Главната причина за неудоволетворителните резултати от борбата с разбойничеството в началния етап на неговото развитие обаче, са съществуващите слабости в работата на полицията. Наблюдателната и разузнавателната служби на последната са неумело организирани, зле и недостатъчно ефикасно се урежда от полицейските органи преследването на разбойниците и довеждането му докрай, липсва каквато и да е координираност на действията на полицията с тези на общините и населението. За да бъдат тези слабости преодолени, в края на месец ноември 1925 г. окръжният управител предлага на полицейските инспектори, следователите и околийските началници в района план за подобряване работата на полицията в борбата ѝ с разбойничеството. В неговите пет раздела се дават подробни правила и инструкции за това как разбойниците да бъдат предварително откривани, как да се организира тяхното преследване, залавяне и изтребване, по какъв начин полицаите да контактуват с разбойниците и т. н.

Впоследствие, на околийските началници, полицейските инспектори и общинските управления в района няколкократно са изпращани и отделни разпореждания, изискващи предприемането на енергични мерки за намаляване на престъпните прояви и запазване реда, свободата и живота на населението, за преследване, залавяне и избиване на проявилите се разбойници, съобразно изискванията на приетия в началото на 20-те години на ХХ век Закон за изтребление на разбойниците, за усилване до максимум бдителността на всички полицейски органи с оглед предотвратяване организирането и въоръжаването на отделни лица и групи, възнамеряващи да се занимават с разбойническа дейност и т. н. Нито едно от тези разпореждания обаче, не довежда на практика до някакви по-съществени положителни резултати в борбата с разбойниците. Срещу тяхната престъпна дейност ефикасно противодейства единствено Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО), чиито въоръжени чети и групи, изпратени в помощ на военните и административни власти през 1921 – 1924 г. успяват да нанесат сериозен удар на върлуващото в района разбойничество. Важна роля за ограничаване и ликвидиране на разбойничеството в този етап на неговото развитие изиграват и някои далновидни държавни решения, като: даване на амнистия на проявилите се разбойници; отпускане на средства за разузнаване и награди на лицата, които дават сведения за разбойниците и др. Особено ефикасна в борбата с разбойничеството на този етап се оказва възприетата от властите тактика на внедряване на шпиони от близки на разбойниците среди в задграничните центрове на разбойничеството, които навреме да съобщават за организирането на бандите и преминаването им на българска територия. Заедно с това, някои подставени от властите лица влизат в бандите като водачи, а други своевременно предизвестяват за пунктовете, през които разбойниците ще минат границата, за да се организират засади за изтребването им. Този начин на борба с разбойниците дава добри резултати. Прилагането му на практика довежда до унищожаване на няколко разбойнически банди и техните главатари. Това, за известно време успокоява обстановката в района.

Съществуващите благоприятни условия и фактори в района имат важно значение за разрастването на разбойничеството, но те не са причината, която го поражда. Те само стимулират и улесняват осъществяването на отделните разбойнически прояви, но не те ги предизвикват и обуславят. Дълбоката и трайна причина за появата и развитието на престъпната разбойническа дейност в района е изключително влошилото се в годините след Първата световна война социално-икономическо положение на населението и свързаното с това рязко влошаване на условията на неговия живот. Според показанията на един съвременник, животът на по-голямата част от местното население по това време протича на границата на глада и мизерията, и е източник на постоянно растящо социално напрежение. Поради това, никак не е странно, че не са малко онези, които лишени от всякаква друга възможност за препитание са принудени да осигуряват прехраната си чрез разбойническа дейност. Затова, че именно гладът и мизерията са първопричината за появата и развитието на разбойничеството в района, свидетелстват и отделни високопоставени представители на местната власт. В писмото си от 12 април 1932 г. до министъра на вътрешните работи, окръжният управител на Мастанлийски (Момчилградски) окръг например, съвсем недвусмислено посочва, че появата на разбойническите банди „…се дължи изключително на бедственото положение на населението, което е станало толкова непоносимо, че принуждава по-смелите да търсят спасителен изход чрез престъпление“, и че „разбойническите инстинкти се подхранват от глада“. По същия начин определят причината за престъпната си дейност и самите разбойници. В своеобразната изповед, която един от тях прави в писмо до околийския управител в Ивайловград през 1927 г. , като причина за разбойническата си дейност той посочва обстоятелството, че „…не е в състояние да изтърпява този мръсен и непоносим живот“. Обяснявайки по-нататък причината за престъпната си дейност, същият допълва: „Целта не ми е била за отмъщение и разбойничество, понеже в моето тяло не се крие някоя злобна душа…, а да си направя една скромна сума, за да мога да преживея в някой кът на земното кълбо“.

 Обусловеността на разбойническата престъпност от влошаването на социално-икономическите условия на живот определя на практика и една основна и постоянна закономерност в нейното развитие, а именно: колкото повече се влошават условията на живот на населението, толкова повече се увеличават и проявите на разбойническата престъпност. Във връзка с това, напълно обясним е фактът, че най-силно развитие разбойническото движение в Източните Родопи достига в периода 1924 – 1934 г. , когато поради настъпващата голяма икономическа криза и проблемите, възникващи във връзка с настаняването на бежанците от Западна Тракия, социално-икономическите условия на живот рязко се влошават и довеждат немалка част от населението до полугладно съществуване. Разбира се, обособяването на този период в развитието на разбойничеството е до голяма степен условно, тъй като и сега неговите прояви са белязани с характерните и за по-ранния период на развитието му особености. Обособяването и самостоятелното му разглеждане обаче е необходимо, поради проявилите се в него нови моменти в разбойническата престъпност, които значително я отличават от нейните предишни прояви.

Сред настъпилите промени прави впечатление преди всичко силното нарастване на броя на действащите на територията на района банди, както и чувствителното увеличаване на числеността на влизащите в тях разбойници. Всяка една банда вече се състои средно от по 6 – 7 участника и притежавайки съответно по-добра организация и въоръжение, покрива по-голям район на действие.

Промяна настъпва и в насочеността на разбойническите нападения. Техни обекти са вече не само личната частна собственост на населението, но и тази на държавата. При това, еднакво подложени на обири и грабежи са както паричните спестявания и ценностите, така и другите видове собственост на местното население, като добитък, дрехи, храна, покъщнина и др.

 Съществена особеност на разбойническите нападения сега е и обстоятелството, че освен в гористите и планинските местности, те все по-често се извършват и в самите населени места в района, дори в църквите, джамиите и домовете на хората.

Вълчо Златилов, началник на Държавен архив-Кърджали (Следва)