„…Царят на дело превръща в истинска държавна доктрина идеите за

      единението на нацията и суверинитета на държавата.”

 „…Цар Борис даде пример за политически реализъм, примерно и отговорно  

      държавническо поведение.”

                                          Симеон Сакскобурготски за ролята на баща му – Цар Борис III в  

                                               новата история на България, 2010 г.

         На 16 юни 1937 г. се ражда наследникът на българския престол Симеон ІІ. Появата му на бял свят става при голяма тържественост, задължителна за сана на родителите му, и е последвана от шумни изяви на радост и веселие в цялата страна. Наред с неприсъствените дни, посветени на рождените дни на Т.Ц.В. цар Борис ІІІ и царица Йоана в българския официален календар се вписва нов национален празник. На този ден децата до преди 1946 г. са освобождавани от занятия в училищата, радват се на по-специално внимание и подаръци, а улиците са украсявани със знамена и цветя.

          Официалните прояви на радостта на поданиците на българския цар от раждането на Княз Симеон Търновски не отминават и Кърджали. На 17 юни 1937 г. в 16 часа следобед по спешност е свикано извънредно тържествено заседание на общинската управа под ръководството на помощник-кмета на общината инж. Георги Иванов. На него се събират шестнадесет общински съветници с решаващ глас и трима със съвещателен. Не присъства кметът на общината Найден Дринов, който в този момент е в командировка в столицата. Затова пък, като гост почита общината кърджалийският околийски управител Петър Чакъров. Атмосферата, в която протича заседанието, е оптимистична, а настроението е силно приповдигнато.

          Предмет на обсъждането е въпросът за това “Кои да бъдат мерките и начина на отпразвуване на щастливото събитие за целия български народ – раждането на престолонаследника”.

         Председателстващият помощник-кмет, откривайки заседанието, поставя на обсъждане възможността за изпращане на една делегация от общински съветници и граждани от двете вероизповедни общини в града – мюсюлманската и еврейската, в столицата, “за да се поднесат на царя и царицата радостните чувства на този край”.

          Това предложение се приема единодушно от заседаващите общински съветници и те натоварват с изпълнението на тази задача своите колеги Димитър Граматиков, Тодор Питков, Никола Кромидов, Цветан Симов и Васил Тенчев.

          Възбудата от раждането на престолонаследника сред гражданството на Кърджали се подсилва и от организирането на народна трапеза на третия ден след това събитие, като за целта общинската управа отпуска 10 хиляди лева. Една значителна сума от тези пари се отделя за купуване на бонбони за децата, а начинът на изразходване на останалите пари се определя от общинските съветници Георги Цветков, Захари Стойков и Христо Димитров, в споразумение с началника на местния гарнизон.

         Тези две изяви обаче не са единствените, с които кърджалийската общественост ознаменува раждането на престолонаследника Княз Симеон Търновски.

         В изказването си на заседанието на общинската управа от 17 юни 1937 г. общинският съветник Димитър Граматиков предлага да се преименува една улица в Кърджали на името на царица Йоана и площад,  или улица на името на княза. Думите си той подсилва с напомняне за важността и ключовото положение на града за отстояване на националните ни граници. Патосът, с който е пропито неговото изказване се предава и на другите присъствуващи, които живо се включват в обсъждането на начина, по който да се извърши преименуването. Изборът на улицата, която да бъде именувана “Царица Йоана” не предизвиква никакви спорове и колебания. Тъй като царицата е и патрон на гимназията, единодушно е решено на нейно име да се нарече улицата, край която се строи сградата на гимназията.

          По-труден за решаване се оказва въпросът за избора на улицата,  или площада, който да носи името на престолонаследника. Желанието на общинските съветници е на името на българския княз да бъде наречен най-големият и най-красив площад на града. Той обаче вече носи името “Св. Св. Кирил и Методий”. За да не се засегне паметта на Светите братя Първоучители, съветникът Георги Цветков предлага една доста сложна система от компенсационни преименувания след наименуването на въпросния площад с името “Княз Симеон Търновски”. Името на площада до тогавашната автобусна пиаца е трябвало да бъде сменено от “Одрин” на “СВ. Св. Кирил и Методий”, а с името на последния площад да бъде наименувана една от не наименуваните в този момент улици.

          На тази доста сложна рокада категорично се противопоставя общинският съветник Никола Певтичев, който предлага на името на Светите братя Първоучители да бъде наречено предвиденото за изграждане ново квартално училище, а площад “Одрин” да запази старото си име. В този смисъл е и крайното решение на общината по въпроса. Преди да влезе в сила решението за наименуване на площада на името на престолонаследника и на улицата на името на царицата, общинските съветници задължават ръководството на общината да влезе чрез адютанта на царя във връзка с него по телефона, за да се иска съгласието на царя и царицата за извършеното преименуване. И това съгласие е било получено.

          Еволюционното развитие в живота на българската държавна институция след смъртта на цар Борис III претърпява остри метаморфози и е подложено на силен натиск от вън. След 9 септември 1944 г. коренно се променят и политическите условия и реалности, и ценностите на българското общество. Променя се и идеалът за политическата структура на държавната власт. Това довежда до все по-голямо изтласкване на монархическите идеи и принципи извън обществения живот, до разпадане на продължително залагания у българите култ към личността на царя. В тези условия се поставя на обсъждане въпросът за целесъобразността от монархическо управление на страната и на 15 септември 1946 г. се провежда референдум за премахване на монархията. Резултатите от гласуването, проведено в условията на чужда окупация показват, че над 95% от гласувалите са за република.

          Още на 30 август 1946 г. обаче, новата общинска управа на Кърджали в едно от заседанията си отхвърля решението на общината от 1937 г. за преименуването на площада на името на Княз Симеон Търновски и се връща към старото му име – “Св. Св. Кирил и Методий”. Пак на това заседание се взема и решение за преименуването на ул. “Цар Борис ІІІ” на ул. “Републиканска”.

          Изчезват монархическите празници и празнувания. Остават само  спомените за тях, за да напомнят на свой ред за неумолимостта на историята и за превратностите и  капризите на човешката съдба.

Приложена 1 снимка: Княз Симеон Търновски в кадетска униформа, 1942 г.

Вълчо Златилов, Държавен архив - Кърджали