На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник в чест на Свети Симеон Стълпник. С него се полага началото на църковната Нова година. С този празник се слага началото и на земеделската нова година, защото стопаните  започват есенната оран и сеитба, както и събирането на орехи. Сред българите денят е известен още като “Симео н орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”.

В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер предишната година.

В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. На нивата се разхвърля храна. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Храна обратно в къщата не се връща.

Според поверията за Симеоновден на този ден не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома.

Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите;

Не се пере и не се простира бяло, за да не поникнат празни житните класове. Дамакините не пипат на този ден вълна, защото се вярва, че иначе вълци ще наападат стадата през зимата.

Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита;

Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.

 Haskovo.net