Стари легенди разказват, че Родопа била девойка, прочута с красотата си и харесвана от всички боговете. Всеки я искал само за себе си и се опитвал да я плени и открадне.
Бог Хемус бил особено ревнив и не искал никой, освен него да я гледа и затова започнал да хвърля камъни, с които искал да направи грамади, които да я скрият от погледите на обикновените хора и божествата. Преданията разказват, че от тези каменни грамади са израснали пловдивските тепета. Въпреки всичко, те не помогнали да се разпостранява мълвата за красотата на Родопа. Хора и богове идвали, за да я видят и щом я зърнели, на мига се влюбвали в нея. Ярост и ревност обхванали Бог Хемус и като не можел да я опази от чуждите погледи, той вкаменил красивата девойка и тя станала планина.
Според друга легенда на мястото на Родопите се е простирала необятна равнина, която била осеяна с благоуханни и красиви рози. Дъщерята на Зевс – Персефона често беряла рози там със своята свита. На една от разходките Зевс, ядосан на дъщеря си, преврнал най-красивата от приятелките й - Родопе, в планина.
Тракийска легенда за Родопите ни разказва Публий Овидий Назон (род. 43 г. пр. н. е.), според която Родопе била митична тракийска царица, а Хемус - неин брат. Те били деца на морски бог. И двамата живеели много щастливо из необятните полета, играели и пеели по цял ден. Един ден те решили да се престорят на най-старите богове – на мъж и жена, за които слушали да се говори, че владеят водата и земята, птиците и животните. Хемус си направил дълга и бяла брада, а Родопа разпуснала буйните си руси коси. Старият бог, владетелят на света, ги зърнал, разсърдил се и превърнал красивата Родопа в планина. Хемус, когато видял сестра си се уплашил и също се вкаменил.
Оттогава братя и сестрата станали планини - Хемус (тракийското име на Стара планина) и Родопа. Те стоят далеч един от друг, защото злият стар бог разстлал между тях обширна низина.
Друга легенда пък гласи, че планината била наречена Родопа от египетски фараон на името на негова любимка, която е била родена по тези места. Върху монета, сечена във Филипопол (Пловдив) по времето на римския император Антоний Пий (138 - 161 пр. н. е.), Родопе също е изобразена като млада и красива девойка. Полегнала върху скала, тя държи в ръката си вечното цвете на Родопите - силивряка.
Според друга легенда Хемус и Родапа били млади и влюбени един в друг, но ядосали боговете и те ги вкаменили.
Някои източници пък пишат, че името Родопа има чисто славянски произход и е съставено от славянските думи "руда" и "ропа" - т.е. "руда" и "яма", което характеризира древните дейности, които са се осъществявали по тези места – рудодобива и леярството.
Родопчани
