1 юли е обявен за ден на Перперикон
Със светлинно шоу и литургия на пловдивския митрополит Николай започва новият етап от разкопките в Перперикон през юли. От всички страни на новооткритата там най-голяма ранно-християнска базилика вече са разположени над 80 работници, набрани от околните села, които в следващите 3 месеца ще трябва да извадят на бял свят още тайни от историята на скалния град в Родопите. Ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров твърди, че разкритата на Перперикон църква е била главният храм на големия епископски център Родопи, описан в Псевдо-епифаниевия списък от VІІ в. Именно тази хипотеза предстои да бъде доказана при започващата мащабна археологическа кампания. Ще се търси и най-големият средновековен манастир в региона, в чийто център се предполага, че е била базиликата.
1 юли вече е обявен за Ден на Перперикон. В 21 ч. в събота ще бъде включено цялото художествено осветление на хълма в скалния град, а на олтара на Дионис
ще бъде изпълнен древен ритуал
за хилядите туристи от цял свят, които посещават археологическия комплекс, съобщи пред „Монитор“ проф. Овчаров. Планира се денят на Перперикон да се провежда всяка година.
На 6 юли в 11 ч. Пловдивският митрополит Николай пък ще извърши тържествен водосвет на двете открити през юни от екипа на Овчаров средновековни църкви в землището на с. Добромирци, община Кирково. Очаква се да присъстват много официални лица, включително губернаторите на Пловдивска, Смолянска и Кърджалийска област. Както вече се знае, по тези места се търсят следи от последните години на патриарх Евтимий.
Миналата година проф. Овчаров и екипът му започнаха проучването на Южното подградие на Перперикон. Именно там бе разкрита най-голямата раннохристиянска базилика в Родопите. Това беше и
голямата изненада на сезона
Грандиозната катедрала е в запазен вид, има цели колони, което ще позволи възстановяването й. Новооткритата църква е дълга 34 м и широка 14 м. Базиликата е построена през втората половина на V век. Абсолютно сигурно е, че това е епископски храм. За това говорят синтронът, както и постаментът на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите проповеди, твърди Овчаров.
Трикорабната базилика е с притвор и атриум - двор, задължителен за раннохристиянските църкви. Засега са открити следи от осем колони в него
Дворът е мястото, в което вярващите са влизали и са се причестявали преди началото на службата. В този си вид базиликата е съществувала около два века, след което е изоставена или западнала. През IX век е превърната в еднокорабна базилика. Въпреки това нейната дължина пак остава около 22 м и със сигурност е изпълнявала функциите на епископска катедрала. Освен с монументална украса тя е била и стенописана.
Археолозите очакват да намерят помещения, свързани с култовата дейност в храма.
Предполага се, че църквата е била в центъра на голям манастир, който ще се търси, или се е намирала на един от главните площади на Перперикон.
Вече има интересни находки: монети на император Юстиниан Велики от VІ в. и на византийски императори от ХІІІ-ХІV в. Особено ценен е оловният печат от ХІ-ХІІ в., който може би е бил на един от епископите на Перперикон.
