Археолози откриха най-големия феодален замък след този на "Царевец". Той се намира в крепостта "Русокастро" край Бургас, съобщи проф. Б. Димитров пред Дир.бг.

Недостатъчното финансиране не спира археолозите в откриването на големи находки. И ако миналата година находките бяха свързани с базилики, то тази година се очертава надпревара кой какъв замък ще открие.

Голямата изненада за екипа археолози на Националния исторически музей и Регионалния исторически музей на Бургас дойде от крепостта "Русокастро", намираща се до едноименното село, на 20 км от Бургас. Там, на един хълм се намира една от най-големите крепости в Югоизточна България, чиито стени обхващат площ от 53 дка. 

При разкопките на хълма на челната стена на крепостта (единствената достъпна), археолозите откриха това лято, че върху хълма е построен най-големият феодален замък. 

За тази изключителна находка и за другите обекти, които археолозите на НИМ изследват, Дир. бг разговаря с директора на НИМ проф. Божидар Димитров. 

- Археологическото лято е в разгара си. Какво се случва на обектите на НИМ?

- Националният исторически музей копае на  7 обекта по план, но прибавихме още два обекта, с пари, без излишна скромност, от значителните приходите на музея от посещения през тази година. Новите два обекти са покрай самата линия на българо-гръцката граница и покрай българо-турската. 

Това са две крепости  - Белоградец (разположена на хълмисто плато над село Гугутка, Ивайловградска община) и Букелон (край село Маточина, община Свиленград).

Те имат два от най-запазените феодални замъци у нас, казва проф. Димитров.

В "Белоградец" има запазени стени до втория етаж включително. Спасителните археологически разкопки започнаха след зачестили сигнали за иманярска дейност там. 
В "Букелон" замъкът има запазен височина от 18 метра, до третия етаж. По думите на проф. Димитров тази крепост е смятана за команден пункт на кан Крум в 813 г. преди победната битка при Версиникия и на цар Калоян в 1205 г. преди битката при Адрианопол. Смята се, че тук е преспал за първа нощ като пленник император Балдуин.

Големи са очакванията на археолозите от тези две крепости, тъй като в миналото не са били детайлно изследвани поради разположението им в гранична зона.

Първата голяма находка дойде обаче от крепостта „Русокастро“, където археолозите откриха огромен замък. 

- Какво установиха археолозите за замъка в „Русокастро“ до този момент?

- Замъкът е огромен – с размери от 2,5 дка в основата. По-голям от него е само замъкът на хълма „Царевец“ във Велико Търново“, който е 5 дка. Имайте предвид, че замъкът на „Трапезица“ е 660 кв. м. 

Археолозите трябва да установят дали замъкът е бил царски, царско владение или нещо друго.

Той е датиран, че е от времето на цар Иван Александър, т.е. построен след 1331 г.   казва проф. Димитров. 

Историческите данни сочат, че край крепостта "Русокастро" на 18 юли 1331 г. се състояло едно от последните велики исторически сражения на Средновековна България, при което войските на Втората българска държава, водени от цар Иван Александър, сразяват армията на Византийската империя, предвождана от император Андроник III Палеолог. 

Проф. Димитров обяснява построяването на замъка и неговото значение с тези исторически факти, които показват сложните дипломатически и военни отношения по това време и прави връзка със сегашните отношения с Македония.  

- Идва ми малко да се позасмея, когато ме питаха вчера за договора с Македония, защото не е важно дали е подписан, а дали ще се изпълнява, казва проф. Димитров.

И крепостта е свързана с договор между България и Византия, който трае само една нощ и е нарушен от наша страна. През 1331 г. цар Иван Александър, току-що превзел престола, с 6-хилядна армия предприема поход за освобождаване на българските територии. Но спира, като вижда многократно превъзхождащата армия на Андроник III. След като преценява, че не може да я победи, сключва договор с Андроник. Според това споразумение византийците отстъпват на България град Ямбол, който успяват да превземат, а българите предават Анхиало. 

Да, ама през нощта му дошли още 6000 войници от Североизточна България. С обновените сили на другия ден скъсал договора, нападнал византийците и ги разбил при крепостта „Русокастро“. Така че това ме притеснява и с договора  Македония - дали ще се изпълнява.

 - Какви други находки от НИМ може да очакваме това лято?  

- На полуостров Червенка край град Черноморец разкопаваме пак голям град, на който не знаем дори името - той е 73 декара и първата по големина крепост в България от малките, не от тези прабългарските градове като в Созопол, Варна, Търново.

Това е огромна е крепост. В нея археологът е напипал една трикорабна базилика, но му свършиха парите. На 20 август ще получи нови пари, аз съм му ги осигурил и ще почнем разкопки там.

 А що се отнася до другите крепости, по които работим, Божа работа. Не знае човек кога ще му дойде на  главата голямото съкровище, допълва проф. Димитров.

 -  Докъде стигна реставрацията и консервацията на ранносредновековния град Плиска?

-  За Плиска имахме съвещание на всички участници в реставрация и направихме план-график за предаване във вече готов вид на трите обекта - „Свещения кладец“ (Аязмото), “Баптистерия“ ( Кръщелната) и „Ротондата“. Обектите ще са готови през есента.

-  Какво си пожелавате за археологическото лято?

 - Късмет и пари.