 февруари 1931 г. , когато от няколко пътници в района на село Кум дере, Момчилградско, ограбва 15 000 лв. и известно количество хляб, месо и цигари.

 Въпреки, че повечето от обирите си извършва над представители на местното турско население, Шефкет Исмаилов е добре приеман от последното. Много от местните жители на районите, в които действа са му ятаци и тайни съветници, приемащи го повече като политически емигрант, отколкото като разбойник. Този факт, констатиран в наблюденията на полицията от началото на 1931 г. формира у местните власти убеждението, че Шефкет Исмаилов е създател на някаква тайна организация, в основата на която стоял самият той и неговите тайни съветници. Поради това, в борбата си с него властите предприемат още по-решителни действия. В Окръжния съд срещу него са заведени още две дела, а спрямо укривателите и ятаците му са взети строги мерки за разкриването и задържането им. В резултат на това, свободното движение на Шефкет Исмаилов в Момчилградски окръг е силно затруднено и той е принуден да се прехвърли в Гърция. Там обаче, е заловен от гръцките военни власти и през месец март 1931 г. е изпратен в затвора в Гюмюрджина. Осведомени за последното, местните власти в Кърджали на два пъти изискват екстрадирането му в България, но от запазилите се ограничен брой архивни документи не става ясно дали това наистина е станало.

Вълчо Златилов, Държавен архив-Кърджали

(Следва)