(продължение от миналия брой)

3. Туристическо движение (1925 г.)

          В периода до 9-ти септември 1944 г. в Кърджали се полагат основите и на организираното туристическо движение. Неговото начало се поставя на 2 декември 1925 г., когато в гимназията в Кърджали е основано ученическо туристическо дружество „Смолян”, председателствано от ученици, притежаващи необходимите организационни качества. Според съдържащи се в някои документи данни, през 1938 – 1939 г. председатели на дружеството са били учениците Иван Янчев и Манол Журналов. От края на 30-те години на миналия век в ръководството на дружеството започват да се привличат и все повече девойки. През 1938 – 1939 г. членове на управителното тяло на дружеството са Анелия Кушева и Радка Бозукова. През целия период на съществуването си, дружеството се намира под контрола на директора на гимназията и учителя – ръководител на дружеството.                                                                                                                                                              

          Начало на нов етап в развитието на организираното туристическо движение в Кърджалийски регион се поставя с учредяването през 1938 г. на “Български туристически съюз – клон “Арда” – Кърджали, ръководен от управителен и надзорен съвет. Пръв председател на Съюза е Стефан Риманджиев. Основан на широка обществена основа, Съюзът за кратко време успява да развие една успешна пропагандна, организационна и туристическа дейност, довела до приобщаване на местното население към идеите на туристическото движение и включването на голяма част от гражданството на Кърджали в организираните туристически мероприятия. Благодарение именно на тази дейност, от края на 30-те години на миналия век традиционни за град Кърджали и масово посещавани от неговите жители стават организираните туристически походи и излети в околностите на града, продължаващи по няколко дни. За отбелязване е при това, че тези прояви на туристическа дейност са умело използвани от БРП(к) за пропагандиране на идеите на комунизма. В спомените за туристическото движение от това време се отбелязва, че една от най-често използваните форми за осъществяване на агитационната и пропагандна дейност на комунистическата партийна организация в Кърджали е изнасянето по време на туристическите походи и излети на многобройни лекции и беседи на класово-партийни и природо-защитни теми.

          Идеите на организираното туристическо движение намират практическо проявление и в други населени места на Кърджалийски регион. Има сведения например, че през 1940 г. в Ивайловград съществува туристическо дружество “Еделвайс”. Най-вероятно същото е основано в резултат на окръжните нареждания от 1935 г. на Старозагорска училищна област за развитие на туристическата дейност сред учащите се.

4. Лека атлетика, хандбал, волейбол, борба (1931 и 1932 г.)

          В периода до 9-ти септември 1944 г. в Кърджалийски регион се полагат основите и на организираното развитие на леката атлетика, хандбала, волейбола и борбата. Като ръководен и организационен център на тези спортове в средата на 30-те години на миналия век се издига и утвърждава основаният през 1931 г. в Кърджали спортен клуб “Родопски сокол”. Неговото първо настоятелство, избрано в годината на основаването му е в състав: председател – поручик Б. Бянов, подпредседатели – Петър Анастасов и Панайот Желязков, секретар – Атанас Вакарелски. В по-късно конструираните нови настоятелства на клуба влизат и редица други известни жители на Кърджали, а длъжността “председател” е последователно изпълнявана от кап. Кючуков, Александър Минков и Руси Русев.    

          Създаден на базата на съществувалите в Кърджали спортни клубове “Арда” и “Трикольор”, развивали предимно футболния спорт, спортен клуб “Родопски сокол” успява за кратко време не само да положи основите на редица нови за района спортове, но и да превърне Кърджали в център за провеждане на спортни състезания от областен и национален мащаб. Върховите изяви на дейността на клуба в това отношение са през 1937 и 1940 г., когато по негова инициатива и със съдействието на министър Н. Габровски в Кърджали са организирани и проведени Първият и Вторият южно-български национални спортни събори. Поради липса на собствени средства, сумите за тяхното провеждане клубът осигурява от доброволни помощи, отпуснати от околийските управления и общините в района. Особено големи са отпуснатите за тази цел суми от Ардинска околия, възлизащи на над 25 000 лева.

          Разгърнатата от спортен клуб “Родопски сокол” организационна дейност допринася за по-нататъшното развитие на спортния живот в района. Местните спортисти все по-активно и все по-често участват в областни и в републикански първенства по различни видове спорт. Тяхното представяне на тези състезания е успешно и не са редки случаите, когато те са победители в тях. Особено силни са изявите на лекоатлетите. Обучени от такива известни за Кърджали и района треньори и организатори на леката атлетика като Валериан Шарамович и Аспарух Петрунов, те спечелват редица отличия от областни и национални състезания и турнири. През 1932 г. съставът по лека атлетика на спортен клуб “Родопски сокол” спечелва три първи и две втори награди в първенството на Хасковска област, а през 1937 г. на проведения в Кърджали Първи южно-български национален спортен събор същият състав се класира първи.

