Доскоро, когато се кажеше Турция, в България се мислеше предимно за бизнес. Времената обаче бързо се менят на Балканите и днес съседната държава предизвиква предимно асоциации с бежанци, политическа нестабилност и бързо растящ заплашителен авторитаризъм. По време на официалното си посещение в Турция Бойко Борисов обеща България да работи за нормализиране на отношенията, когато е председател на ЕС догодина. "Това касае митническия съюз, черноморското сътрудничество, огромните инвестиции, които Турция има в България", поясни Борисов.
Кои точно са огромните турски инвестиции Борисов не поясни, но ако се погледнат най-достъпните данни, ще се види, че България всъщност печели все повече бизнес вследствие на турската криза. Ако до 2014 средният брой регистрирани компании с турска или смесена собственост в агенцията по вписванията са били обикновено от 40 до 60 месечно, в края на 2016 г. потокът е почти двоен - от 80 до 100 компании всеки месец. Това се усеща на терен в Южна България, където непрекъснато има новини за турски компании от всякакъв клас - от гиганти и лидери като "Саркуйсан" и "Енпай" в Шумен, през среден клас компании като "Теклас" в Кърджали, до по-малки като Sa-Ba в Димитровград.
"Да, в последните 2-3 години има сериозна възходяща тенденция в интереса на турските инвестиции в България. Не бих казал пик, но тенденция към увеличаване със сигурност има" - казва Октай Шабан, който работи като търговски консултант в турското посолство в София. Според него основно интересът е в производството и в автомобилния сектор.
Едната причина е промяната в България. "Преди 12 или 13 години дори седяхме на кръгла маса с приятели и си говорихме на кого кога му е открадната колата в България. Но вече няма такива истории. Нещата вече не са същите и много се е променило", обяснява Фикрет Индже, председателя на Българо-турската търговско-индустриална камара. Другата причина за някои от фирмите е промяната в самата Турция.
Сборът от всички предимства и един голям недостатък
Друг от примерите за компания, която изнася част от производството си към България, е фабриката на турската Sa-Ba, чието изграждане предстои да бъде завършено в близост до Димитровград в близката година. Компанията се занимава с производство на осветителни тела за автомобили, като техни фарове осветяват пътя пред световни марки като Ford, Renault, Volkswagen и Aston Martin.
"България е част от европейската общност в момента и също така е най-близката до Турция страна" - обяснява решението си Серкан Куруоглу, който е главен мениджър на турската компания. "Отделно това е първата ни чуждестранна инвестиция, а нашето ръководство е в Истанбул. Затова, за да ръководим лесно процеса, избрахме място близо до нас. Все пак разстоянието от Истанбул до българската граница е само триста километра."
Извън традиционните преимущества при привличане на турски инвестиции, като локация, близка култура и липсата на езикова бариера в някои области на страната Фикрет Индже допълва списъка и с конкурентните цени на енергията: "Ниските цени в България я правят повече от конкурентна на Турция. Включително и цените на газ и ток." Друго предимство според него са и обменните курсове у нас, които са "много добри". За сравнение, за 2016 г. турската лира бе втората най-слабо представяща се валута на развиваща се икономика след аржентинското песо със 17% инфлация.
Подобно впечатление споделя и Стефан Стайков, бивш директор на държавната компания "Индустриални зони". "Локацията, наличието на работна ръка, стойността на режийните разходи, стойността на земята, стойността на недвижимите имоти - всички тези фактори са по-добри в България в момента." Единственото, с което не можем да се конкурираме с Турция, според Стайков е концентрацията на работна ръка.
Това е проблем, споделян от всички. "Наистина не знам какво ще правим. Защото им казваме: "Елате, инвестирайте", а то няма да има кой да работи", споделя Венцислав Венков от Българо-турската търговско-промишлена камара. Според Синан Емин, директор на завода "Техно Акташ", близо до Пловдив, проблемът е дори по-дълбок: "Липса на кадри, не просто квалифицирани, а изобщо такива, на които да им се работи. Липсата на работна култура ни прави впечатление не само на нас, но и на мнозина инвеститори. Не се изгражда професионална култура да се работи, особено сред подрастващите."
И въпреки това засега тенденцията е налице. "Ако дойдат в България, ще бъдат печеливши", обобщава Стайков. А те идват.
Тихото бягство от дългата ръка
Неизговорената тема зад това е политическата ситуация в Турция. След серията от събития като атентатите, възобновените сражения с кюрдите, политическата криза, опита за преврат и последвалата гигантска чистка на всички нива, турската икономика - някога диамантът на региона - е в ситуация на свободно падане. Това прави съседни стабилни държави като България примамливи за износ на бизнес.
Според данните в Агенцията по вписванията и впечатления на специалисти най-сериозно присъствие и проучване на турски инвеститори към България се случва точно през лятото на 2016 г., когато опитът за преврат в Турция разтърси новинарските емисии. Последвалите чистки след него засегнаха над 100 000 души в Турция, а стотици бизнеси бяха закрити. В мащабен материал по темата от тази седмица Bloomberg цитира турски опозиционни партии, според които броят на високо образованите работници, емигриращи в чужбина, се е учетворил до близо 10 000 на месец. Това включва и близо 6000 милионери само през 2016 г., което е шесткратно увеличение според базираната в Йоханесбург научна група New World Wealth. Търсенията от турски граждани на чуждестранни паспорти се увеличават с по 25% всеки месец от януари насам, се споменава в статията, като се позовават на данни на базираната в Лондон компания GS Global Partner.
