Немалки затруднения на местните власти в борбата им с разбойничеството създава и недоброто въоръжение на полицейската стража. Според показанията на самия окръжен управител оръжието, с което си служат полицаите и стражарите при преследване и унищожаване на разбойнически банди е негодно и не може да изпълни предназначението си. Налице са редица случаи, когато попаднали на засада разбойници остават живи и здрави, само защото оръжието на полицаите отказва да работи. Не липсват и по-тежки случаи. През 1926 г. например, стражар, преследващ група разбойници е убит от последните, защото пушката му се оказва негодна той да убие тях. За да бъдат слабостите във въоръжението на полицаите и стражарите преодолени, през месец август 1928 г. окръжният полицейски инспектор в Кърджали отправя искане до Дирекция на полицията в София да му бъдат предоставени 200 здрави пушки, които според него са достатъчни за да могат местните власти да се справят с разбойничеството. От запазилите се архивни документи обаче, не става ясно дали исканите пушки са били наистина изпратени в Кърджали.

 Слабостите, произтичащи от недостига и техническата неизправност на оръжието на полицаите се допълват на места и от липсата на достатъчно боеприпаси. На 27 март 1928 г. околийският началник в Крумовград например, съобщава на окръжния управител, че наличните в околията му 400 манлихерови и 70 маузерови патрона са крайно недостатъчни, и че за да може полицията да изпълнява нормално задълженията си, са ѝ нужни най-малко 3000 манлихерови и 2000 маузерови патрона.

Отрицателно се отразява на резултатите от започнатата от властите борба с разбойничеството и лошото състояние на телефонните връзки в околиите. Крайно оскъдни и неизправни в продължение на седмици, те не дават възможност на военните и административни власти да предприемат бързи и координирани съвместни действия за преследване и унищожаване на появилите се разбойници. Поради това, с писмо от 28 март 1927 г. до Mинистъра на вътрешните работи, окръжният управител в Кърджали настоява телефонните връзки в окръга да бъдат подобрени. За целта препоръчва да се открият редица нови телефонни станции, както и да се заменят някои повредени телефонни вериги между околийските центрове.

Главната причина за неефективността на предприетите от властите мерки в борбата им с разбойничеството обаче, се оказва граничното разположение на Източнородопската област, което се явява естествен съюзник на разбойниците в борбата им за оцеляване. Разкрити и преследвани на територията на Кърджалийски район, различните разбойнически банди твърде лесно преминават слабоохраняваната граница с Гърция и Турция и невредими се укриват на тяхна територия. Там, те често пъти са закриляни и подпомагани от съответните административни и военни власти. Съзнавайки, че това в голяма степен обезсмисля усилията им в борбата с разбойниците на българска територия, местните власти в Кърджалийски район на няколко пъти през този период отправят молби до МВРНЗ да влезе във връзка с компетентните гръцки и турски власти и да поиска от тях вземането на необходимите мерки срещу укриващите се на тяхна територия разбойници. В писмата си по този повод до министъра на вътрешните работи, момчилградският окръжен управител настоява да се изиска от пълномощните министри на Гърция и Турция в София да направят потребното пред своите правителства, щото на територията на техните държави да не се допуска образуване на разбойнически банди, преминаващи в България, а проявилите се вече разбойници да бъдат или съдени от техните съдилища, или екстрадирани в България. Тези настоятелни искания са добре приети от правителството и то възлага на българското дипломатическо представителство в Атина и консулство в Одрин да изискат от съответните гръцки и турски власти вземането на строги мерки срещу намиращите се на тяхна територия разбойници, действащи в България. В резултат на установените контакти между българската и гръцката страна, през 1924 – 1925 г. гръцкото министерство на външните работи нарежда на властите в пограничните с България райони да отстранят от граничната зона всички онези български поданици, които под етикета на политически емигранти са намерили благосклонно убежище на гръцка тeритория, но са се отдали на вулгарни бандитски действия над беззащитни български граждани от пограничните села. Впоследствие, същото министерство дава на българската легация в Атина писмени уверения, че всички български емигранти, наричани аграр-комунисти, са отдалечени от граничните с България райони. При все това, разбойническите нападения в крайграничните български територии, осъществявани от сформирани на гръцка територия банди продължават да се повтарят. По този повод, през месец септември 1925 г. временно управляващият българската легация в Атина Иванов посещава временно управляващия министерството на външните работи на Гърция адмирал Хаджикиряку. След като подробно излага няколко случая на разбойнически нападения на българска територия, извършени от известните на българските и гръцките власти разбойници Георги Стайков, Трифон Ключков и Стоян Бухеров, и след като изтъква, че някои от тях са били приемани на гръцки погранични постове, той много настоятелно моли адмирала да даде „най-строги нареждания за отстраняване от граничната зона на всички български емигранти, с цел осуетяване на техните престъпни набези на българска територия“. На временно управляващия министерството на външните работи на Гърция е посочено също, че евентуалното продължаване на разбойническите нападения в крайграничните български територии от укриващи се в Гърция разбойници, би могло сериозно да увреди на добросъседските отношения между България и Гърция. Вземайки си бележка от изложението на българския посланик, адмирал Хаджикиряку обещава да поиска интернирането във вътрешността на страната на визираните елементи, в случай че такива все още се намират в съседните на границата райони.

