Скоро след премиерата на „Майстори“ театърът в Гюмюрджина се подготвя да изнесе на 19 ноември 1942 г. комедията „Скакалци“ в 3 действия, с участието на целия състав на театъра. Отбелязва се, във вестника, в който е публикувана обявата, че с тази комедия авторът успешно бичува користната престъпност „по служба“ на чиновниците – държавни служители. Подготвя се и представлението на комедията „Дяволитата котка“ на И. Сурежний, за което се подготвят специални декори. Отзивите и от това представление са, че и то е преминало при голям успех
За успеха на пиесата „Скакалец“ на сцената големи заслуги имат артистите на театъра. Предвид условията, при които се поставя пиесата на Гюмюрджинска сцена – незатоплен салон при дневно и вечерно представление, играта им е окачествена като „подвиг“. Апелът на артистите към гражданството е да изразят благодарността и подкрепата си към работата на артистите чрез масово посещения на техните представления.
Театърът в Гюмюрджина работи и по възпитаването на децата. В първия ден на Коледа през 1943 г., в 10 часа сутринта той представя детската приказка „Златната катеричка“ в 5 картини от И. Стубел, постановка на артиста Д. Бакалов. На втория ден от Коледа е премиерата на духовитата комедия „Скандал в Рая“ в 3 действия от Арнолд и Е. Бах – постановката е на Н. Попов, в нея участва целият състав на театъра.
Скоро следва нова обява, че градският театър ще представи на 22 ян. 1943 г. за втори път комедията „Рекушети на любовта“ и че новата премиера на театъра ще бъда „Неизвестната“. Очаква се гастрол на „именитата актриса г-жа Цветана Оджакова”.
На 27 януари 1943 г. в Гюмюрджина е представена пиесата „Неизвестната“ в 5 действия, написана от А. Бисон. Отзивите във в-к „Тракия“ от 7 февруари 1943 г. са повече от ласкави: „Почти всички участващи изнесоха ролите си блестящо. Публиката бе щастлива да види известната наша голяма артистка Цветана Оджакова, която е започнала своята кариера като ученичка в предишния Гюмюрджински театър и сама е пожелала пак да се завърне в него“. Представянето на Цветана Оджакова в постановката е оценено много положително: „Играта на Цветана Оджакова като Жаклина е неоспорима добра. Тя накара публиката да се развълнува и много плачеха неудържимо.“ Цветана Оджакова внася нова струя в театъра и с право получава поздравите на цялото гражданство чрез кмета на града, който и поднесе цветя като каза колко високо се цени нейното идване в Беломорието. Отговорът на Оджакова е много емоционален: „Беломорският театър, макар и скоро съставен, е гордост за нас артистите. Във вътрешността на страната се говори с възторг за него и аз с удоволствие дойдох за да му служа. Той ще има успех ако беломорци разберат голямата роля, която театърът играе“.
В постановката са отличени с играта си Н. Попов като Флорио, Бориванов като Марвиел, К.Сираков като Раймонд, П. Диков като прокурор, Ат. Балбузанов като Ларок, Бор Иванов като шантажист, Сл. Илиева като Елена, Н. Стоянова като Фелиса и др.
Не по-малък интерес предизвиква и постановката на „Вампир“ на Антон Стршимиров, изнесена на 3 февр.1943 г. Изтъква се, че въпреки че много от зрителите не веднъж са гледали това произведение на Ан. Страшимиров, те гледат осмата премиера на градски театър в Гюмюрджина като да е за първи път. „В тая премиера открихме много забравени неща и най-важното разбрахме, че истинският артист може да преобразява винаги едно и също нещо в ново. Главната роля се изнесе от уважаваната и любима на всички артистка Цветана Оджакова. Останалите роли също са изпълнени добре от артистите. Св. Илиева е била превъзходна в ролята на Вела, Цв. Дякова – в ролята на Марковица, Д. Бакалов – в ролята на Марко. Много добра е била и играта на К. Сираков, Ал. Балбузанов и др. Оценката за общото представяне на театъра е много висока“.
Положителна е и оценката на представянето на постановката „Целувка пред огледалото“ от унгарския писател Фодор Ласло. „Снощи при препълнен салон театърът представи 12-та си премиера най-хубавата си пиеса на сезона …Нова пиеса и нов успех за театъра, нова крачка напред“.
На Гюмюрджинска сцена с успех е представена и историческата драма «Борислав». Главната роля е поверена на гастролиращия известен артист Д. Керанов. В играта на театъра участва и възрастният артист Коста Атанасов, изпълнил много умело ролята на подлия Кир Тодор. Запомняща се е и играта на Атанас Балбузанов, Борис Дяков и Борис Иванов, Светла Илиева и Е. Тончева. Общата оценка е висока. Публиката е възхитена и «нейните пожелания са: «Борислав» да обходи Беломорието...»
Работата на театъра продължава да се следи с голям интерес от обществеността. Във вестник „Тракия“ се дава информация, че театърът усилено репетира – ще бъдат изнесени „редица най-хубави пиеси от наши и чужди автори“. Оповестено, е че театралният сезон ще се открие .в началото на месец ноември с драмата „Майстори“ от Рачо Стоянов.
През април 1943 г. театърът претърпява голяма загуба. Почива артистът Димитър Бакалов. В театъра в Гюмюрджина той поставя пиесите „Майчино сърце“, Златната катеричка“ и става любимец на децата. Оценката за него като човек и артист от колегите му е много висока: “Скромен, упорит, трудолюбив и благ по характер, Бакалов бе обичан от цялото артистично съсловие и широките народни маси. Той рядко говореше, но думите му оставяха дълбоки следи“. И като завършек на статията си за починалия артист, колегата му споделя: „Последното му дело беше режисирането на музикалната китайска пиеса Шен-Ли-Гади-Тцо (Бунт на младостта), която имаше голям успех. В нея той вложи цялата си душа, нарани сърцето си и сподели участта на българския артист.“
Иванка Ангелова,
Държавен архив – Кърджали