Пред Bloomberg Миша Роуз Емет, главен директор на GS Global Partners, казва, че едни от най-често задаваните към тях въпроси "са свързани със спазването на законите в новата им страна и съблюдаването на основните човешки права и свободи в нея".
Стефан Стойков си спомня за идването на турски инвеститори през лятото на миналата година. "Тяхната (на инвеститорите - бел. ред.) концепция бе следната - понеже у тях нещата започват да стават несигурни, България е близко, направо могат да вземат една територия и част от компаниите в техните индустриални зони и да ги позиционират в България", споделя Стойков. Той пояснява, че това не значи, че бизнесът си тръгва от Турция. "Няма да изнасят всичко. Те опипват почвата тук и в околните държави, ако се появи причина да ги накара да се задействат и да побързат. Те може би така и така са имали желание да се релокират в Европа, особено в България."
"Има две тенденции, за които става въпрос в Турция в момента", обяснява бившият зам. външен министър Любомир Кючюков. "От една страна, това е чувството за несигурност в турското общество, и от друга - зависимостта на бизнеса от управляващите. Там връзката управляващи - бизнес винаги е била по-тясна, така че това е достатъчно естествен процес. А да не забравяме, че има и вестници и медии, затворени или взети под контрол. Това може да се случи не само на пазара на медии, това може да се случи на практика с всеки бизнес."
Според директор на турско предприятие, с който "Капитал" се свърза, по разбираеми причини пожелал анонимност, бягството на капитали от Турция поради страх за личната неприкосновеност е тема табу в бизнес средите у нас. Според него въпреки гласните и негласните барикади от Анкара тези инвестиции от страх няма никаква перспектива да намаляват - а точно обратното, ще се увеличават. Когато става дума за това обаче, България не е особено безопасно място - случаят с незаконно предадения Абдула Буюк сочи ясно каква е политиката на българското правителство по въпроса.
"В нашата камара не сме имали такъв случай досега", заявява категорично г-н Фикрет Индже от Българо-турската търговско-индустриална камара на въпроса дали има избягали от Турция бизнеси. 
Фикрет Индже
председател на Българо-турската търговско-индустриална камара
За желанието на турските компании към разгръщане:
"Това което разбирам е, че в Турция има акумулиран капитал. И техния основен пазар е Европа. Повече от 50% от търговските им дейности са в Европа. Затова им трябва партньор не за търговия, а за производство."
България преди и след ЕС:
"Преди 12 или 13 години дори седяхме на кръгла маса с приятели и си говорихме – на кой, кога му е открадната колата в България. Но вече няма такива истории. Нещата вече не са същите като едно време и много се е променило."
За привличането на "Саркуйсан":
"Саркуйсан е много голяма компания – може би една от първите 20-30 в Турция. Техния оборот е може би около милиард. (...) Те търсиха да инвестират извън Турция, техния основен пазар е в Европа. Да намерят своя продукционна база. Имат два завода в САЩ. Произвеждат медна жица. Казаха ми, че произвеждат дори за НАСА.
И им казах, ако искате да отидете в Европа за производство, България е най-доброто място за вас.
Серкан Куруоглу
главен мениджър на Sa-Ba
В момента фабриката се изгражда от българска компания. Но искам да вметна, че ние не идваме в България само защото има и турско население. Ние отваряме вратите си за всяка националност и най-вече за българи. Няма да избираме само турци. Избрахме българска компания, въпреки, че има множество турски такива, които вече си работят и имат опит в България. Името на компанията с която работим е Хоризонт Иванов. Започваме строителството в края на този месец и то ще бъде завършено до седем месеца.
Венцислав Венков
Българо-турска търговско-промишлена камара
Няма (...) складове, липсват жилища под наем, хубави, обзаведени, с ток, газ, вода. Най-елементарен пример, в детските градини до януари трябва да запишеш детето. Но той е дошъл март месец този генерален мениджър, който ще живее и работи в Шумен и иска да запише детето си в градина.
Неща които не сме очаквали да изникнат като проблем изникват и ще продължат да изникват.
Турския бизнес е като крехко цвете. Трябва да го поливаш внимателно, за да не го прекъснеш някъде и да не се случат нещата.
Любомир Кючуков
бивш зам.-министър на външните работи.
Има две тенденции за които става въпрос в Турция в момента. От една страна, това е чувството за несигурност в турското общество от една страна и от друга – зависимостта на бизнеса от управляващите. Там връзката управляващи-бизнес винаги е била по-тясна, така, че това е достатъчно това естествен процес. А да не забравяме, че има и вестници и медии затворени или взети под контрол. Това може да се случи не само на пазара на медии, това може да се случи на практика с всеки бизнес.
