Център на формиране на разбойническите банди зад граница още в този начален период от дейноста им става град Одрин. Преди да предприемат набезите си на българска територия разбойниците се събирали по кафенетата в града, или в намиращия се в близост до бит-пазара Люлейджилер хан. След постигане на споразумение кой да бъде обектът на поредното им нападение, те вземали скритото си в околностите на Одрин оръжие и за една нощ, спокойно и безпрепятствено преминавали границата. Най-често това ставало в местността „Веран теке“, в близост до Свиленград. За преводачи през границата разбойниците често използвали братята Тачо и Атанас Шишманови от Свиленград. След извършването на обирите в България те безпрепятствено се завръщали в Одрин, където се ползували сред населението и властите с репутацията на мирни и порядъчни хора.
Други, по-късно създадени задгранични центрове на разбойничеството в Източните Родопи, са намиращите се в близост до българо-гръцката граница гръцки градове Димотика и Узункюпрю. Формиращите се там разбойнически банди, бързо и лесно преминават слабоохраняваната граница и извършват обири и грабежи най-вече в Ивайловградска и Крумовградска околии. Според запазилите се и до днес полицейски преписки за следене и преследване на разбойниците в района, най-често използуваните от тези банди канали за преминаване на границата се намират в района на селата Долно Луково, Мандрица и Сив кладенец, Ивайловградско, както и в района на Маказа.
В състава на идващите от Турция и Гърция банди влизат разбойници както с българско, така и с гръцко и турско поданство. Не са редки обаче и случаите, когато те са формирани изцяло само от турски, или само от гръцки поданици. В началото на разглеждания тук период на развитие на разбойничеството, това е характерно най-вече за образуваните на турска територия банди, които в повечето случаи се съставят от изселили се в предишни години от Кърджалийски район и приели впоследствие турско поданство български граждани от турски произход. По-късно, изцяло съставяни от гръцки поданици са и някои идващи от Гърция разбойнически банди.
Анализът на дейността на върлувалите в района банди през разглеждания период показва пълната им необвързаност с партийно-политическите борби и пристрастия в страната, тяхната индиферентност към вътрешно-политическия живот въобще. Първоначалните предположения на властите, че някои разбойнически банди имат политическа мотивация за действията си, и че обслужват политическото партизанство по места впоследствие напълно отпадат. Установява се, че всички обири в района са дело на обикновени вулгарни престъпници, действащи най-често по своя собствена инициатива и неизповядващи никакво политическо верую. Демонстрираната от бандите пълна индиферентност към вътрешно-политическия живот в страната обаче, не винаги е придружена от съответстваща външно-политическа безпристрастност и необвързаност. Съществуват данни според които, на някои от формираните зад граница разбойнически банди са възлагани задачи за действия на политическа основа.
Поради това, че бандите се формират изключително от местни хора, които добре познават района и се подпомагат от множество местни ятаци, борбата с тях е изключително трудна. Укривани и подпомагани от своите помагачи сред населението, те дълго време продължават спокойно и необезспокоявано да извършват своите обири и грабежи. Добрите условия, които граничното разположение на Източните Родопи създава за върлуване на разбойническите банди в района, се допълва и от наличието в него на гъсто пресечени гористи и планински местности, използувани от разбойниците за скривалища, подпомагащи укриването им от властите. Особеностите в географските дадености на района обаче, не само спомагат за развитието на разбойничеството, но определят и неговите предимно горски прояви. Обирите и грабежите се извършват най-често в отдалечени от населените места гористи и планински местности, където, обикновено от засада, разбойниците извършват нападения над завръщащите се по домовете си жители на близките селища.
Друг, допълнително стимулиращ и улесняващ развитието и разрастването на разбойническото движение в района фактор е липсата на силна местна власт, способна да организира и поведе решителна борба срещу разбойничеството. Според запазени архивни документи, именно това обстоятелство, заедно с разколебания дух на местното бежанско население дава възможност на разбойниците дълги години спокойно и свободно да извършват престъпната си дейност. Борбата с тях до 1926 г. се води предимно от войсковите части в Кърджали, Ардино и Крумовград, към които от цивилни лица са изградени специални команди (наречени още контрачети, или контрашайки – б. а. ) за преследване на разбойниците. Професионалната неподготвеност на военните и цивилните лица за водене на такава неприсъща на тях дейност обаче, предопределя крайно незадоволителните резултати от нея.
Непознаването на особеностите и изискванията, с които трябва да бъде съобразена и на които трябва да се основава водената с разбойниците борба, довежда понякога и до съвсем отрицателни резултати от нея. При станалото в края на месец май 1921 г. нощно преследване на група разбойници в околностите на с. Царевец, Кърджалийско, например, поради допуснати груби грешки от страна на ръководилите акцията офицери, два от поставените постове едва не се самоунищожават. В резултат на възникнала между тях престрелка са убити двама войници новобранци на едномесечна служба. В края на 1925 г. , правейки равносметка на постигнатото в борбата срещу разбойниците, окръжният управител в Кърджали констатира, че независимо от това, че последните са се движили твърде непредпазливо и следите им са разкривани навреме, нито един от тях не е заловен, нито пък се знае със сигурност дали се укрива зад граница, или е по селата в района. Същият посочва, че вина за това имат и околийските началници, чиито донесения не дават точни и съществени сведения за движението на разбойниците, а се задоволяват само с телеграфно хроникиране на тяхната поява – обстоятелство, което на практика не дава възможност на висшестоящите органи да предприемат бързи и ефикасни мерки за преследването и залавянето им.
(Следва)
Вълчо Златилов, началник на Държавен архив-Кърджали