          Успешно е представянето на кърджалийските лекоатлети и на Втория южно-български национален спортен събор през 1940 г., проведен отново в Кърджали. В спор с редица силни състави от цялата страна, между които и софийските “АС – 23”, “Родина”, “Омуртаг”, “Славия”, “Левски” и “П. Хитов”, те спечелват второто място.,

          Незабравима за кърджалийската лека атлетика ще остане и спортната 1941 г., когато на републиканското първенство по лека атлетика в София, Тонка Милева и Станка Авренлиева от отбора на Кърджали установяват нови републикански рекорди в дисциплините хвърляне на диск и мятане на гюлле. На същото състезание, първи в своите дисциплини се класират и други две състезателки от Кърджали – Любка Миткова (диск) и Елена Ламбрева (100 м. гладко бягане).                      

          През 1938 г. първи голям успех постигат и кърджалийските хандбалисти. На републиканското първенство в София през същата година, те побеждават на финала софийския “АС – 23” и стават държавен шампион.

          С дейността на спортен клуб “Родопски сокол” е свързано и полагането на основите на волейболния спорт в Кърджали. През 1932 г. той е включен като самостоятелна спортна дисциплина в дейността на клуба, построено е и първото волейболно игрище. За по-нататъшното развитие на волейбола спомага много и основаната през същата година юношеска волейболна секция с ръководител подофицер Войников.

5. Създаване на Хасковска окръжна спортна област със седалище в гр. Кърджали (1938 г.)

          Положително въздействие върху развитието на организираното физкултурно движение и спорта в Кърджалийски регион в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век оказва дейността на създадената през 1938 г. Хасковска окръжна спортна област (ХОСО), със седалище в Кърджали. Основана като спортна любителска организация, тя е действителен член на Българската национална спортна федерация (БНСФ) и има за задача да провежда на практика общодържавната програма за физическо възпитание на младежта. Чрез своята дейност тя помага административно на БНСФ за изпълнение на целите и задачите й, като работи за “физическото възпитание, развитие и укрепване на телесните и морални сили на младежта”. Средствата за постигане на целите на организацията са: организиране, контролиране и обединяване на спорта в областта, уреждане на всички спортни състезания за областно първенство, уреждане и разрешаване на спортните и спортно-техническите въпроси в спортния живот на областта, грижи и контрол за здравословното състояние и моралните качества на спортистите, грижи за създаване на добри обноски и граждански добродетели сред спортистите, подпомагане изпълнението на задачите на институтите за физическо възпитание и възпитателните институти в региона и страната, пропагандиране на спорта в обществото.

          Действителни членове на ХОСО са всички спортни клубове, имащи седалища в областта. Управителни органи на организацията са Областно събрание, Управителен съвет, спортни комитети по различни видове спорт, медицинска станция и проверителна комисия.

          Управителният съвет е представителен и ръководен орган на областта. Той представя организацията пред всички частни и официални юридически лица и органи, грижи се за изпълнение на решенията на общите събрания, наредбите на БНСФ и постановленията на закона за физическо възпитание на младежта, извършва разходите и събира приходите от спортната дейност, разрешава всички спорни въпроси и спорове между своите членове в рамките на компетентността си.

          В проведено на 13 март 1938 г. в Хасково заседание на членовете на ХОСО, при тайно гласуване са проведени избори за състава на ръководните органи на организацията. В изборите печели листата, предложена от спортните клубове “Родопски сокол” – Кърджали, “Урли” – Харманли и “Борислав” – Борисовград (Първомай). За членове на ръководните органи на ХОСО са избрани общо 24 деятели на спорта от Хасково, Кърджали, Първомай и Харманли. 12 от тях са жители на Кърджали. За председател на Управителния съвет единодушно е избран Тодор Блъсков – кмет на Кърджали, за подпредседател е избран Димитър Попов – служител в БНБ – Кърджали, за секретар е избран Стойчо Сариев – жител на Кърджали.

          Обстоятелството, че преобладаващата част от отговорните длъжностни лица в първия Управителен съвет на ХОСО са жители на Кърджали, позволява за седалище на организацията да бъде определен същият град. Този факт има твърде важно значение за по-нататъшното успешно развитие на организираното физкултурно движение и спорта в Кърджалийски регион. За съжаление обаче, липсата на достатъчно запазени документи, отразяващи осъществената от ХОСО спортна дейност, не ни дава възможност да проследим постигнатото от нея в тази област.

                                                                                                                                              Край

Приложени 8 снимки:

2-1 Снимка на тракийци от Кърджали на излет в околностите на града. 11 май 1923 г.

Първото туристическо дружество в Кърджали на излет. (около 1925 г.)
Първият масов туристически излет от Кърджали до Желязна врата през 1935 г.

Излет от Кърджали до Дяволския мост през 1935 г. След построяването на яз. „Студен кладенец” този мост е под стената на язовира, близо до стената.

Снимка от излет на членовете на тракийското дружество в Кърджали.

„Общият дом” – единственият салон в Кърджали през 20-те и 30-те години на миналия век, използван за спортни прояви, вечеринки и кинопрожекции.

Панаирни борби в Джебел през 1931 г.

Кърджалийски спортисти на шампионат по лека атлетика на стадион „Юнак” в София през 1939 г. На снимката са: Тонка Милева – шампионка на 80 м. с препятствия, Станка Авренлиева – шампионка на гюлле, Любка Миткова – второ място в мятане на диск и Елена Ламбрева – второ място в хвърляне на копие. Спечелена награда за подобряване на български рекорд. 15 септември 1939 г.  

Вълчо Златилов,

Държавен архив - Кърджали