В българските архиви за театъра в Гюмюрджина са запазени частично документи, предимно във фондове от личен произход. Този театър обаче, се споменава в не малко статии на Уикипедия, посветени на изтъкнати български артисти. Повече данни за проявите на български театър в Гюмюрджина през 1942 – 1944 г. са поместени на страниците на в-к “Тракия“.
Създаване на български театър в Гюмюрджина е обмисляно задълбочено и внимателно след предаването на Беломорието под управлението на България. Необходимо е било да се създадат условия за привличане и задържане на българите, които да бъдат върнати обратно в тази област. Затова, наред с разкриването на административни и стопански структури, започва възстановане и разкриване на български училища, църковни структури и културни институции. Още в двадесетия брой на вестник „Тракия“ е поместено статия въз основа на интервю на Мара Михайлова с проф. Сашо Попов под заглавие „Музикант или общественик“. Подзаглавието цитира думите му: „Трябва да се създаде в Беломорието театър и музикален живот“, след което редакцията на вестника оповестява: „Гюмюрджина ще има театър“. Съобщава се за пристигането на директора на бъдещия театър Никола Попов с няколко души професионални артистки и артисти в града. Както и това, че общината ще му предостави “удобен и хубав салон с доста широка сцена".
Постепенно информацията за Гюмюрджинския градски театър във в-к „Тракия“ се конкретизира. Представени са със снимки първите тринадесет артисти на театъра. Определено е първото представление да бъде на Деня на народните будители. В обявата за предстоящото представление се съобщава, че ще бъде представена пиесата „Майстори“, а представлението ще започне от 8 часа, след обяд. Съобщава се още, че театърът се създава към читалище „Просвета“ – Гюмюрджина, по инициатива на Юрдан Райнов – кмет на града и председател на читалището. Същевременно Гюмюрджинският театър е под покровителството на Министерството на народната просвета, Върховния читалищен съюз и Съюза на артистите в България.
В същия брой е поместена статия на артиста Кирил Сираков, представяща значението и ролята на театъра в обществения живот. В тази статия фактически е разкрито веруюто на българските артисти „прегърнали мисията да възпитават и лекуват недъзите на обществото, което общество насочват и направляват към доброто със средствата на театъра. Представени са и с публикувани снимки и тринадесетте артисти от първия сезон на театъра: Никола Попов – директор-режисьор, Димитър Бакалов, Атанас Балбъзанов, Кирил Сираков, Борис Дяков, Борис Иванов, Марин Цочев, Стефан Костов, Ангел Тодоров, Емилия Яворска, Катя Попова, Светла Илиева, Веса Тодорова, Цвета Дякова, Марта Мянкова и др.
На премиерата на театъра присъстват много официални лица и гости и граждани на града. Гражданството също проявява голям интерес – дълго преди началото на представлението всички места са продадени, а салонът е препълнен. Военната музика също присъства. Салонът е украсен подобаващо. Тържеството е открито от Юрдан Райков, който в словото си припомня, че български театър в Гюмюрджина е имало и през 1915 г.
Равносметката за първите стъпки на театъра в Гюмюрджина са насърчителни. Признава се, че този театър играе важна роля в културния живот на Беломорската област. Признава се, че средствата, с които той е открит са оскъдни, артистите работят при недобри условия и не разполагат с удобна сцена. Театърът няма и гардероб. Въпреки това обаче, заключението е, че към читалище „Пробуда“ в Гюмюрджина се създава и функционира пълноценно „добър театър, на високо професионално ниво, отговарящ на високите изисквания на многобройните си почитатели“, който "има безспорен успех и печели вниманието".
Всеобщо е мнението, че най-голяма заслуга за доброто представяне на театъра има директорът му – артистът и режисьорът Никола Попов. Гражданите отбелязват, че той сполучливо ръководи целия състав, а артистите, с които е разполага театърът в процеса на работата си в него не спират да се обучават, и въпреки че у изпълнителите липсва професионалната рутина, все повече се забелязва подчертан напредък в изпълняваните от тях роли.
Оригинални документи от дейността на Гюмюрджинския театър са запазени във фонда на един от актьорите му – Марин Балкански. В дарението, което той прави през 1989 г. на Държавен архив – Ловеч. особено ценна е запазената от него програма на Гюмюрджинския градски театър при откриването на сезон 1942-43 г., както и снимката му с колектива на този театър
Приложена снимка:
Снимка на ловешкия артист Марин Цочев Балкански с колектива на Градския театър в Гюмюрджина при откриването на сезон 1942-1943 г. 1 ноем. 1942 г.
Иванка Ангелова,
Държавен архив – Кърджали
