Само седмица след като направи първата си визита в Брюксел и свери часовника си с европейското и натовското време, премиерът на Република Македония Зоран Заев стъпи и на българска земя. Пристигна у нас, защото отлично разбира, че „македонските работи" нямат шанс за позитивно развитие без София. Изразът „македонски работи" в смисъл, че става дума за дела различни от българските, употребява за първи път Кръсте Мисирков през 1903 г. като заглавие на книгата чу, излязла в София. Освен, че е първи опит за писане на западнобългарски, т.е. на македонски, диалект, тази книга се приема в Македония и за „библия" на македонизма. Това е практиката да се отрича и хули всичко българско или за всичко лошо, случващо се в Македония, да се обвинява България. Така според Мисирков българският характер и българската подкрепа на Илинденско-Преображенското въстание е и причината за неговия неуспех. И той предлага като решение на „македонцките работи" обособяване на населението в географската област Македония в отделен народ - македонски. Оттогава изминават 114 г. Но визитата на македонския премиер Зоран Заев в София е доказателство, че „кръвта вода не става". След 114 г. „македонските работи" са отново в дневния ред на България.
Само преди десетина дни Европейският парламент прие „Резолюция за Р Македония". С нея евродепутатите приветстваха успешното формиране на правителство след близо 2-годишна политическа криза. В документа ясно е посочено, че ЕП ще подкрепи започването на преговори за членство на страната в ЕС при условие, че се констатира „видим прогрес" в „добросъседските отношения". Защото без „добросъседски отношения" няма европейско членство и затова специалното подчертаване на този факт е като ек на последната камбана. Точно този ек правилно разтълкува още в Брюксел Зоран Заев и без да разопакова куфарите, пристигна в България.
Този факт е показателен, че в Скопие най-после са преценили, че
без подкрепата на България, бъдещето на Македония е неясно
А това е същата България, която винаги е подкрепяла гражданите на Македония, която първа призна новата демократична държава с нейното конституционно име, която през 1941 г. помогна на македонците да се отърват от неугледното си битие на „Вардарска бановина", а през 1991 г. първа приветства раздялата им с комунизма и Титова Югославия. В „Съвместната декларация", която България и Р Македония приеха на 2 февруари 1999 г., ясно бе пособено, в каква посока трябва да се развият българо-македонските отношения. Още в т. 1. се говори за развитие на „всестранни отношения". И може би най-важното: двете страни няма да предприемат, подтикват и поддържат действия, насочени срещу другата страна, които имат неприятелски характер, няма да допускат тяхната територия да бъде използвана за сепаратистки действия, няма да предявяват взаимно териториални претенции. И накрая на този исторически документ стоеше категоричното заявление на македонската страна, че нищо от македонската конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява основа за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Македония.
За съжаление през изминалите години и в Македония, и в България, имаше и има политици, които така и не прочетоха и не спазваха нито духа, нито съдържанието на тази декларация. Така
българо-македонските отношения криволичеха сред храсталаци от обидни думи
и от двете страни, тъпчеха на едно място, въпреки отделни проблясъци като откриването на културни центрове, опитите за разширяване на научното сътрудничество, прескачането на съзнателно поставяни препятствия пред българския бизнес при желанието му да инвестира в Македония. А още по-дразнещо бе заинатяването на македонската страна при всяка инициатива за отбелязване на общи исторически събития и дела на личности, които никога не са делили в съзнанието си македонското от българското.
Днес България и Македония са изправени пред същото препятствие, което преди близо 20 години, имахме съзнанието, че сме преодоляли. Затова и посещението в София на македонския премиер Зоран Заев е повече от знаково. В такъв контекст трябва да се възприемат и думите на българския премиер Бойко Борисов за това, че „Македония има исторически шанс". И че той води към целта „нейните граждани да се чувстват добре". А добрата новина е, че на премиерско равнище има договореност за подписване на дълголетно отлагания Договор за добросъседство. Денят, който е избран за това - 2 август, е също знаменателен. Тогава трябва да отбележим заедно 114 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. В семейния дом на българския писател Георги Томалевски (днес Музей на Илинденското въстание и Крушевската република) в Крушево се обявява въстанието. Няма пречка в този дом да се подпише и Договорът за приятелство и добросъседство между двете държави, което ще позволи, когато Македония започне преговори за членство в ЕС, главата „Добросъседство" по-бързо да бъде „затворена". Към знаковите моменти от визитата на Зоран Заев у нас можем да отнесем и поклонението пред паметника на българския цар Самуил в София. Така се затваря страницата на злонамерените опити да се интерпретира антибългарски самата българска история.
Пътят на Македония към НАТО и ЕС не минава само през София. Ако бе така, то отдавна Македония щеше да бъде член на НАТО и ЕС. И в този контекст е важна забележката, която направи българският премиер: "Пътят минава през вътрешнополитическа стабилност", през „единна Македония" и по определен маршрут: първо членство в НАТО, а сетне в ЕС.
Това не е опит за позиция на държава регулировчик, а по-скоро характерна за Борисов откровеност, от което сам той във вътрешен план често си пати, но във външен - по-скоро печели.
Пред движението на Македония по този път има няколко препъникамъка. Първият е спорът за името с Гърция. Надеждите на Зоран Заев за „ускорена процедура" за членство в НАТО охлади още на срещата в Брюксел Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Според него, както с варианта Бивша югославска република Македония, така и с всяко друго име, Македония е „добре дошла" в Алианса, но това име трябва да бъде „общо македоно-гръцко решение в рамките на Обединените нации". В отговор Заев повтори новонамерената формула в Скопие: с временното си име БЮРМ, страната да получи покана за членство в НАТО, а докато трае процесът на ратификация /най-малко 2 г./, да се продължат опитите за намиране на „взаимноприемливо" име с Гърция. Отговорът на Столтенберг бе светкавичен: „първо приемливо име, а след това покана за членство". И като допълнение изтъкна това, което и Борисов повтори като истински натовец: „демократични реформи и политическа стабилност".
Какъв ще е отговорът на гръцката страна, може да се предполага от досегашната гръцка „формула": „да направят необходимите промени в конституционното си име пък тогава ще видим"! А по пътя има и още препятствия. Малък, но препъни, е камъкът, с който Русия се опитва да препречи не само на Македония, но и на други балкански държави да станат членове на НАТО. Руската политика е против разширяването на НАТО в Балканския регион. Но този препъни камък е преодолим, както впрочем показа и Черна гора. Големият препъни камък са реформите, които според Йоханес Хан - еврокомисарят по разширяването на ЕС, „не са за удоволствие на ЕК, а за гражданите на страната". Македонските граждани трябва да бъдат тези, които желаят европейското членство като гаранция за своето по-добро бъдеще. А желанието за членство означава реформи, реформи и пак реформи.
На срещата Заев-Борисов в София не случайно постоянно присъстваше символика, характерна за четенето на книга - „отваряне" и „затваряне" на страници. Българи и македонци отдавна четат една и съща книга - на общото им историческо минало и чуден фантастичен роман за общото им бъдеще в ЕС. Добър знак е, че Заев говореше за „затваряне" на прочетената страница, а Борисов - за „отваряне на нова страница". Важно е да се чете, да се знае, да се възприема, да се действа и така „българо-македонските работи" ще имат бъдеще.
Автор: от Доц. д-р Александър Йорданов, бивш посланик на България в Mакедония