Поетите и изпълнени от гръцкото правителство задължения за оказване на съдействие на българските власти в борбата им с разбойничеството през 1924 – 1925 г. стават добра основа за развитие на взаимното сътрудничество между двете страни в разглежданата област. През 1926 г. , когато зачестяват случаите на преминавания на разбойнически банди от българска на гръцка територия, и по този повод Гърция отправя протестна нота до българското правителство, последното на свой ред предприема и осъществява редица мерки, имащи за цел да се задържат и ликвидират всички готвещи се за преминаване в Гърция разбойници. По-късно, взаимодействието между двете страни в борбата им срещу разбойничеството намира израз и в редица съвместни действия на пограничните им власти по преследване и унищожаване на отделни разбойнически банди. Всичко това, заедно с цитираните по-горе българо-гръцки дипломатически споразумения, значително увеличава възможностите и шансовете за успех на местните власти в Източните Родопи в борбата им с разбойничеството.

Подкрепа и съдействие в борбата си с разбойниците през този период местните власти в Източнородопската област получават и от страна на крайграничните турски власти. Особено полезна и навременна е тяхната помощ през 1928 – 1929 г. , когато в отговор на поставени от българска страна искания, вилаетското управление в Одрин предприема редица действия за откриване и задържане на организаторите и членовете на някои разбойнически банди, състоящи се от изселили се от България български граждани от турски произход. С писмо от 2 октомври 1928 г. , българското консулство в Одрин уведомява министерството на външните работи в София, че в резултат на тези действия трима души от подобни разбойнически банди са заловени и предадени на съдебните власти. Още по-активни и резултатни стават действията на турските власти срещу укриващите се на тяхна територия разбойници след 20 септември 1928 г. , на която дата българската легация в Ангора (Анкара) връчва на министерството на външните работи на Турция вербална нота, изискваща да се извърши разследване на дейността на организираната в Одрин и върлувала дълго време в Кърджалийско разбойническа банда на Шефкет Исмаилов. В началото на 1929 г. четирима от членовете на тази банда са заловени от турските власти и заедно с арестуваните в края на 1928 г. други трима разбойника са дадени под съд и осъдени от Одринския прокурорски паркет. Резултатите от извършеното разследване на дейността на бандата и установените при него факти, министерството на външните работи на Турция съобщава на българската легация в Анкара. В писмото си по този повод, същото министерство уведомява българското дипломатическо представителство, че освен извършеното разследване, местните власти в Одрин са предприели и редица мерки, целящи да предотвратят образуването на подобни банди занапред и преминаването им в България. Впоследствие, с писмо от 23 май 1929 г. турският консул в Пловдив съобщава на окръжния управител в Кърджали за резултатите от полицейското и съдебно дирене срещу членовете на бандата и моли да му бъдат съобщени някои подробности около върлуванията на последните в Кърджалийско.

Вълчо Златилов, Държавен архив-Кърджали (Следва)