Паметникът пред НДК трябваше да бъде запазен като музей, символ на социализма. Антикомунисти искат събарянето му, защото не успяха с този на Съветската армия.

Това заяви пред Дир.бг професорът по културна антропология в СУ "Св. Климент Охридски" Ивайло Дичев по повод окончателното решение да започне демонтаж на монумента "1300 години България".

- Г-н Дичев, включихте се в спора трябва ли да бъде разрушаван емблематичният паметник пред НДК и очевидно смятате, че той трябваше да бъде запазен...

- Да, смятам, че трябва да има памет. Различните епохи трябва да бъдат запазени с нещо, но не като паметници, а като музейни обекти. Според мен най-добрите два обекта бяха този, който сега събарят - символ на епохата на Людмила Живкова - късния социализъм, а другият, който бих запазил, е Обелиска (Братската могила в Борисовата градина - б.р.), където бих служил и други статуи - например от паметника на Съветската армия. 

И това да стане място, където хората да ходят и да видят - учители, ученици. Абсолютно кощунство е да се разрушава наред всичко, без размишление. Тези паметници отдавна вече нямат този сакрален смисъл, който им придаваха навремето, те трябва да бъдат музеифицирани, а това пространство да бъде превърнато в част от градската памет.

Тази ярост, която сега се генерира срещу "1300 години България", е безсилие по отношение на това, че не могат да махнат паметника на Съветската армия - тези антикомунисти, които много искат да разрушат някакви работи, за да се докажат... А той всъщност е националистически паметник, няма общо със социализма, но е знак за една епоха - опит за късен модернизъм. Самата сграда на НДК е абсолютно същата по стил, ако ще разрушават паметника, то тогава трябваше и нея да разрушат, просто е абсурдно...

- Как обаче практически може да стане музей този огромен паметник?

- Това е въпрос към скулптори, урбанисти. Но този обект можеше да бъде пипнат, редактиран, пренаправен, за да бъде знак за миналото. Трябваше да се остави в състояние на лек разпад, какъвто беше стигнал, с това скеле, което започна да прозира. Това, между другото, бяха и идеите на Старчев (Валентин Старчев - архитект на паметника - б.р.)... Да бъде знак не само за тази помпозна епоха, но и за нейния край...

Същото беше и с мавзолея, който разрушиха - той беше център не само на комунистическите ритуали, а и на съпротивата срещу комунизма. Така че и той трябваше да се запази като знак какви антикомунистически акции имаше там по време на прехода. Можеше да стане музей на комунизма, сега е паркинг...

- Разбирам, че сте против радикалния и самоцелен антикомунизъм?

- Ами, то даже е смешно, защото този паметник не е комунистически. В момента сме с едно националистическо правителство, което позволи разрушаване на националистически паметник и на негово място ще се сложи нещо още по-националистическо (предвижда се да бъде възстановен мемориалът на загиналите в Балканските войни и Първата световна война - б.р.). 

Паметта трябва да се пази по някакъв начин, внимателно да се отговаря, а те го  събарят даже не заради идейни и естетически съображения, а защото бил опасен за хората, което е просто абсурдно...".

Вчера и скулпторът Александър Хайтов - автор на паметника на цар Самуил в София, заяви, че не събарят монументи с лека ръка. 

Преди дни пък проф. Светлин Русев разказа, че комунистическият лидер Тодор Живков е недолюбвал паметника пред НДК.