Най-важната промяна, настъпила в развитието на разбойническото движение през този период обаче, се заключава във все по-голямото обвързване на бандите с отделни корумпирани държвани служители и подпомагането им от тях. Налице са редица случаи, в които съучастници на разбойниците в подготвянето и организирането на обирите и грабежите са кметски наместници в селата, служители в градските общини и дори намиращи се на редовна служба полицаи. Тази мафиотска по същество обвързаност на местната власт с върлуващите в района банди, не само че допринася много за разрастването на разбойническата престъпност, но и за дълго време създава непреодолими пречки за нейното разкриване и предотвратяване. Независимо от това, през този период са постигнати и едни от най-големите успехи в борбата с разбойниците, дължащи се най-вече на предприетите от властите решителни мерки за подобряване организацията на работата по тяхното преследване и ликвидиране. Особено важно значение в това отношение има приетото през 1927 г. решение борбата с разбойничеството да се поеме изцяло от полицията. За да бъде същото проведено на практика, в началото на 1927 г. окръжният управител в Кърджали нарежда на околийските началници да съставят планове за охрана на населените места и пътищата в околиите, с цел предотвратяване на извършваните от разбойниците обири и убийства. По силата на същото нареждане, околийските началници са задължени да изготвят и разгърнати инструкции за действията на всяко полицейско ядро, натоварено със задача да охранява определени участъци от пътищата, или отделни населени места.

 В изпълнение на споменатото нареждане, през месеците март и април 1927 г. местните власти изготвят съответните планове за охрана на населените места и пътищата в околиите и издават специални заповеди за тяхното изпълнение и спазване. Основно място в тези документи е отделено на охранителните мерки, които общините трябва да вземат, за да се предотвратят проявите на разбойничеството. Всяка община е задължена да организира местна милиция, която да поеме охраната на пътищата, водещи за пазарите, чрез поставяне на постове от по трима човека на по-важните кръстовища; да подбере и назначи за тайни съгледвачи доверени невъоръжени лица от местното население, които своевременно да уведомяват властта за появата и движението на разбойническите банди; да охранява чрез специални постове и патрули от цивилни лица пътищата, по които се движат тютюневите търговци при закупуване на тютюните от местното население; да има постоянна връзка със съседните общини, посредсвом патрулиращи по пътищата милиционери; да доведе до знанието на населението, че всеки, който даде храна на разбойник и не съобщи на властите ще се счита за укривател и т. н. За да бъде работата на полицията добре организирана, околиите са разделени на по пет полицейски района, а общините влизащи в тях са разделени на определен брой участъци. Най-вероятните маршрути за движение на разбойниците в участъците са денонощно обхождани от специални полицейски патрули.

За успехите, постигнати в борбата с разбойниците през този период допринася много и допълването на практикуваната дотогава система на преследването им от контрачети с такава, основаваща се на метода на тайното преследване. Същността на този метод за борба с разбойниците се заключава в организирането на непрекъснато наблюдение и разузнаване, както на движението, проявите и местопребиваването на разбойническите банди, така и на техните бивши и настоящи ятаци и помагачи. Проследени не с въоръжена сила, а тайно, бандитите често пъти са изненадвани от полицията и сравнително лесно унищожавани. Отчитайки добрите резултати, които този метод на работа дава, на 27 август 1927 г. момчилградският окръжен полицейски инспекторат нарежда на околийските началници в окръга да го приложат в практиката си. На същите са дадени и указания, изискващи за сътрудници и помощници при осъществяването на този начин на разузнаване и наблюдение да бъдат привлечени селските кметове, известни добросъвестни служебни лица и др. По-важните сведения за разбойниците, добити от непрекъснатото тайно наблюдение и разузнаване, околийските началници са задължени да съобщават своевременно на окръжния полицейски инспекторат за вземане на необходимите мерки.

За успехите в борбата срещу разбойничеството през този период допринася и взетото през 1928 г. от властите решение във всички села, в които има джамии, да се организират въоръжени групи от по 5 – 6 местни жители и двама полицаи. Задачата на тези групи е да охраняват молещите се по време на религиозния празник Рамазан, изтощени от продължителен пост мюсюлмани, които в миналото са били едни от най-често нападаните обекти от страна на разбойниците.

В борбата си с разбойничеството през този период, полицейските власти в Кърджалийски район са улеснени и от постоянния си контакт с Хасковския окръжен полицейски инспекторат, от който често пъти са подкрепяни и подпомагани при преследването и унищожаването на разбойниците.

Предприетите и осъщесвени от властите мерки за подобряване организацията на работата по преследването и унищожаването на разбойниците, довеждат на практика до създаване на обстановка, която максимално затруднява развитието и разрастването на разбойническата престъпност. Всички съмнителни лица, уличени в разбойническа, или ятаческа дейност са поставени под постоянно наблюдение, местата където стават, или могат да станат обири са денонощно обхождани и охранявани от съставите на засилените полицейски участъци, поставени са засади на всички по-важни пунктове, полицейската стража е държана в постоянна бойна готовност. Бързи и енергични са и действията на полицията при извършване на разбойнически нападения. В края на 1929 г. окръжният управител в Кърджали, отчита, че след всеки случай на нападение на разбойници, органите на полицията веднага са организирали специални потери за преследването им. В състава на последните често пъти са включвани представители на местното турско население.

 Създадената добра организация за борба с разбойниците, обаче се оказва преграда, която е неспособна да ограничи съществено, а още по-малко да спре напълно престъпната им дейност. Една от причините за това е недостатъчният брой полицаи и стражари, с които разполагат съответните околийски и общински власти. В кореспонденцията си с окръжния управител, последните нееднократно посочват, че стражата им е малка и пръсната по различни участъци, което затруднява борбата им с разбойничеството. Отбелязвайки същевременно, че населението е обезспокоено от върлуванията на разбойниците, и че само наличието на военна сила може да го успокои, те отправят молби за подпомагането им с войскови и полицейски части. Оказването на подобна помощ обаче, не е по силите на окръжното управление, чиято полицейска стража, покриваща територията на целия Кърджалийски район наброява през 1927 г. едва 237 човека. Поради това, окръжният управител на няколко пъти търси съдействие за решаване на въпроса от Министерството на вътрешните работи. Твърде показателно в това отношение е писмото му от 28 март 1927 г. до министъра на вътрешните работи. В него, след като посочва, че ограничената полицейска и погранична стража не е в състояние да гарантира безопасността на окръга, той настоява Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) да засили охраната на граничната зона с нови войскови части; да организира добро разузнаване на българска територия за откриване ятаците на разбойниците, като за целта се изпрати агентска група от Дирекцията на полицията; да отпусне суми за организиране на тайно разузнаване на гръцка територия за разкриване на бандите, които се формират там и преминават в България. В същото писмо е направено и искане за изпращане на постоянно местоквартируване в Ортакьой (Ивайловград) на една рота полицаи, която със съдействието на местната полиция, пограничната стража и селската милиция да респектира разбойниците и при нужда да излъчва бойни ядра за тяхното преследване и унищожаване. До края на 1930 г. обаче, МВРНЗ не оказва някаква по-значима помощ на местните власти и те продължават борбата си с разбойничеството с твърде малобройна полицейска стража.

Вълчо Златилов, началник на Държавен архив-Кърджали (Следва)