Странната находка на скелет на морска свиня, заровен в средновековен религиозен гроб в Нормандските острови, доказва дълбоката културна връзка между хората и китоподобните, която едва сега започваме да разбираме.
Откритието около бреговете на Гърнзи не е единствено по рода си. На 4 юли 1958, на хебридския остров Свети Ниниан, ученикът Дъглас Каутс открил забележително съкровище. Момчето помагало на археолозите от Универститета в Абърдийн, които разкопавали пода на църквата Свети Нианин. Островът се намира в южната част на Шетландските острови, населен за последно през 1796, историята му обаче се простира в предхристиянската епоха, а сега е обитаван единствено от морски птици.
Тук, под каменна плоча, маркирана с кръст, малкото момче открило дървена кутия, съдържаща 26 сребърни предмета, включително бижута, съдове и други ценности от 19-ти век. Всички те носели изображения на странни зверове. Наред със съкровището, погребано вероятно преди нашествието на викингите, учените се натъкнали и на предмет с изцяло естественпроизход – челюст на морска свиня. От вековния контакт с металните предмети, сиво-бялата кост придобила зелен оттенък.
Никой не можел да обясни присъствието на този фрагмент сред ценните сребърни предмети. В статия, публикувана на следващата година в списание Античност, професор О'Дел от Университета в Абърдийн обяснява, че съдовете били поставени наобратно, а брошките и другите предмети били преплетени едни в други, което подсказва, че са били донесени и заровени набързо. Наред с тези предмети била и челюстта, което според учения е силно доказателство за църковна връзка, макар че брошките предполагат по-скоро светска връзка.
Сега находките се съхраняват в стъклен шкаф в Националния музей на Шотландия, в съседство с камъни от времето на пиктите, намерени на техни исторически обекти и изложени в музея в строго охранявани зали. Те също са гравирани със странии създания – човек с глава на птица и клюн на гигантски гарван, кълвящ обезобразени и обезглавени човешки тела. Какви ритуали представят тези рисунки е информация завинаги изгубена за нас.
Очасти заради отдалечените си брегове и острови, Шотландия има особено връзка с китоподобните. Древните пикти, често изобразявали странно същество с муцуна, наречено пиктски звяр, което би могло да е изцяло митично, но множество съвременни археолози смятат, че символизира морските свине.
Тези животни продължават да се появяват по бреговете на островите, макар в този случай присъствието им да се дължи на нетолкова мистериозни звуци – употребата на военни и комерсиални сонари.
Твърди се, че Свети Кътбърт захвърлен на бреговете на шотланския залив, открил 3 мъртви морски свине или делфини, като по чудо появили се там, за да му осигурят храна. За вярващите, китовете и делфините били дар от небето. С нашествието на норманите те спомогнали за оцеляването на аристокрацията и светите ордени, защото бидейки класифицирани като риба, можели да се ядат по време на постите в сряда и петък.
През 1324, това право било заложено в средновековното законодателство. Монархията и нейните фаворити можели да се възползват от всеки кит, делфин, есетра или морска свиня, изпаднали в безпомощно състояние. Този закон съществува и до днес. Преди няколко години, огромна есетра доставена на Лондонския природонаучен музей бе предложена на Бъкингамския дворец. Офертата бе вежливо отказана.
При още един сблъсък между наука, култура и митология, изследователите предложиха математическо обяснение на пиктските пиктограми. Според тях пиктския звяр, може би ще ни позволи да разберем комуникацията между делфините. Възможно е писуканията и подсвирванията на делфините да са звукови версии на изображенията и да предават съобщения, които и до момента не успяваме да разберем.
