В честването на празника “Илинден” са преплитени много християнски и много езически мотиви. Според Стария Завет библейският пророк Илия е ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството. Той е живял по време на цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Виждайки нежеланието им да спазват заповедите на истинския Бог, светецът опитвал да им посочи правилния път чрез заплаха от суша и глад, чрез чудеса и усърдни проповеди.
В резултат на това Пророк Илия успял да насочи към вяра в единния Бог творец - Отец много от своите съвременници. Владетелите на страната и по-голямата част от народа обаче продължавали да тънат в безчестие. Поради, това св. Илия той заедно с ученика си Елисей продължил да обикаля сред хората и да ги поучава чрез проповедите и знамения. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. И когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Българите тачат силно св. Илия като господар на небесните природни стихии - градушката, гръмотевиците и светкавиците. Като защитник на истината и повелител на небесния огъня.
Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. И към тази вяра вече са вплетени архаични езически елементи. В народа ни е дълбоко вкоренено вярването, че ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се е колело голямо мъжко животно - бик, вол или овен. Селото се е събирало на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани се е приготвял курбана. Свещеникът извършвал водосвет и освещавал гозбата. Със светена вода той ръсел наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция в миналото се е колел и най-старият петел. Тази традиция е била широко разпостранена и сред българите от Западна Тракия, както и в Източните Родопи.
фигура 1 Снимка от събор, проведен в с. Карачкьой, Гюмюрджинско на Илинден през 1911 г.
Един от най-внушителните храмове, посветени на пророк Илия в Родопите се издига в Ивайловград. Той се намира в най-високата част на града, върху хълм, по чиито склонове е бил разположен старият град – Ортакьой. Тази черква е построена през 1872 г. като катедрална епископска църква на Ортакьойската епископия към Димотишка епархия на Цариградската патриаршия. В края на XIX в. Ортакьой вече е почти изцяло гръцко селище. Но за сметка на него, някои села из околността (Драбишна, Хухла, Гугутка) остават с чисто български характер.
Строежът на църквата и нейната украса са направени с дарения от месни еснафи и миряни. За това свидетелстват множество надписи на гръцки език по иконите. Църквата „Св. Илия“ в Ивайловград впечатлява със своите внушителни размери и архитектура, като заема водещо място сред най-представителните възрожденски култови сгради в Ивайловградския край: внушителна трикорабна едноабсидна базилика с монументален интериор и богата декоративна украса. Има красив плоскостно резбован таблен иконостас, както и майсторски изработени владишки трон и амвон. Иконите в иконостаса са 52 на брой, като царските икони са изписани в периода 1872-76 г. Въз основа на архитектурните ѝ особености, църквата „Св. Илия“ е обявена за архитектурен паметник на културата с местно значение. Богослуженията в храма се извършват само при специални случаи – големи църковни празници, и специални случаи.
фигура 2 Външен изглед на църквата „Св. Илия“ в Ивайловград
На св. Пророк Илия е посветена и църквата в с. Опълченско в покрайнините на Кърджали.. Тя е построена през 1936 г. по стопански начин със средства, доброволно събрани от християните на селата: Опълченско и Македонци с цел “да пръска евангелска светлина и да култивира у вярващите любов към човека, обществото и родината”. Тя е един от първите християнски храмове, построени от бежанци в Момчилградска околия. През 1937 г. след отделянето на Гледкенската енория като самостоятелна, в с. Гледка е назначен за енорийски свещеник отец Василий Топузлиев. Заедно с обслужването на параклиса в Гледка, той поема о обслужването на миряните към параклисите в Резбарци и Гледка. На 7 ноем. 1937 г. черквата в с. Опълченско вече е завършена и е подготвяно тържественото и освещаване Поради заболяване на митрополита непосредствено преди определения ден освещаването е отменено за по-късно. В църквата започват да се изпълняват служби на които се стичат много християни от съседните села. През 1944 г. е извършен основен ремонт на черквата. По искане на миряните от Опълчевско и Македонци, които принадлежат към района на тази църква, се изготвят отделни бюджети и финансови отчети на настоятелството. Финансовите документи от настоятелството към Църквата "Св.Илия" в с. Опълченци от периода 1938–1957 г., са грижливо съхранени и предадени в Държавен архив – Кърджали от отец Васил Топузлиев. Както и кореспонденцията на енорийски свещеник в с Гледка. Във водената от свещеника до 1981 г. летописна книга е била отразена по-подробно историята на тази храм, но все още тя не е намерена и не е предадена на държавно съхранение. На празника “Илинден” в с. Опълченско се е провеждал голям общоселски събор.
фигура 3 Съвременен изглед на църквата в с. Опълченско.
Празникът “Илинден” е особен празник, тачен и почитан и днес в Източните Родопи. Тази почит обаче днес е добила по-малко масов и съобразен с възможностите на съвременните условия външен израз.
Иванка Ангелова
Държавен архив - Кърджали
