Трябва да напуснем  идеята, че анорексичките са суетни кукли. Това каза в предаването „Тази събота” по bTV оперната певица Явора Стоилова, майка на художничката Василия Стоилова - потомката на поета Пейо Яворов и художника Васил Стоилов, която на 28 години загуби битката с анорексията.

Днес Василия щеше да навърши 34 години. Нейни картини ще бъдат подредени в изложба на 22 юни в галерия „Финес” в столицата.

Според майката на Василия анорексията е болест на самотата. „Погрешно е мнението, че е синдромът на куклата Барби”, категорична е тя.

„15 години се борихме с болестта. Това е битка ден по ден и ужас, че не можеш да помогнеш”, спомня си Явора Стоилова.

„Анорексията започва по-рано от това, което си мислим. Тя е генетично предопределена болест, самоубийствена болест, защото практически анорексикът бавно се самоубива. Мисля, че болестта в нейния случай се коренеше в склонността на Яворовия род към самоубийство”, изтъкна тя.

„Василия тежеше едва 23 кг, когато я загубихме, но това не беше единственият момент, в който тя стигна до тези килограми. Това заболяване е като компютър, който помни най-ниското тегло и каквото и да правят родителите, лекарите и болният организмът се стреми към него”, подчерта Явора Стоилова.

Според нея пълно излекуване от анорексията не същестува, защото у човека остава това отношение към храната, живота и света.

В Германия се смята, че това е увреждане на мозъка и ще бъде лекувано оперативно, отбеляза Явора Стоилова.

„Френската психоанализа твърди, че първата анорексичка е Антигона, която се опитва да заличи своята женственост, като се противопоставя на установения ред, дори с цената на живота си в един мъжки свят, който не й  позволява да се утвърди”, заяви още майката на Василия.

„Това е жената, която напуска обвивката на Ева, не иска да бъде повече предмет на желания. Тъй като е много самотна и неразбрана, животът я отхвърля, тя иска да построи един свой собствен илюзорен свят”, допълни тя.

„Бумът на анорексията е в днешни дни и в Средновековието, когато това съвпада с идеалите на епохата за безплътност. Лакомията е смятана за един от седемте смъртни гряха. Тогава много млади момичета се хранят единствен с пет семки, колкото са раните на Исус, или с това, което се съдържа в светото причастие, и умират от глад, след което църквата ги превръща в светици”, обясни Явора Стоилова.

Такъв исторически поглед върху болестта дава тя в новата си книга „Момичето, което нарисува анорексията”.

„Свикнах да се взирам в миналото и да търся Василия там. Страшната мъка, която идва след края на детето ти, постепенно се трансформира в любов. Поне при мен стана така. Целият ми живот се превърна в мисия да я държа жива във времето и да продължа нейната мисия – да помогне чрез изкуството си на другите”, посочи още в разговора Явора Стоилова.