От 25 август на 1943 г. театърът започва да репетира за откриването на сезон 1943/1944 г. Подготвят се специални декори и костюми по скици, изпълнение на художника Емил Попов. Пиесата „Анга хан“ е постановка на директора Никола Попов, който е и режисьор. Съставът на театъра е подбран и увеличен с артисти от съставите на най-добрите театри в страната. Директор и режисьор на театъра отново е Никола Попов. В състава на театъра през този сезон влизат: К. Анастасов, Бор. Дялов, Д. Ицмарев, К. Сираков, П. Диков, Л. Григоров, Г. Одаджиев, Ем. Попов – художник, , Ст. Костов, Бор. Иванов, Хр. Александров сценичен уредник, Ел. Костов, К. попов, Цв. Дякова, Д. Тихова, Д. Николова, Зв. Янакиева, Ел. Франци, М. Шишкова – суфльор, Нели Александрова – домакин и отговорник за гардероба на артистите, В. К. Шекерджиев – сценичен работник, М.П. Кратунов – сценичен работник. За постоянни гастрольори на театъра са ангажирани именитият артист Кръстьо Сарафов, и първият драматичен артист на народния театър Борис Михайлов.
Представянето на „Анга хан“ на сцената на театъра в Гюмюрджина става на 9-и октомври 1943 г. при голям успех. Пиесата, писана при крайно трудни условия от Иван Балканов – е по тема, която вълнува зрителите. Обходила е почти всички сцени на страната и се ползва с отличен прием сред публиката. На премиерата присъства и авторът като представител на Дирекцията на пропагандата. Целият състав на театъра се справя отлично. Главната роля на Анга хан е поверена на Кирил Сираков. Похвала заслужават и всички останали артисти, които участват: Никола Попов, Катя Попова, Георги Оджаков, Петко Динков, Димитър Ицмарев, Коста Анастасов, Борис Дянков, Стефан Костов, Христо Александров, Данка Тихинова, Елена Костова, Данка Николова, Звезда Янакиева, Елена Францева и Борис Иванов. Декорите и костюмите са от художника Емил Попов, а театър майстор е Христо Александров. Всеобщата оценка е, че режисьорът и директор на театъра Никола Попов се е справил блестящо с подбора на състава и с режисурата на спектакъла, както и с избора на пиесата. И оценката е висока: „Възмъжал и укрепнал, какъвто го видяхме в събота, ние напуснахме салона доволни и убедени, че Гюмюрджинският градски театър ще се справи и изпълни бляскаво своята мисия тук, и сме горди, че меродавните фактори са му възложила такава благодарна и народополезна задача. А изборът на премиерната пиеса и нейното изнасяне затвърди вярата ни в това.
Втората премиера на театъра за сезона е съвременната комедия-сатира „Всичко се случва“ на д-р Т. Булгаров. Тя се играе на 15 октомври 1943 г. Подбрани са подходящи комедийни актьори. Никола Попов играе ненадминато като Колчо Качулков – беден архивар. В това представление участват Елена Костова, Стефан Костов, Панто Баркачев, Емил Попов, Коста Анастасов, Звезда Янакиева, Данка Тихинова, Цвета Дякова и др. Постановката на комедията е на режисьора Веса Василева. Оценката и на тази постановка е много висока: „Тоя добър ансамбъл изнесе комедията „Всичко се случава“ така, че от първото до последното действие публиката не престана да се смее и същевременно черпи поука от тънката сатира, проведена на място от автора“.
Не минава обаче и без слаби постановки. Д-р Ал. Минчев от Гюмюрджина изразява своето възмущение по повод избора и представянето на комедията „Меден месец“ в 3 действия от Роше. Още преди представлението, той остава поразен от „идейната пустота на пиесата“. След представлението напуска театъра разочарован и угнетен. И не прикрива разочарованието си: „Говорим за Велика България, за Паисиев и Симеонов дух, а поднасяме на поколенията духовна отрова. Събитията са още така пресни. Възпитаната в тоя дух на поквара и сладострастие френска империя биде разгромена само за шест седмици. Толкова ли не се намери една свястна драма. Да беше поставена „Многострадалната Геновева“ щеше да бъде хиляди пъти по-полезно и обществено оправдано“. И добавя саркастично и с огорчение: „Ех че добро възпитание на поколението чрез българския театър. Няма какво да се каже. Пък и какво разхищение на добрите актьорски сили. Искрено трябва да се съжалява за тях! “
За известно време информация за Гюмюрджинския театър във в-к „Тракия“ липсва, но през май 1944 г. е публикувана статия на Ст. п. Йорданов, която започва с думите му: „От известно време констатирам, че Гюмюрджинския театър се е преобърнал на фабрика за премиери. И наистина, още публиката не споделила впечатленията си от „Заплакала е гората“, ето че се представи „Любовта побеждава“, а по-късно на духовната ни трапеза се сервира и битовата комедия на Ал. Гергинов“. Тази констатация поставя и въпрос: „Това избързване си има вероятно своите причини – или се чувства голям духовен глад у Беломорието или натурален глад у артистите. Последното колкото и да звучи неприятно, е допустимо, защото театърът получава малка подкрепа от държавата и от общината. Утешително е, че това избързване не се е отразило много на художествената страна, но все пак който знае колко е необходимо „отлежаването“ на една пиеса, не може да бъде много спокоен“. За представянето на комедията думите му са ласкави. Според автора на статията тя е била „построена добре“ и „изискана технически“. Представлявала е художествен откъс от всекидневен битов мотив, напоен със здрав, свеж и художествен хумор. Разпиляността е избегната и всичко е стегнато в три действия, една обстановка и няколко действащи лица. Режисьорката Веса Василева е успяла да обхване целостта, да вложи динамика и лекота. Ролите също са били раздадени удачно и публиката се е заливала в смях.“ Това всъщност е последният отзив, поместен за Гюмюрджинския театър във в-к „Тракия“.
Не може да се каже до кога точно продължават представленията на театъра в Гюмюрджина, но през лятото на 1944 г. той вече е чувствал сериозни затруднения. Затруднения във връзка с финансирането започва да изпитва и издателката на в-к Тракия, като последният му брой излиза още през лятото на 1944 г.
Иванка Ангелова,
Държавен архив – Кърджали
